Апокалипсис

Прогнози за апокалипсис не са ни нужни. Той вече е тук. Демографската картина е потресаваща и вече доказана с предварителните данни от преброяването на населението, направено в края на миналата година. Те просто потвърдиха това, което виждаме всички - младите намаляват, нетрудоспособните се увеличават, застаряваме, дори областните градове се обезлюдяват, само София "процъфтява". 

Данните някак не се връзват с просперитета, за който разказваше предишното управление. "Българите се връщат от чужбина заради високите заплати, защото България е прекрасно място за живеене", казваше един бивш премиер, възползвайки се от паузата между преброяванията. Защото е лесно да манипулираш, когато липсва национална, конкретна статистика. Когато обаче тя се появи от името на официална институция, заключението за случващото се вече няма да е за илюзорно благоденствие, а за реален геноцид.

Прогресиращото застаряване на българската нация, ниската раждаемост, неспирната емиграция, по чиито темпове сме лидери в ЕС, са напълно закономерен спътник на над десетгодишното некадърно управление. То обаче приключи и е време да помислим как последиците от него ще се отразят в близкото бъдеще на настоящото оредяло население.

Идва страшният въпрос - като няма хора, кой ще плаща данъци, кой ще работи, откъде ще идват парите за пенсии? Няма спор, че хората са движещата сила за социалния и икономическия напредък. А за да ги има, е нужно да се спре потъването на трудовия пазар, да се обърне посоката на миграцията. Вместо да се разчита младите и успели българи, които живеят в чужбина, да пращат пари на близките си у нас, те трябва да се задържат в родината си. Не въвеждането на еврото е спасението ни. Затова е нужна силна и работеща икономика, заетост, ефективно образование и приоритет да са децата и младежите. Ако това не стане, ще се сбъдне и следващата прогноза - един на трима ще е над 65 години и един на всеки двама ще е годен за трудова дейност. Тогава и да плачем, и да не плачем, няма да има значение.