Антибиотиците - прелом в медицината

Преди 92 години медицината поема по нов път - пътя на антибиотиците. През 1928 г. пред света е представен първият - пеницилинът. Е, някои твърдят, че първият антибиотик е салварсанът, открит през 1910 г., но... 

В средата на 40-те години на ХХ век на бял свят идва друг спасител - стрептомицинът. На него дължат живота си милиони хора по света, попаднали в лапите на туберкулозата. За около един век ползване антибиотиците са увеличили с около 23 години средната продължителност на живота. Редом с лечението на инфекциозни заболявания, антибиотиците направиха възможни много съвременни медицински процедури, включително лечение на рак, трансплантация на органи, операция на открито сърце и много други хирургични интервенции, тъй като се дават след тях, за да бъдат преодолени последващи инфекции. Победният марш на антибиотиците продължава до средата на 80-те години. Оттогава не е представен нов антибиотик. 

Златната ера 

на антибиотиците са 50-те и 60-те години на ХХ век. По това време много лекари по целия свят, както и пациентите, гледат на тези ценни съединения като на сребърен куршум и се стига до прекомерната им употреба. Оттогава постепенният спад в откриването и развитието на антибиотиците и ръстът на лекарствената устойчивост при много човешки патогени доведе до настоящата криза на антимикробната резистентност. Проблемът е, че оскъдният брой нови разработвани антибиотици не могат да преборят новите инфекции, защото от прекалената им употреба през десетилетията микроорганизмите стават устойчиви. Това е биологичен процес - човекът продължително се опитва с едно и също оръжие да бие болестотворните микроорганизми и те постепенно се научават да оцеляват и противодействат на това оръжие или приспособяват живота си към новите обстоятелства. Така лекарствата престават да действат при някои инфекции, които преди години са били успешно лекувани, и не е изключено хората да умират от "прости", познати зарази. 

Към края на 2018 г. бе съобщено, че има 45 нови кандидати за антибиотици в клинични изпитвания за пазара в САЩ. От тях 17 са синтетични и включват 12 класа, от които седем са нови. Светът е в очакване! Но проблемът остава и през последните години става все по-сериозен. Смята се, че в момента около 700 000 от смъртните случаи по света всяка година се дължат на антимикробна резистентност. Установено е, че само 27 млн. американци получават ежегодно ненужни антибиотици за респираторни инфекции. 

Тихото цунами

наричат антибиотичната резистентност. Всъщност има разлика между антибиотична и антимикробна резистентност. Резистентността (устойчивостта) към антибиотици възниква, когато бактериите се променят в отговор на употребата на тези лекарства. Бактериите, а не хората, стават устойчиви на антибиотици. След това тези бактерии могат да заразят хората, но вече са по-трудни за лечение. Антимикробната резистентност е по-широк термин, обхващащ устойчивост към лекарства, които лекуват и инфекции, причинени от други микроби, като паразити, вируси и гъбички. 

Колкото и малко да знае медицината за

КОВИД-19

вече е наясно, че става въпрос за вирусна инфекция, а бактериалните може да са следствие от нея. От Коалицията за борба с антимикробната резистентност (Antimicrobial resistance fighter coalition) имат конкретна препоръка: "Злоупотребата с антибиотици по време на пандемията на КОВИД-19 може да доведе до ускорена поява и разпространение на антимикробна резистентност. КОВИД-19 се причинява от вирус, а не от бактерия, и поради това антибиотиците не трябва да се използват за предотвратяване или лечение на инфекцията, освен ако не са налице и бактериални инфекции". Само при доказана бактериална инфекция при пациентите с КОВИД-19 може да им се дава антибиотик. 

От СЗО призовават хората да се борят срещу новия коронавирус с по-прости и безопасни средства - да носят правилно маски (може да се съчетават с шлемове, но шлем без маска не действа срещу SARS-Cov-2!), да мият ръцете си редовно със сапун и топла вода, да стоят един от друг на разстояние от 1,5-2 метра. 

Не правете това с тези лекарства

- Не приемайте тези ценни съединения, ако са предписани на друг човек, дори да имат сходни симптоми. Трябва лекар да ги назначи лично на Вас и за конкретното Ви заболяване, при това - след антибиограма.

- Антибиотиците не работят при настинка или грип. 

- Не се самолекувайте.

- Ако Ви е предписан антибиотик за 7 дни и на 4-ия се почувствате добре, не го спирайте на своя глава - лекарят е преценил дозата и продължителността на прилагане на препарата.

- Съхранявайте правилно антибиотиците - в листовката за пациента пише как. Ако са ви останали таблетки от "миналогодишното лечение", не ги ползвайте и "този път" и не ги давайте на друг. 

- Не изхвърляйте в сметта неопаковани антибиотици.