Аплодисменти за "Жената без сянка" Анна Томова-Синтова

Тина Нанева

На 11 юни се навършиха 150 години от рождението на немския композитор Рихард Щраус. Израснал в Мюнхен в семейство на музиканти, отрано показва дарбата си. 35-годишен е, когато прочутият френски писател Ромен Ролан нарича творчеството му "...последното велико събитие в европейската музика". Преди десетилетия признателна Германия прие българското сопрано Анна Томова-Синтова за "берлинска Моцартова и Щраусова икона". Тя е ненадмината фелдмаршалка, графиня Верденберг от "Кавалерът на розата". Еталонни са и ролите й в "Жената без сянка", "Египетската Елена", "Капричио". Недостижима е и с другите Щраусови героини и с неговите "Четири последни песни", изпълнени дори в Япония. Преди пет сезона, когато акад. Карталов постави в Софийската опера "Саломе", Синтова пристигна от Мюнхен, за да работи с младите певци за вокално-артистичното извайване на трудните роли. Неведнъж е показвала пиетета си към Рихард Щраус, прославения творец от края на ХIХ и първата половина на ХХ век. Подчертава, че новаторството му и през ХХI столетие остава "образец за блестящо майсторство".
Призната и за "роден Вердиев глас", примадоната на световния оперен театър отново е в София, за трети Академичен майсторски клас за млади оперни певци. Най-добрите млади следовници отличи с дипломи на галаконцерт в зала "България" и пя с тях. Нали е обещала на великия диригент на миналото столетие Херберт фон Караян да предава познанията си за музиката, сцената на младите, да ги зарежда с огромния си опит. Повече от четири десетилетия и половина благодари на съдбата за сбъднатата си мечта да е в храма на изкуството. В един от предишните ни разговори съм записала: "Веруюто ми е с вътрешна скромност отговорно да защитавам преклонението си пред музиката. Опазих съвета на майка ми да бъда вярна на себе си, да слушам сърцето си. Предадох го на дъщеря си. Ако до известна степен съм успяла в театъра, доволна ще съм..."
Успяла е и още как! Не само защото е дъщеря на солистка от Старозагорската опера и едва 4-5-годишна "стъпва" на музикалната сцена като малкия Пинкертон, синът на Мадам Бътерфлай от едноименната Пучиниева опера. След години, когато тя е съвършена Бътерфлай, дъщеричката й Силвана е с костюм на малкия Пинкертон. Отминалите 200-годишнини от рождението на Рихард Вагнер и Джузепе Верди, Щраусовият юбилей и Академичният майсторски клас на маестрата са повод за ново представяне на "...първокласната дама без каквато и да е преструвка, човек абсолютно съсредоточен, топъл и пълен с ентусиазъм". Тъй чуждестранната критика прие между другото звездния български оперен глас. Нареди я "сред водещите певчески личности на света". Неслучайно беше 18 сезона предпочитаното сопрано на диригента Караян, който възхитен от вокално-артистичната й одареност, възкликнал: "Тосканини (знаменит диригент от ХХ в. - б.а.) не е чувал глас като нейния. Тя може да вземе до диез в 9 часа сутринта."
Ани запява от съвсем малка. Покрай майка си израства в операта на родния й град Стара Загора. Пее в детски, ученически хорове. Нарича ги "прекрасни школи" и допълва: "Пеех без да мисля за артистична кариера. И когато тя вече е направена и в основни линии зад гърба ми, признавам, пътят не бе лек, но е изминат с всеотдайност, упорит труд, постоянство. Не мечтаех за бравурни партии, а да пея, да пея, радост с гласа си да нося на хората, да будя мечтите им. Големите роли, поканите от водещите театри сами дойдоха. На героините си, а те са повече от 60, отдадох максималното - много високи са изискванията ми към самата мен."
Продължава да вярва в бъдещето на оперното изкуство, да работи за него. И да благодари на учителите си естествено и на партньорите си. На първо място са тримата тенори Лучано Павароти, Пласидо Доминго и Хосе Карерас. Как да забрави поредната сценична среща с Доминго в спектакъл в Метрополитен (Ню Йорк). Когато трябва да защитава една от коронните си роли, в Стара Загора погребват майка й. Пласидо Доминго е великолепен, внимателен партньор, увлича я неусетно в света на прекрасната Вердиева музика. Накрая двамата са възнаградени с оглушителни аплодисменти. Те са и за "...медено-копринения блясък на гласа й", за покоряващата артистичност. За силата да надмогнеш скръбта. А сред безбройните суперлативи за българката четем и прославата: "С гласа си тя може да накара всеки полюлей в театъра да зазвучи."
Продължават да я канят в чужбина на най-големите международни музикални фестивали и конкурси, чакат я в концертни зали, за майсторски класове не само в София. Където и да гостува, винаги, от далечното начало в средата на 60-те г. на миналия век до днес, среща зрителската обич. Следват я фенове от град на град по света. Забрави ли за рождения си ден (22 септември), почитателите й го напомнят по оригинален начин. Както се случило веднъж в Аржентина. Репетицията в театър "Колон" (Буенос Айрес) продължила до среднощ. Излизайки от театъра със съпруга си, режисьора Бети Синтов, изведнъж десетки почитатели със светлинки в ръцете я приветствали за настъпващия вече рожден ден. Жест на обожание, равностоен на многото й награди от цял свят, на удостояването с почетните титли Камерзенгерин на Виенската щатсопера и на Берлинската опера. В САЩ пък по повод 100-годишнината от смъртта на Верди издадоха специална пощенска марка с образа на нашата Ани като Дездемона от спектакъла във Виенската щатсопера на "Отело".
Красива и покоряваща всички не само като Дездемона, Аида, Виолета, Императрицата, Маршалката, Елза ("Лоенгрин"), Ярославна ("Княз Игор"), Татяна и всички останали роли (само Мими от "Бохеми" не успя да покаже на сцената). Красива и горда е и в живота - майка, съпруга, баба на талантливите Мария и Антъни. Наистина достойна "Жена без сянка". Уверена е, че "истинската красота извира от сърцето, по-ценна е от постигнатата със скъпа козметика".
Със съпруга си заедно отстояват българското си име и талант почти 50 години. За пример е семейството им, както и това на дъщеря им Силвана. посветила се е на изкуствата, но по друг начин. Верен дует - Ани и Бети, не броят годините, съхранявайки романтиката от първите им срещи. Уверяват, че "да работиш, да се радваш на хората, е младост". Музиката ги зарежда за живота, за бъдещето. А Анна Томова-Синтова разкрива и друго: "Приела привилегията на съдбата да бъда певица като определен от Господ път, вървя го благодарение и на Бети." С него одухотворява всяка една от многото героини - горди, царствени, защитаващи честта, любовта си жени. Малко от тях по независещи от нея причини показа у нас. Първата й роля на професионална сцена е Татяна от "Евгений Онегин". С нея в Стара Загора защитава отличната диплома от Музикалната академия. Нашенски парадокс е, че тогава, когато отговорно, с талант поема към върховете на оперното изкуство с мечтата да пее, да пее, носейки с гласа си "радост от сърце към сърце", не се намери театър за нея. Шанс, късмет е дни след старозагорския дебют в столицата да попадне на прослушване и веднага да замине за Лайпциг. След 3-4 сезона я бисират навред из Германия, идват и поканите от големите оперни театри по света. Множат се срещите й със златни гласове, диригенти, режисьори. Е, не приема някои днешни модерни визии за операта. Казва: "Модерното е с бъдеще, когато е подчинено, свързано с истината. Всъщност това е задачата на съвременния оперен спектакъл, на сцената въобще. Липсват ли професионализъм, фантазия, съответно на композиторската идея ниво, режисьорските решения са освиркани и за мен те са артистична немощ, неоправдано изтъкване на особата."
Така виждах прославящата България оперна певица Анна Томова-Синтова в забързаните ни разговори между репетициите за спектакли или концерти, часовете на всеотдайна работа с младите у нас. Успехите на учениците й, колегите я радват, зареждат с вяра, енергия за нови срещи. Възхищава се на постиженията на достойните нашенци, прославящи родината, независимо в коя област, незабравили бащин дом, родова памет. Напомня, че преди всичко трябва да ценим и подпомагаме своето, да се гордеем с него, ако искаме да ни уважават другите народи. Несравним певец, артист, Синтова смело в тежките години на изпитания казва истини, дава самочувствие на даровитото днешно поколение и нещо повече - носи гордост, вяра, духовно извисяване на сънародниците си. Истинска Императрица, "Жената без сянка"!