28 Март 2020събота22:50 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Ръководителката на програмите "Медикеър" и "Медикейд" Сиима Върма полага клетва пред вицепрезидента Майк Пенс (крайният вдясно) в присъствието на семейството й.

ГЛОБУС

Американците са уплашени от скъпите здравни услуги

Ще докосне ли Тръмп третата релса на политиката?

/ брой: 56

автор:Аида Паникян

visibility 412

Американците са наплашени от коронавирусната зараза, но продължават да са в постоянно напрежение от поскъпването на здравеопазването, което става по целия свят. Особено в наши дни, когато населението на планетата застарява. Американската система на обществено здравеопазване също е притисната в ъгъла от нарастващите разходи. Например средният дневен разход за болнично легло в САЩ през 1980 г. е $127, докато през 2019 г. е вече $413, сочат данни на сайта Just Facts. 

В началото на тази година американските медии оповестиха плановете за развитието на три много важни за страната програми и с това сякаш бе потвърдена прогнозата от втората половина на 2019 г., че здравеопазването в САЩ 

е пред икономически срив 

заради застаряващото население, голяма част от което e без или с ниски спестявания и здравни застраховки. Още миналата година имаше прогнози, че разходите за здравеопазване в следващите няколко години ще достигнат $15 000 годишно нa глaвa oт нaceлeниeтo, след като през 2019 г. те са били $11 500, предходната година - $10 900, докато през 1960 г. са били едва $150. 

Предложеният от администрацията на Доналд Тръмп бюджет от $4,8 трилиона за фискалната 2021 г. включва много орязвания на разходите за програмите Medicare ("Медикеър"), Medicaid ("Медикейд") и социално осигуряване за хора с увреждания, пише Лиз Сийгърт в блога на Асоциацията на здравните журналисти. Предложението ще намали средствата за "Медикеър" с $850 млрд., за "Медикейд" - с $920 млрд., а за социалното осигуряване - с $30 млрд. през следващото десетилетие, пише Сийгърт. Здравното министерството ще намали бюджета си с 9 на сто. Предложението включва съкращения и на детските здравноосигурителни програми, въпреки предишните изявления на президента, че правата на хората ще останат незасегнати.

Дали Тръмп се опитва да докосне третата релса на политиката, питат се и журналисти, и анализатори отвъд океана в навечерието на президентските избори. Известно е, че трета релса се използва в електрическите железопътни системи и тя носи високо напрежение. Когато става въпрос за политика, американците визират с нея взривоопасните проблеми на социалната политика и здравеопазването. 

Едно от притесненията е, че лекарите, недоволни от намалените проценти на реимбурсация,

може да намалят броя на пациентите си 

по "Медикеър" или да спрат да приемат болни по програмата.

Според някои анализатори навярно ще има нова система за плащане при лечение на остри състояния, ще бъде направен опит да се използват повече медицински сестри и лекарски асистенти за предоставяне на рутинни грижи. Има и предложение за всички лекарски и други амбулаторни медицински услуги да се плаща по една и съща тарифа, независимо къде са предоставени. 

Според Елена Ботела от "Форбс" е възможно мнозина възрастни да загубят достъпа си до своите лекари. Нейните данни сочат, че бюджетът на "Медикеър" ще бъде намален със 7% ($756 млрд.) през периода 2021-2030 г. Ботела припомня, че намаляването на реимбурсацията за "Медикеър" е противоречива стратегия - в миналото програмата е получавала както подкрепа, така и критика от представители на Демократическата и на  Републиканската партии. Според някои анализатори намаляването на реимбурсацията спестява пари на данъкоплатците чрез намаляване на печалбите на медицинската индустрия. А от администрацията на Тръмп твърдят, че има много случаи, в които процентът на възстановяване на средствата за извършени от лекарите медицински услуги е прекомерно раздут. Дори се твърди, че в лекарските кабинети, собственост на болниците, често се плаща повече за извършване на същите процедури, отколкото на независимите лекари.

Според анализаторите Тръмп иска да се справи с високите цени на лекарствата, отпускани по лекарско предписание, които "Медикеър" реимбурсира. Администрацията на президента призовава Конгреса да приеме "цялостна реформа в ценообразуването на лекарствата", като заяви, че ще намали федералния дефицит с $135 млрд. през следващите 10 години. Тази оценка включва спестяванията за програми като "Медикеър" и "Медикейд", казва Ботела. През 2019 г. "Файненшъл таймс" съобщи, че мнозина 

американци си купуват инсулин от Канада

на 1/10 от цената, която плащат за медикамента в САЩ. Според здравното министерство на САЩ американците често плащат поне 2 пъти повече за лекарства по рецепти, отколкото гражданите на други развити страни. 

Все пак, мнозина помнят обещанията на Тръмп през 2015 г., когато встъпи в длъжност. Елиът Фишман, старши директор за здравната политика в непартийната пациентска организация Families USA, е категоричен, че администрацията на Тръмп нарушава изричния ангажимент, който пое през цялата си предизборна кампания, да не съкращава "Медикеър". Дори ако някои съкращения са оправдани, спестяванията трябва да се използват в системата на "Медикеър", за да направят здравеопазването по-малко скъпо за възрастните, настоява Фишман. Той казва, че "в програмата "Медикеър" има области на разточителни разходи", но от друга страна в нея има и доста пропуски: например възрастните се борят за стоматологични грижи и се сблъскват с високи разходи за лекарства, отпускани с рецепта. В това отношение българските пациенти биха проявили разбиране, защото те доплащат средно над 45% за медицински услуги и лекарства.

"Президентът обеща, че, за разлика от други републиканци, няма да докосне социалното осигуряване и "Медикеър", заяви през януари 2020 г. сенатор Чък Шумер. 

Бюджетът намалява разходите и на "Медикейд" през следващите 10 години с 16% на сто. Програмата е създадена през 1965 г. за заплащане на здравни услуги за "определени лица с ниски доходи в САЩ и нейните територии". През 2017 г. "Медикейд" обхваща 72 млн. американци. От 1966 г., когато обезщетения по "Медикейд" са получавали годишно 2% от американците, през 2016 г. те стават 22% и се очаква през 2023 г. да станат 23%. Днес отделните щати имат възможност да определят критериите за допускане в програмата "Медикейд", а федералното правителство възстановява на щата процент от разходите при определени правила. При очакваните промени всеки от щатите ще получава

по-малко финансиране

но щатските управи ще имат по-голям избор за какво да го изразходват, смятат анализатори.

"Медикеър" е национална здравноосигурителна програма в САЩ, започнала да действа през 1966 г. в Администрацията за социално осигуряване (SSA) и сега се администрира от Центровете за услуги на "Медикеър" и "Медикейд". Тя осигурява основно здравно осигуряване за американци над 65 г., както и на по-млади хора, но с увреждания. Само през 2018 г. "Медикеър" предоставя здравно осигуряване на над 59,9 млн. души, като над 52 млн. от тях са над 65 г. Според различни доклади "Медикеър" покрива голяма част от разходите за здраве на включените в програмата, но като цяло хората на практика доплащат чрез допълнителна частна застраховка и/или като се присъединят към обществен здравен план. "Медикеър" е разделен на четири части - А, Б, Ц и Д. 

След смъртта на Джон Кенеди, поелият управлението на страната Линдън Джонсън е решен да осъществи програмите на предшественика си. С неговото застъпничество Конгресът приема Програма за здравно осигуряване на възрастните ("Медикеър") и Програма за медицинска помощ на бедните ("Медикейд"). Това става през 1965 г., а първите получатели стават президентът Хари С. Труман и съпругата му Бес. Досега програмата претърпява немалко промени. Например през 2003 г. при президента Джордж Буш-младши бе приета частта Д за покриване на почти всички лекарства, отпускани по лекарско предписание. Когато през 1966 г. "Медикеър" започва да изплаща обезщетения, средно 5,5 работещи американци са издържали един възрастен над 65 г., докато през 2017 г. издържаните са вече 3,8! През 2018 г. "Медикеър" осигурява здравна застраховка за над 18% от американците - почти всички са над 65 г. (това са над 51 млн. души) и за около 9 млн. по-млади с трайни увреждания.

Днес огромна част от американските граждани задават много въпроси, не само за коронавируса, и засега те са без отговори. Например: как предложените промени ще се отразят на здравеопазването и услугите за възрастни в различните щати? Дали лекарите ще спрат да приемат нови пациенти по програмата "Медикеър"? Ще намалят ли болниците услугите заради промените във възстановяването на разходите им? Какво може да се случи с местните щатски и/или федералните усилия за защита на възрастните хора?  

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ