Американски лобисти се връщат в Косово за бизнес

Премиерът на Косово Хашим Тачи е в затруднение. Най-голямата и доходоносна компания в страната му, държавната телекомуникационна компания, се продава. Надпреварата между купувачите е интензивна. Стесняването на кръга на потенциалните купувачи не помогна особено.Това пише в свой анализ "Ню йорк таймс", цитиран от БГНЕС.

Една от офертите идва от фонд, финансиран от бившия държавен секретар Мадлин Олбрайт. Лобист на друг участник в търга е Джеймс Пардю, специален пратеник на Балканите от времето на Бил Клинтън. И двамата бивши дипломати са сред американците, притежаващи статут на герои в Косово заради ролята си в интервенцията през 1999 г., която отдели Косово от Сърбия и създаде една от най-новите държави в света.

На среща с Пардю през октомври премиерът обясни затруднената си позиция от това, че трябва да избира между купувачите, "защото който и от двамата участници в търга да победи, той ще бъде възприет от двумилионното население като предател спрямо другия", става ясно от стенограма, публикувана в албанския вестник "Зери".

Толкова много бивши американски държавници се завърнаха в Косово за бизнес - във въгледобивната индустрия и телекомуникациите, или за лобиране и други доходоносни договори с правителството, че е трудно да се предотврати сблъсъкът помежду им.

Сред тях е и Уесли Кларк, бивш генерал от армията и бивш главнокомандващ силите на НАТО в Европа, който ръководеше въздушните бомбардировки срещу сръбския диктатор Слободан Милошевич. И Марк Тавларайдс, който беше директор по законодателните въпроси на Националния съвет по сигурност към Белия дом по времето на Бил Клинтън.

Държавният департамент няма политика, забраняваща на бивши дипломати да лобират от името на държави, в които са работили, или да се връщат в тях за извличане на печалба с изключение на едно правило, което се прилага за федералните служители като цяло. То забранява на високопоставени държавни служители за една година да влизат във връзка с агенции, в които са работили, и не позволява на всички държавни служители до края на живота им да дават консултации по същите въпроси.

Косово не е единствената страна, в която бивши държавни служители се връщат, за да правят бизнес, друг пример е Ирак, но този случай е краен и може би поставя специални етични въпросителни заради изключително силното американско влияние в балканската страна. Столицата Прищина е може би единственият град в света, където улица "Боб Доул" пресича булевард "Бил Клинтън".

Експерти по външна политика считат, че практиката бивши държавници да се завръщат за бизнес е много по-разпространена от публично признатото. В частни разговори бивши държавни служители признават възможността за конфликт на интереси и дори потенциала да оказват влияние върху американската външна политика, тъй като дипломати, които традиционно правят кариера в държавните структури, сега все по-често се преориентират към доходоносни позиции в частния сектор.

Потърсени за коментар бивши държавници, казват, че бизнес сделките им с правителството на Косово ще са от полза за косоварите, тъй като ще изградят по-просперираща икономика. "Ще наемаме хора, ще предоставяме обучение, ще създаваме износ и ще помагаме на страната да расте и да се развива като демокрация", казва генерал Кларк, който е президент на канадската енергийна компания "Енвидити". Тя се стреми да получи право да изследва находищата с лигнитни въглища в Косово и да произвежда синтетично гориво.

Лоурънс Лесиг, професор по право и директор на Етичният център Едмънд Сафра в Харвард, заявява, че появата на "печалбарството" може да навреди на престижа на САЩ, хвърляйки сянка на съмнение относно хуманитарното естество на интервенцията през 1999 г., целяща прекратяване на сръбските жестокости срещу косовари.

След отделянето Косово се превърна в международен протекторат, управляван от хиляди държавни служители от други страни. Четирите години на наблюдавана от международната общност независимост приключиха през септември. В страната остават около 6000 миротворци. Близостта на връзките между съзидателите на държавата и държавата, която изградиха, улесни промяната на позицията на държавниците. Въпреки че страната е една от най-бедните в Европа, тя все пак дава потенциална възможност за печалби, особено в момент, когато правителството приватизира критично имущество.

Олбрайт Кепитъл Менджмънт, създаден от Мадлин Олбрайт, е сред кандидатите за придобиване на 75% от акциите в държавната телекомуникационна компания ПТК. Продажбата на компанията се очаква да донесе между 400 и 800 милиона долара. Високопоставени представители на дъщерната компания Олбрайт Стоунбридж Груп вече са дребни акционери в единствения конкурент на ПТК, частната компания ИПКО, което предизвика опасения относно конкуренцията на пазара, ако консорциумът на Олбрайт спечели търга. Пардю, бивш американски пратеник, лобира пред високопоставени косовски представители от името на конкурентен консорциум, Twelve Hornbeams S.a.r.l /Avicenna Capital LLC.

Стенограмата от срещата на премиера с Пардю като представител на консорциума беше предоставена на медиите от някой недоволен от развитието на търга. Изборът на Пардю като пратеник на консорциума беше "жизнено важно", защото елитът на Косово "го познава и обича заради ролята му на място по време на войната", се казва в стенограмата. След като тя стана публична, Пардю се оттегли от лобирането за консорциума, отказвайки коментар за решението си. Възможно е обаче нито един о подкрепяните от американци кандидати да не спечели търга, решение по който се очаква през януари.

Олбрайт отговори на молба за интервю с комюнике. Позовавайки се на ограничения да разкрива информация по време на процеса на търга, Нелсън Оливейра, генерален директор и генерален консултант на Олбрайт Кепитъл Мениджмънт, пише в комюникето: "Приемаме сериозно всичките си задължения, правни и етични, в тази и всички други потенциални инвестиции". "Смятаме, че прозрачна, добре управлявана приватизация на държавната телекомуникационна компания трябва да донесе значителни ползи за икономиката и народа на Косово", се казва още в комюникето.

Правителството на Косово отрече бивши дипломати да получават специално отношение. "Надявам се, че те ще направят пари в Косово и че Косово ще направи пари от техните инвестиции", заяви вицепремиерът Петрит Селими. "Правителството на Косово няма да избере компания, само защото е американска", допълни той. Телекомуникациите в Косово може да се окажат тежък бизнес. През 2007 г. въоръжени мъже опитаха, първо с огнестрелни оръжия, а след това с минометен обстрел срещу колата му, да убият Антон Бериша, директор на агенцията, регулираща телекомуникациите. Той оцеля и при двата опита за убийство, които бяха извършени малко след предоставянето на втория лиценз за мобилен оператор в Косово на притежаваната от словенци компания ИПКО. Година по-късно Бериша стана посланик в Словения.

През 2004 г. Олбрайт стана специален съветник на председателя на Борда на директорите на ИПКО Акан Исмаили, който сега е посланик на Косово в САЩ. Телекомуникационният бизнес е само един от многото, до които много американци се опитват да се домогнат. Най-големият инфраструктурен проект в постюгославската история на Косово, 101- километрова отсечка от магистрала, свързваща Прищина с албанската граница, беше предоставен през 2010 г. на компанията от Сан Франциско Бехтел, участваща в съвместно дружество с турската компания Енка. Но онова време премиерът оцени сделката на един милиард долара.

Бехтел получила помощ за спечелването на договора от Марк Тавларайдс, директор по законодателните въпроси на Националния съвет за сигурност по време на интервенцията в Косово през 1999 г. Според лобистки доклад, представен на американската държавна администрация, Тавларайдс лобирал от името на Бехтел в Косово по "въпроси, свързани с магистрала", докато работел за базираната във Вашингтон лобистка компания Van Scoyoc Associates.

Сега Тавларайдс работи в Подеста Груп, която подписа договор за 50 000 долара на месец с косовското правителство на 1 януари, за да го консултира по комуникациите и засилването на връзките на Косово с правителството на САЩ. Подеста Груп беше съоснована под името Подеста Асошиейтс от Джон Подеста, началник на кабинета на Белия дом по време на втория мандат на Бил Клинтън. Подеста напусна компанията през 1993 г. Сега тя е притежавана от неговия брат Антъни. Тавларайдс отказва коментар, позовавайки се на политиката на компанията да не говори за свои клиенти пред медиите.

От негова страна, генерал Кларк твърди, че е обидно да се говори за някакъв конфликт на интереси между частното извличане на печалби и миналите му отговорности. "Моят бизнес е открит, прозрачен и помага на косовския народ", заявява той. "Ще използваме ресурси, който няма стойност за косовския народ и ще донесем инвестиции за стотици милиони долари", допълва той.

Според Пентагона американските високопоставени военни имат една година забрана след пенсиониране да влизат във връзка с бившата си военна служба по официални въпроси и забрана до живот за контакти, свързани със същите въпроси, по които са работили. Смята се, че правителството на Косово може да възприема правенето на бизнес с бивши американски държавници като проводник към настоящата американска държавна администрация. Има и опасения, че влиянието на бивши държавни служители намалява конкуренцията и вреди на потребителите.

Наличието на вътрешни хора на някои компании обезкуражава конкурентите, "защото те знаят, че играта е нагласена", казва косовският журналист Авни Зогиани, който оглавява антикорупционната организация Коху в Прищина, разследваща връзките между телекомуникационния бизнес, престъпността и политиката. "Вече няма никакъв интерес към инвестиране в Косово от уважавани компании", допълва той. Дори някои бивши държавници признават, че изпитват дискомфорт от мащаба на взаимодействието между бизнеса и дипломацията.

Стивън Шук, пенсиониран бригаден генерал от американската армия и бивш главнокомандващ на силите на НАТО КФОР в Косово, заявява, че изпитва "смесени чувства" към случващото се. Шук, който служеше като заместник ръководител на мисията на ООН в Косово, се върна като частен консултант на бившия премиер Рамуш Харадинай, който миналия месец беше оправдан от Трибунала в Хага. Той казва, че работи за Харадинай, защото вярва в неговото лидерство и че възнаграждението му стига единствено за покриване на разходите за живота му в Косово, около 2600 долара на месец.

"Има много бивши дипломати, които идват и си отиват от страната, и сега представляват частни интереси. Ако аз съм голяма корпорация и искам да вляза в страната и да бъда конкурентноспособен, ще искам да работя с хора, които да ми помогнат да постигна това. Но от друга страна, това е малко безвкусно. Минута след като си освободил даден пост, опитваш да се докопаш до енергийна сделка", казва той.