АНГЕЛ АНГЕЛСКИ: Как българската музика да стане известна, когато не я изпълняваме

АНГЕЛ АНГЕЛСКИ е роден в Троян. Завършва    цугтромбон при проф. Георги Тодоров. Висше, специалност "Музикална педагогика", учи дирижиране при проф. Иван Бакалов и оркестрация при проф. Димитър Сагаев и Жул Леви. Специализира "Дирижиране на духов оркестър" в Музикалната академия "Панчо Владигеров" при проф. Николай Тонев. Притежава сертификат от Висшето училище по мениджмънт към Нов български университет и Open University в Лондон за завършен курс "Ефективен мениджър", магистър по "Хореографска режисура на съвременен танцов театър и арт мениджмънт".

- Разкажете за ансамбъл "Акварели" и формация "Български гласове", как се стигна до създаването им?

- Ансамбъл "Акварели" и формация "Български гласове" са създадени през 2018 г. по моя идея. Имаше доста дълъг период на селекция, но това приключи успешно. Всички изпълнители от ансамбъла са талантливи, виртуозни, с богати професионални биографии. Всъщност това са два ансамбъла - инструментален квартет, съставен от Ваня Острева - флейта, Даниела Туран-Христова - цигулка, Станимир Демирев - акордеон, Огнян Алексиев - туба, и вокална формация, съставена от Мирчо Мирчев - тенор, Орлин Каменов - тенор, Владимир Попов - баритон, Нора Николаева - сопран. Художествен ръководител и продуцент съм аз.

- Какъв е репертоарът? Целта? Идеята?

- Музикалните традиции на българина се коренят дълбоко в историята и в гена му. След Освобождението професионалното музикално развитие влиза в приоритетите на държавата. Това е началото на българското професионално музикално изкуство. И така, за един век развитие българската музикална култура достига изключително високо ниво. Тя създава композитори като Панчо Владигеров (с негов Концерт за пиано и оркестър се дипломира Херберт фон Караян), Петко Стайнов, Любомир Пипков, Марин Големинов и др. и се формира българската композиторска школа. Български оперни певци влизат в историята на най-големите световни оперни театри. В забавните жанрове творят композитори като Йосиф Цанков, чиито песни са звучали по Би Би Си още през 1936 г., Атанас Бояджиев, Жул Леви, Ангел Заберски, Петър Ступел. Голяма част от техните песни вече са забравени. Една от целите на ансамбъла е да възкреси тези песни и те да стигнат до повече хора. В репертоара са включени виртуозни инструментални пиеси от български и чуждестранни композитори, патриотични и възрожденски, италиански канцонети, руски романси, изпълнявани от мъжкото трио от формация "Български гласове" в съпровод на ансамбъл "Акварели", както и хитове от българската и световната популярна музика, изпълнявани от невероятната Нора Николаева. Възстановихме и някои от тангата на Йосиф Цанков, които изпълняваме съвместно с различни класически образци от този танц, за да се види колко конкурентни и актуални са и днес. Знаете, има международен ден на тангото, за който предлагаме чудесна програма. Концертите на ансамбъл "Акварели" и формация "Български гласове" са уникални по отношение на аранжиментите, инструменталното разнообразие и атрактивното представяне.

- Какви изпълнения - музика и автори, са актуални напоследък?  

- Ако приемем, че музиката е лек за душата на хората, в нашата работа първо е необходимо много да се слуша, за да се усети пулсът на обществото. И тогава да предлагаме лечение. Защо започнах така? Защото всеки човек има предпочитание, особено когато става въпрос за забавление. Хубавото обаче е, че младите хора, когато чуят някоя по-забравена българска песен, я приемат като нова и се радват, защото предизвиква емоция. Преди песните се пишеха по стихотворения или смислени и емоционални текстове. Наблюдава се и връщане на интереса към популярни класически произведения, а и български такива, които формират различен от допреди години налагания вкус. Винаги когато изпълняваме песните на Йосиф Цанков "Повей, ветре", "Песен моя", "Облаци бездомни", "Керванът", хората притаяват дъх. Няма празник без популярните ни възрожденски песни. А когато се изпълняват известни руски композиции, хората пеят заедно. Много стил и настроение във всяко празненство внасят италианските канцонети. Вярвам, че красотата ще бъде винаги водеща в човешките отношения.

- Има ли нужда от нови музикални формации на българския пазар?

- Знаете, че имам вече 35-годишен стаж като диригент, работещ за популяризиране на българската музика. Духовите оркестри в България са призвани да извършват тази дейност, но за съжаление от десетина години у нас професионалните духови оркестри започнаха да се именуват Биг бенд и репертоарите им вече са предимно американска музика! За оправдание казват, че изпълняват популярни, известни пиеси. А как българската музика да стане толкова популярна, когато ние не я изпълняваме?! Затова смятам, че са много необходими различни формации, които да представят и популяризират българската музика. Всеки народ си има собствена фолклорна, популярна и класическа музика и всяка държава се грижи за опазването й. В Италия например има институт за защита на италианската музика. Не съм убеден, че италианската музика се нуждае от защита повече от нашата, българската!

- Как стоят нещата със спазването на Закона за авторското право? Какво мислите за промените от миналата година, включително общините да следят дали заведения и зали плащат за авторски права за музиката, която пускат?  

- Частни продуценти, организирани в ПРОФОН, събират всичките сродни права, които са изпълнителските и продуцентските, под протекцията на Министерството на културата и ощетени са винаги изпълнителите. Оркестри и ансамбли, носители на колективни права, които са на общинска издръжка и са създали аудио- или видеопродукт, по трудово правоотношение на този продукт продуцент е съответният кмет. Този продукт, след като се излъчва (не репортажно), съответната медия би трябвало да заплаща за това и те плащат, но отчисления към тях няма! Хората, които движат тази дейност, имат интерес това да не се променя, защото парите отиват само при тях. Музиката в България прекалено се комерсиализира. Пазарът се насити с песни, за които почти не се плащат никакви права (авторски и изпълнителски), в които може да усетиш ориенталски, арабски, цигански и какви ли не мотиви и те се представят вече за български. Държавата се отказа да бъде регулатор на тези процеси с аргумента, че това пазарът щял да го отрегулира. Изкуството е нещо непреходно - като хубавите народни песни, музиката, която от години слушаме и не остарява заедно с изпълнителите си. Не мога да кажа вече колко измислени звезди се нароиха последните двадесетина години, с още по-истерзаните си хитчета, които отдавна никой не си спомня, но за които са дадени много пари. 

- Предстоят ли ви гастроли?

- Всяка среща с българска публика е празник за нас. Постоянно приемаме ангажименти за всякакви концерти. Репертоарът ни е разнообразен - патриотични и възрожденски песни, италиански канцонети, руски романси и хитове от българската и световната популярна музика. Изнасяме тематични програми по различни поводи, участваме с фонова музика за коктейли и празненства. Слоганът на ансамбъл "Акварели" и формация "Български гласове" е "Музика за всеки празник". Информация може да се намери и на сайта ни: www.ensemble-akvarelibg.com.