19 Май 2021сряда05:15 ч.

Илюстрации idcommunism.com

Черно на бяло

Антикомунистическият прочит на историята е опит за реабилитация на фашизма

/ брой: 73

автор:Христо Георгиев

visibility 1637

Един доста премълчаван днес факт. На вратата чукат нови поколения български учени и изследователи на историята и политическите науки, университетски преподаватели, които не живеят в България, а се реализират дори в тъй далечната Канада. Те отлично познават всички източници на тезите си - и вчерашни, и днешни, и не по-малко важно - не се страхуват да посочват на достъпен език малко познати нетрадиционни антифашистки и антикапиталистически тези и да правят паралели, както малцина у нас се осмеляват. И може би най-важното - на основата на трудно оспорима фактология посочват изходите от тресавището, в което отечеството ни затъна в последните тридесет години.

Божин Трайков, доктор по социология в Университета на провинция Алберта в Канада, е един от тях. Изследва връзката между неолибералните политики, новите форми на национализъм и генеалогията на антикомунизма в Източна Европа. Занимава се с политически, исторически и културни анализи. Днес ви предлагаме със съгласието на автора негово изследване, истинска анатомия на антикомунизма. За съжаление, не е възможно поради обема му да го публикуваме изцяло на страниците на вестника, но може да го прочетете в пълен текст в сайта на ДУМА - https://dversia.net/6397/crime-antifa/.

В своята студия Трайков нарича процесите и участниците в тях с истинските им имена, без лустро и грим. Според него фашизмът произхожда не от комунистическата ниша на човечеството, а от капиталистическата. Просто съвременните му босове не виждат друг начин да разпилеят надигащата се отново "червена" вълна за хляб, равенство и свобода, освен чрез старото изпитано вече средство - фашизма. 

Трайков посочва и изходите, които съзира - единият е начертан от Георги Димитров преди повече от 80 години - нов общ народен фронт срещу неофашизма и неговата родителка капитализма. А другият - презареждане на социализма. И знаете ли каква цел е изведена на четвъртата страница на корицата на посоченото по-долу издание на фондация "Фридрих Еберт"? Хванете се за масата или вземете за всеки случай успокоително: "Целта на презареждането на социализма не е да укроти капитализма, а да го срине из основи." 

"Социализъм: Презареждане" (Изследвания, статии, анализи), изд. фондация "Фридрих Еберт", бюро България, dВЕРСИЯ, 2021 г. 

Престъпление ли е антифашизмът?

Част първа

Божин Трайков

През последните три десетилетия агресивният антикомунистически прочит на близкото минало надделя в Източна Европа, особено в страни, тясно свързани с бившия Съветски съюз, като България. Антикомунистическият прочит на историята е повлиян от втората вълна на исторически ревизионизъм, която се заражда в Европа през 1980-те години. Според Енцо Траверсо, тя е опит за реабилитация на фашизма чрез една или друга апологетична интерпретация на миналото преди 1945 г...

Антикомунизмът в Европа има своите идеологически корени от една страна във фашизма като основен негов враг, но и от друга - в тезите на основоположниците на неолиберализма. Отричайки важността на антифашистката Съпротива, ревизионистичните историци се опитват да сложат знак на равенство (тезата за еднакво насилие) между режимите на Хитлер, Мусолини и други фашистки диктатори и съпротивата на комунисти, социалисти, анархисти, леви интелектуалци, селяни и разнородни спонтанни движения, обединени в обща борба, които с цената на милиони човешки жертви ги преборват. Тезата за еднаквото насилие не само цели да дискредитира антифашизма, но и се вписва в представата на неолиберални идеолози за тираничната същност на социалистическите политики. Характерно за този тип ревизионизъм е изключването на политическите събития от техния широк социален и икономически контекст и фокусиране върху политическите елити, участващи в тях, като по този начин се пренебрегва ролята на хиляди, дори милиони участници в социално-икономическите и политически процеси...

Социалистическите политики са силно атакувани от неолибералите, които ги приравняват с нацистите заради държавната намеса в икономическите процеси... А фобията от масите като заплаха за елитите пък сближава Хитлер и Мусолини с идеолози на неолиберализма като Хайек и фон Мизес. Неолибералите, както фашистите, се страхуват от масовата политика, разбирана като политика на организиране на работническата класа. Аргументът ми е в противовес на доминиращия антикомунистически дискурс в българското интелектуално, политическо и медийно пространство, който формира общественото мнение през последните три десетилетия. Антикомунизмът, от една страна, служи за

демонизиране на левите политически движения

... От друга страна, той омаловажава, отрича или просто отхвърля капиталистическите корени на различните форми на фашизъм. Противно на тезата за антифашизма като ръководен от Сталиновия тоталитаризъм разглеждам ролята на комунистическите и социалистически партии и движения, организирани в Коминтерна под ръководството на Георги Димитров, като основна за сформирането на общ фронт срещу крайнодесните капиталистически режими. Именно общият антифашистки фронт, в който основно участие като организатори взимат комунисти и социалисти, прави възможни европейските демократични социални държави и социалистическите държави след Втората световна война. Днес наследството на антифашизма се атакува отново от същата тази идеология, която в своя страх от демократизиране на масите провъзгласи фашизма за спасение от болшевишката заплаха. 

Фашизъм и комунизъм - знак на равенство

На 18 септември 2019 г. Европейският парламент (ЕП) прие "Резолюция за важността на европейската памет за бъдещето на Европа". Резолюцията слага знак на равенство между нацизъм, фашизъм и комунизъм, както и всеки радикализъм, приравнявайки ги като тоталитарни. 

Тя гласи, че Втората световна война е резултат от "нацистко-съветския договор за ненападение", при който два тоталитарни режима, които споделят целта за световно завоевание, разделят Европа на две зони на влияние. Резолюцията призовава всички държави-членки да "честват 23 август (денят, в който нацистко-съветският пакт за ненападение беше подписан през 1939 г.) като Европейски ден за възпоменание на жертвите на тоталитарни режими както на равнище ЕС, така и на правителствено". ЕП призовава "руския народ" да признае и осъди своето тоталитарно минало.

Резолюцията е подкрепена от Европейската народна партия (ЕНП), но също и от левите социалисти и демократи (СиД) и либералите Реню. Сред участниците в подписването на резолюцията, наред с колегите си от Полша, Унгария и балтийските държави, виждаме имената на заклетите антикомунисти и проводници на дясна политика в България Андрей Ковачев от ГЕРБ и Александър Йорданов от СДС, назначен с мандат на ГЕРБ. Ковачев е известен с организирането на множество антикомунистически кампании в ЕП като представянето на горянското движение за първата антикомунистическа съпротива в ЕС, а Йорданов - с отричане на престъпленията на пронацисткия режим в България. Резолюцията предлага финансови средства за организирането на събития, чиято цел е да просвещава младите поколения за последствията от тоталитаризмите в Европа, да обръща внимание на съществуващите "тоталитарни" паметници и мемориали, паркове, улици и площади, които "героизират тоталитарни режими и изкривяват историческите факти за последиците от Втората световна война"...

Изместването в паметта на младите поколения на датата 9 май от Ден на победата срещу фашизма (капитулацията на нацистка Германия) към Ден на Европа, когато две капиталистически държави сключват споразумение за търговски съюз (Европейската общност за въглища и стомана), е начин да се подмени историческата истина за основната заслуга на Съветския съюз в победата над фашизма. Дори известният с антикомунистическите си възгледи историк Георги Марков припомня, че "без Деня на победата, нямаше да го има Деня на Европа". Свеждайки ролята на СССР във Втората световна война (ВСВ) до тоталитаризма на Сталин, ЕП на практика отрича заслугата на руснаци, белоруси, украинци, евреи и другите народи в СССР за края на една война, подкладена от имперски, колониални и расистки амбиции, коренящи се в идейната същност не на комунизма, а на капитализма...

Второто възраждане на тоталитарния модел може да се анализира по отношение на стратегията на президента на САЩ Роналд Рейгън за засилване на Студената война и възхода на неолибералния модел. Представянето след падането на Берлинската стена на Съветския съюз и Източния блок като тоталитарни има идеологическо значение, чиято функция е да демонизира всяка политико-икономическа система, която се явява алтернатива на капиталистическия модел. Така се слага знак на равенство между фашизъм и комунизъм като тоталитарни системи. Енцо Траверсо проследява генеалогията на тезата за "равно насилие", която можем да мислим като предвестник на уравняването между фашизъм и комунизъм в резолюцията. Тезата за "равното насилие" изравнява фашизма и антифашизма с аргумента, че и двете страни са извършили насилие. Тя произхожда от гласовете на такива симпатизанти на нацизма като Мартин Хайдегер, който в кореспонденция с Херберт Маркузе сравнява изселването на германци от Източна Прусия от съюзниците през 1945-50 г., с нацистката политика на изтребление на евреите; и Карл Шмид, който се оплаква, че фокусирането върху престъпленията на Третия райх игнорира "съюзническия геноцид" на германските държавни служители. Ревизионизмът на 1980-те години е свързан с името на германския историк Ернст Нолте. Целият дебат около ревизионистките възгледи на Нолте, който е известен като Historikerstreit, е документиран в сборник под редакцията на  Джеймс Нолтън, озаглавен "Завинаги в сянката на Хитлер" (1993). Нолте се опитва да извини нацистките жестокости като отговор на "азиатското дело", извършено в Европа от болшевиките. Той поставя акцент върху участието на евреите в руските и централноевропейските комунистически движения, намеквайки, че расовият геноцид на нацистите е отговор на класовия геноцид на болшевиките. За Нолте нацистите са  жертва на "азиатски" болшевизъм. Той дори пише, че "така нареченото унищожение на евреите от Третия райх е реакция или изкривено копие, а не оригинал... Третият райх принадлежи на "освободителните движения", свързани с комунистическото движение". Докато авторът настоява, че демонизирането на Третия райх е неприемливо, той изглежда участва в същия процес, когато става дума за съветската революция. Твърдението му, че нацизмът е реакция на болшевизма, е опит да се представят октомврийските събития като източник на всяко тоталитарно зло. Според тази логика, Холокост е бил превантивна мярка на "потенциални жертви" на болшевизма и това се подразбира, когато Нолте цитира книгата "Войната на Хитлер" (1975) на антисемита Дейвид Ървинг... Думата "азиатски" има пейоративна (отрицателна - Хр.Г.) натовареност и в антикомунистическия дискурс се използва, за да прокара разграничителна линия между европейската цивилизация и Съветска Русия, като се внуши, че болшевизмът не е част от европейската модерност, а "варварско", "азиатско дело"...

Фон Мизес твърди, че нацистката еднопартийна система, тайната полиция, концентрационните лагери, пропагандата и изтребването на хора са адаптирани от Съветския съюз, а нацистите, според автора, са "най-послушните ученици на Ленин, Троцки и Сталин". Друг виден (нео)либерал, Вилхелм Рьопке, подобно на възгледите на фон Мизес, вижда нацизма като опора срещу болшевизма. Нолте се доближава до Рьопке и фон Мизес, изразявайки мнението, че италианският фашизъм на Мусолини има положителна страна - той запазва частната собственост и затова "пощадява италианския народ от усъвършенствания тоталитаризъм на Сталин". В контекста на българските либерални среди същата теза по линия на частната собственост ще застъпва по-късно и бившият президент, д-р Желю Желев... През 2014 г. в интервю за вестник "24 часа" на въпрос кой режим е по-страшен, Желев отговаря: "Комунизмът, разбира cе. Той е по-желязната диктатура. Фашизмът обxваща и поcтавя под контрол вcички cфеpи на обществения живот, има монопол, както и комунизмът. Но комунизмът отива още по-нататък. Той слага ръка и върху собствеността. Надзирава я. Докато фашизмът не пипа чаcтната cобcтвеноcт. Даже фашистка Германия, която е най-близо до комунистическите pежими, и тя не пипа чаcтната cобcтвеноcт на xоpата." Фашизмът е агресивна анти-марксистка и антикомунистическа сила, чиито престъпления Нолте оправдава като ответна реакция. С аргумента за нацистките изтребления на милиони хора като реакция на болшевизма Нолте напълно отрича връзка между геноцидните практики на Хитлеровата експанзия и колониализма в Европа... 

За разлика от Нолте, който се опитва да проследи корените на нацисткия антисемитизъм (расов геноцид) в "класовия геноцид" на Ленин и Сталин, [други] историци изрично ни показват дълбоката връзка между политиките на Хитлер и западноевропейския и северноамерикански колониализъм. Lebensraum е германската империалистическа версия на "западната визия за неевропейския свят като пространство, отворено за завладяване и колонизация", докато идеята за "изчезване на "по-нисшите раси" принадлежи на цялата европейска култура и по-специално на британската и френската култура". В тази връзка Траверсо (2007) вижда "Историческата лаборатория за нацистките престъпления не [в] болшевишката Русия, а в колониалното минало на западната цивилизация, в класическата епоха на индустриалния капитализъм, империалистическия колониализъм и политическия либерализъм". В друг текст Траверсо отрича тезата на Нолте за произхода на нацизма в болшевизма, като показва, че нацисткият евгеничен проект за расово пречистване води началото си от 19 век в Европа, по време на епохата на класическия либерализъм. Самият Адолф Хитлер сравнява германското завоевание в Украйна с британското завоевание в Индия. В допълнение към връзката с европейския колониализъм това, което трябва да се подчертае, е, че в своя план за геноцид

 

Хитлер е повлиян и от колониализма

на заселниците на САЩ. Сюзън Бък-Морс подчертава важността на пространствения аспект на външната политика на САЩ; експанзията на запад, довела до геноцида на автохтонното население (местното население, туземци - Хр.Г.), е предпоставка за експанзията на Хитлер към Изтока в Европа за придобиване на Lebensraum. В нацисткото политическо въображение американският Запад е равностоен на германския Изток. По думите на Хитлер източнославянското население трябва да се третира като американските "червенокожи". Висшето нацистко ръководство дори подражава и експлоатира езика и практиките на американските завоеватели на необятното пространство на запад.

Започва проверка на Търговския регистър

автор:Дума

visibility 142

/ брой: 94

Марокански мигранти нахлуха в Испания

автор:Дума

visibility 96

/ брой: 94

Москва даде обяснения за неприятелския списък

автор:Дума

visibility 107

/ брой: 94

Израелската държава атакувана и от Ливан

автор:Дума

visibility 90

/ брой: 94

Кратки новини

автор:Дума

visibility 102

/ брой: 94

Гърди си с титла накичи

автор:Велиана Христова

visibility 142

/ брой: 94

През златната арка

автор:Славчо Кънчев

visibility 106

/ брой: 94

Жертви на модерната война

visibility 145

/ брой: 94

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ