20 Септември 2019петък07:33 ч.

Акцент

Американизацията или краят на българската култура

За 27 пропилени "демократични" години в живота ни се настаниха пародийният кич и пошлостта

/ брой: 158

автор:Огнян Стамболиев

visibility 1214

"...От литературата и изкуството ние например постепенно ще изтръгнем тяхната социална същност, ще отучим художниците, ще им отнемем желанието да се занимават с изобразяване, с изследване на тези процеси, които се извършват в глъбините на народните маси. Литературата, театрите, киното ще изобразяват и прославят най-ниските човешки чувства и страсти. Ние по всякакъв начин ще поддържаме и издигаме така наречените художници, които ще започнат да насаждат и втълпяват в човешкото съзнание култ към секса, насилието, садизма и предателството - с една дума, каквато и да е безнравственост...."

(Из историческата реч, обявяваща началото на Плана "Дълес" на шефа на ЦРУ Алън Дълес от 24 февруари 1945 г.)

В началото на ХХ в. в забележителната си книга "Светът от вчера" Стефан Цвайг писа, че нашата цивилизация е застрашена от унификация, уеднаквяване. Още тогава големият австрийски писател хуманист предупреди европейците, че скоро ще изгубят много от своите неповторими, уникални култури, че глобализацията и техническата революция ще променят завинаги, безвъзвратно света. Затова писа и немският философ Освалд Шпенглер в забележителния си труд "Залезът на Запада".
И двамата велики мъже не са предполагали, че ще се появи и друга, не по-малка беда за нас, европейците - американската културна хегемония.
След Втората световна война американизацията засегна чувствително западната част на континента, а след падането на Берлинската стена пострада и източната му половина. Въпреки това страните от Запада - от Португалия и Испания до Норвегия и Финландия - успяха до голяма степен да съхранят своята културна идентичност. А примерът на Франция е достоен за възхищение. Докато в бившите соцстрани, въпреки кризата и сътресенията, културата не отпадна като грижа на държавата, у нас се случи обратното - нехайството и безхаберието на правителствата и парламентите сринаха тотално базата й и дадоха зелена улица на американизацията. Тя нанесе и продължава да нанася

непоправими щети на българската духовност


От Щатите, освен пародийния модел на т.нар. американски начин на живот, нахлуха евтината масова култура и откровеният кич. И това стана преди всичко чрез засиления внос на филми от най-ниска проба - екшъни, трилъри, фентъзи и пр. със заглавия от рода на "Пич, къде ми е колата?", "Скъпа, уголемих децата!", които завладяха големия и малкия екран и почти пропъдиха европейското кино. Българското бе убито от държавата!
Оказа се, че повечето подобни продукции дори не се показват по кината в Америка, а у нас шестват триумфално по националните телевизии и местните кабеларки. Някои от тях си позволяват дори да пускат порнографски филми безпрепятствено и през деня. И култивират най-примитивен естетически вкус, а също и нисък морал у младите. На улицата дори малки момичета говорят цинизми, бият се грубиянски и дори псуват. Всички те са възпитани до голяма степен от нашите американизирани телевизии.
Същото е положението и в радиоефира - грозни, кресливи американски шлагери (рок, поп, хеви метъл, техно, рап) се леят денонощно. Дори на 3 март, 24 май и 6 септември телевизии не излъчват дори от кумова срама български филм или спектакъл, макар и скромно предаване за Ботев, Вазов, Яворов и пр. Даже и за годишнините им. За сметка на това всеки ден можем да научим нещо ново за Мадона, Лейди Гага и Кончита Вурст! Американски филми и сериали се леят като поток. И това е целенасочено провеждана

антибългарска "културна" политика

Повечето от нашите издателства задръстиха книжния пазар с американски книги - все "бестселъри". Театрите ни също се изкушават, макар и в по-малка степен, от всяка нова американска пиеса, определена от критиката в Бродуей като най-най-... Както се оказва, повечето "шедьоври" и "открития" са най-семпли  еднодневки, които бързо се забравят дори в Америка.
За щастие американците не са завладели прекрасния свят на операта. Нашите музикални сцени са все още под знака на Верди, Моцарт и Пучини. Те просто ги нямат! Защото в Америка никога не е имало истинска, художествена, голяма музика. А плоските и безвкусни бродуейски мюзикъли от рода на "Чикаго" и "Америка, Америка!" са твърде далече от естетиката на българските меломани и засега трудно ще станат част от репертоара на родните музикални институти.
И докато преди - особено от 50-те до края на 60-те години - усърдно се съветизирахме, но държавата все пак не забравяше и българското, националното и правеше програми, чествания, юбилеи и т.н., сега родното изкуство и култура са в немилост. На преден план е чуждото, преди всичко американското. За мнозина, особено за т.нар. големи медии, то е "върхът". В много от тях има нещо като културни страници и дори притурки, но има ли българска култура в тях? Почти няма!

Всичко се свежда до Холивуд

Мадона, Майкъл Джексън и други "супер" продукти. Затова нашите деца вече не искат да четат нито Вазов, нито Яворов, да слушат българска музика, а и Панчо Владигеров, Парашкев Хаджиев и Марин Големинов са им непознати и чужди. Всъщност те са безчувствени и за прекрасната музика на Моцарт и Верди, Чайковски и Пучини - дотолкова са загрубели сетивата им от диското, рапа, рока и чалгата, от американските екшъни и електронните игри. Министерството на културата и Министерството на образованието и науката нехаят за естетическото им възпитание и пораженията са налице. В учебните програми музиката и изкуствата са в немилост, осакатиха се и програмите по литература и история. Вредите тепърва ще нарастват.
Американската културна хегемония като съществена и деструктивна част от процеса на глобализация в България е факт, с който като уважаваща се европейска нация (една от най-старите в света!) не би трябвало да се примирим. Нашата интелигенция трябва да направи нещо. Очевидно е, че държавата е далеч от културата и се сеща за нея около 24 май. В повечето европейски държави съществуват стратегии, закони, разпоредби и други

механизми, защитаващи културата и езика


В съседна Румъния създадоха Румънски културен институт, по модел на Френския институт, на институтите "Гьоте", "Бритиш кънсъл", "Сервантес", за защита, развитие и преди всичко за разпространение на румънската култура и духовност. И той вече работи успешно. Във Франция отдавна действа закон, непозволяващ на радиото и телевизията да излъчват повече от 30 на сто чужда, нефренска музика. А у нас БНР и БНТ (да не говорим за частните медии) вече заприличаха на джубоксове от крайпътни барове и мотели в Щатите.  Денонощен джубокс е и програма "Хоризонт" - малко новини и музика на английски безспир! Само дето не пускаш монетата и нямаш право на избор. С бързи темпове започна да се американизира и националната програма "Христо Ботев", рекламирана като "културна", "българска" и "национална". И може да се съжалява, че ръководството на БНР все още не е разбрало колко хаотична и небългарска е тази програма и колко е далеч от проблемите на днешната българска култура. Американизацията на БНР се задълбочава - на мястото на добрата програма от края на 80-те години сега ни се предлагат шумни претенциозни и кухи предавания (имам предвид най-вече тези от 21,30 ч. по "Христо Ботев"), каквито не можем да чуем по нито една европейска радиостанция от Киев до Лисабон.
И тук логично идва въпросът: имаме ли  национална културна доктрина и политика? Имаме ли поне един истински закон за българската култура и за българския език? За 27-те пропилени "демократични" години направи ли се нещо от правителства и парламенти, за да се защити и подкрепи българската култура, българското изкуство и духовност, с които доскоро се гордеехме? Или се прави точно обратното - бавно и мъчително унищожение, чрез псевдореформи като тази на ГЕРБ с абсурдните делегирани бюджети. За култура у нас се отделят жалките 0,5% от бюджета, докато във Франция или Финландия процентите са 11 пъти повече! А в бедна и купонна Куба се отделят 7,5! У нас масово се закриват театри, музеи, галерии, библиотеки, национални и международни  фестивали.
Американизацията е срамен факт в най-новата българска културна история. Но също така срамен и обиден факт е за всички нас и пълзящата агресивна турцизация. Тя настъпва и пуска метастазите си из страната.
Освен печално известната "Отворено общество" на Сорос у нас вилнее и фондация "Америка за България", която купува срещу грантове за милиони продажни българи. Сред тях, уви!, и от интелигенцията, с цел да засили американското присъствие в България. Дано нашите управници да се замислят!
Новият ХХI в. е век на аудиовизията и информатиката. И ако родните електронни медии продължават да се американизират и естрадизират с тези ускорени темпове, пораженията върху българската духовност ще бъдат фатални и необратими.
А Стефан Цвайг написа: "Америка е една гигантска грешка в човешката история." Дано тази "империя на злото" да се укроти и да отслабне, защото нито Европа, нито България се нуждаят от нея.



Младите хора копират всеки ден видяното от телевизионния екран

Хаос и искания за оставки в БНР

автор:Дума

visibility 135

/ брой: 181

Четирима се обадили "отгоре" за сваляне на Великова от ефир

автор:Дума

visibility 192

/ брой: 181

Пуснаха Джок Полфрийман предсрочно от затвора

автор:Дума

visibility 94

/ брой: 181

Системите на НАП били надграждани зле

автор:Дума

visibility 61

/ брой: 181

Пакетът "Мобилност" няма да се преразглежда

автор:Дума

visibility 90

/ брой: 181

Тол системата може да не тръгне и на 1 март

автор:Дума

visibility 79

/ брой: 181

БДЖ отменя влакове, няма локомотиви

автор:Дума

visibility 102

/ брой: 181

Вносните цигари задължително с дата на производството

автор:Дума

visibility 57

/ брой: 181

Париж подава ръка на Рим за мигрантите

автор:Дума

visibility 67

/ брой: 181

Лаура Кьовеши става главен прокурор на ЕС

автор:Дума

visibility 92

/ брой: 181

САЩ правят коалиция в ООН срещу Иран

автор:Дума

visibility 89

/ брой: 181

Кратки новини

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 181

Нов Ньой?

автор:Юри Михалков

visibility 147

/ брой: 181

Връх на невинността

автор:Павлета Давидова

visibility 134

/ брой: 181

Много шум и... нищо

автор:Галина Младенова

visibility 111

/ брой: 181

Новите "Кучета" откриват сезона на Арт театър

автор:Надежда Ушева

visibility 62

/ брой: 181

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ