Амбицията ми е младите в България да преуспеят

Димитър Шалев е директор на Центъра за развитие на човешките ресурси от началото на 2010 г. Останал от малък сирак, израснал по домовете, Шалев свиква сам да се бори за своето оцеляване.
Привличат го спорта, богословието. Седем пъти е бил шампион на България и два пъти на Балканите по колоездене. Повече от 35 години работи в чужбина, пътува по целия свят и разбира, че навсякъде хората искат едно и също: да живеят по-добре и да се радват и поддържат собствено семейство. В Европа получава богословско образование, създава първата българска църква във Великобритания. Работил е във външнотърговски предприятия, след като се връща в България, решава да помогне на младите да не заминават в чужбина, защото "камъкът си тежи на мястото си".
Има две дъщери, втора съпруга и един син и гледа на бъдещето с надежда и оптимизъм.

Цитат
"Българите винаги са достойни за уважение и затова трябва да бъдат подобаващо ценени"

- Г-н Шалев, какво заварихте в центъра, след като поехте голямата отговорност да го изведете от застоя му?
- Застоят действително беше голям. Брюксел беше спрял парите, злоупотребите бяха на всички нива, а условията на труд - ужасни. Бих казал, че всички началници и експерти са работили в едно "заможно ТКЗС". Това, което заварих тук, бяха само седем милиона и половина евро. От 46 човека - 29 бяха уволнени, 11 от тях дисциплинарно. Сега разполагам с много добър колектив - предимно млади хора с ново мислене. На тях може да се разчита, а това в днешно време е нещо много важно. Желанието и амбицията ми бяха свързани с това да се работи за младите хора от училищата, университетите и детските градини. Бъдещето на тези хора трябва да бъде в България. За година и три месеца средствата се увеличиха на 17 млн., за да стигнем цифрата 50 млн. евро с 40 души персонал.
- Кое е новото в програмите, което стимулира персонала да работи? Например програмата Еразъм. В началото са участвали само 9 университета, а сега са 42.
- Първо направих една рамка за себе си къде не се случват нещата в страната. Поисках директни срещи с училища и университети в различни градове. В някои селища нещата започнаха да се случват след седмица-две. Направихме обновление на сайта, разказахме за своите програми по места, помогнахме с експерти, където е необходимо и нещата тръгнаха. С добрата си работа спечелихме уважението на Брюксел. Сега вече нашата национална агенция е сред първите, които са показали добър организационен капацитет. Затова и агенцията през 2012-2013 г. е освободена от одит.
Четири са програмите, по които може да се кандидатства индивидуално и в партньорство: Коменски, Еразъм, Грюндвиг, Леонардо да Винчи и една хоризонтална - Учебни визити. Тези програми имат много подразделения, включени сме в Еврогайдънс и участваме в международни конференции за кариерно образование и мотивация за развитие на младите хора. Те се стремят да осигурят всички условия, които да подпомогнат вземането на най-правилното решение. При нас се подават проекти, разглеждат се от външни експерти и се изпращат в Брюксел. Срокът е около три-четири месеца преди започване на финансирането.
По програма Коменски се работи в предучилищна до гимназиална степен, насочена към първата фаза на образованието. Участници в нея могат да бъдат ученици, учители, ръководни и административни кадри, представители на образователната власт, родителски асоциации, неправителствени организации. Те могат да кандидатстват индивидуално или в партньорство с други страни. Стажуват в различни европейски страни по три месеца, може и два пъти годишно. През тази година са получени проекти от 1254 училища. Обученията могат да бъдат едностранни, двустранни и многостранни. В многостранните могат да се включат повече училища в Европа. Трите вида партньорство са двугодишни. От тази дейност са се възползвали общо 200 училища. Има и асистентски стаж по Коменски. Програмата е насочена за студенти след втората им година на обучение. Има и програми, по които могат да практикуват учители без стаж.
Програма Еразъм е насочена към висшето образование. Целта е да се повиши качеството, мобилността на студентите и на университетските преподаватели в рамките на Европа, да стимулира многостранното сътрудничество в тази област. Това е най-голямата ни програма. През тази година са разпределени 17 млн. евро. Сто процента от тях са договорирани. За груповите проекти се използват повече средства.
Леонардо да Винчи е насочена към професионалното образование. Нейната цел е да бъде увеличено качеството на професионално образование и мобилността. При нея също има няколко възможности: мобилност, партньорство, трансфер и иновации. Тя може да обхваща не само професионални гимназии, но и бизнес организации. Сроковете по дейностите са различни. Идеята е работните места в предприятията да нарастват с над 80 000 на година на програмата "Учене през целия живот". Целевите групи са хора на пазара на труда, институции и организации, предоставящи обучение.
Програма Грюндвиг е насочена към всички възрасти. Тя предлага възможности за развиване на нови умения и преквалификация. Идеята е да се подпомогнат хора от уязвими социални групи. По-конкретно хора и лица без основни квалификации, отпаднали от образователната система, като им предоставя алтернативни възможности за достъп до образование за възрастни. През тази година са отделени около 600 хил. евро за договори, в които се включват много хора. Това е най-малката ни програма за финансиране, но ние намираме начин да компенсираме, когато се налага, от други програми.
- Разбирам, че основната ви грижа са младите хора. Много са безработните. Как успявате да ги привличате и да ги стимулирате да бъдат инициативни?
- Всичко, което правим по нашите програми, се свежда до образованието и квалификацията на младите хора. Имаме програма Мобилност, насочена към хората на пазара на труда. Пътува се в друга страна, за да се придобият умения. Обикновено се кандидатства от името на неправителствена организация. За 2011 г. са сключени 600 договора - индивидуални и в партньорства. От 2007 до 2011 г. те са 3000. Могат да пътуват заедно до 50 човека. Организираме много информационни семинари и конференции, като се опитваме да мотивираме хората да се развиват в подходящи насоки в кариерното им развитие. Даваме им възможност за успешни практики в кариерното информиране, ориентиране и консултиране. Всяка година провеждаме над 40 информационни семинара. Осигуряваме реален достъп до качествени образователни услуги и привеждането им в съответствие с пазара на труда. Целта ни е да насърчаваме качеството и привлекателността на професионалното обучение, учене през целия живот.
- Разбирам, че хора като вас са единици. Как успявате да се преборите с трудностите?
- Човек, ако иска да му се случи нещо, то трябва да е вплетено в неговата работа. Сега работим по 17 програми. Европейската комисия дава достатъчно, но някой трябва да протегне ръка. Необходимо е да се прочете за повече в сайта, а ние 24 часа сме отворени за всички хора да ни попитат какво трябва да направят. През тези две години и половина сме получили над 700 благодарствени писма. Искам от хората, които работят с мен, да бъдат достъпни, да умеят да изслушват кандидатите, да ги насърчават.
- С какво най-много се гордеете през този период?
- С колектива, който успях да създам, защото аз разчитам на него. Имах един случай: преди няколко месеца директорът на един отдел се беше "заиграл" със средствата като със свои и след като разбрах, го уволних дисциплинарно. През цялото си съществуване винаги съм се опитвал да бъда човекът, който да казва: "Това, което виждате, това е пред вас" и съм се стремял да решавам проблемите своевременно, без да ги оставям за следващия ден.
- Разбирам, че националната агенция вече разполага с повече помещения. Как успяхте да постигнете това "разширение"?
- Хаосът беше пълен. Навсякъде имаше кашони, мазетата и някои от етажите бяха неизползваеми и разбрах, че трябва да се направи цялостен ремонт на сградата. Повечето от етажите не бяха обитаеми от 20 години и реших тези свободни пространства да ги преустроя в зали за обучение, за да не се плащат наеми на хотелите, таванът да го направим за архив. Министерството не отговори на моите искания и затова поисках средства от Брюксел. Позволих си да споделя това с министъра на образованието, младежта и науката и неговия екип и с тяхното разрешение се свързах с Европейската комисия, за да помоля за средства. Министерството ни осигури да ползваме тази сграда за пет години и ние, след като получихме средствата, започнахме ремонт. Архивът успяхме да го съхраним много добре. Сега в момента ремонтираме залите, ще направим и авариен изход. Искаме да направим така, че и хората с увреждания да имат достъп до нашите услуги, защото нямаме асансьор и затова ще ползваме една книжарница, в която да представяме нашите материали. По принцип имам желание да оставя следа след себе си. Аз не мога да изграждам магистрали, но създавам интелектуален продукт, който могат да ползват бъдещите поколения. Хубаво е, когато партиите не се бъркат във вече работещите механизми. Желанието ми е на 100% нещата да се случват. Затова след Нова година продължаваме с посещенията в различните градове. Ще бъдем в Петрич, Сандански, Перник. От миналата година в този град има университет, с който все още нямаме създаден контакт. Там, където инициативите са слаби, ние не чакаме да ни подсещат, а сами търсим образователните институции. В Свищов, Плевен, Кърджали, Чирпан, Златоград например се уверихме, че има много будни хора. В Монтана има една детска градина, която може да се похвали с изключително добри проекти. Обръщаме внимание на хората с увреждания.
- Как се опитвате да достигнете до хората с увреждания?
- Европейската комисия предлага големи възможности за хората с увреждания. Те имат възможност да получават допълнителни средства за обучението си в чужбина. Нашите специалисти им помагат да попълват документите си и им разясняват техните възможности за обучение. Дори се е налагало понякога да изпращаме човек на място, за да попълват документи на хора, които имат желание да участват в нашите програми. Намерението ми е културата на Европа да дойде в България. Независимо че единствено България е тази, която може да каже, че има собствена писменост, която се разпростря и в Русия. Така че българите са винаги достойни за уважение и трябва да бъдат подобаващо ценени.
- Каква е вашата максима в живота?
- Нека всички да постигнат толкова, колкото съм постигнал, да учат толкова, колкото уча и аз, само по този начин ще постигнем успехите и благоденствието, които всички искаме за нашата страна. Това може да се случи само когато обичаме родината си и сме силно привързани към всичко онова, което ни заобикаля - околна среда, близки, красива природа.