Араповският манастир нашепва легенди и поверия

Наричат Асеновград "Малкия Ерусалим". Не знаех това, докато не тръгнахме на семейна почивка в този край на България. Оказа се, че освен история, вино, дух и булчински рокли, край и в града има 15 църкви, 50 параклиса и 7 манастира. Асеновград - свещената порта на Родопа планина, започва там, където свършва Тракийската низина. Бях идвала тук като дете и още помня величавата Асенова крепост, застанала достолепно над града като пазителка на магичната планина. Отсядаме в красив комплекс, пълен с туристи. Нощта е уханна, изпълнена с трели на щурци, въпреки зимата. Лек ветрец ни нашепва легенди за славно минало.

На сутринта усмивката на слънцето ни съпровожда до Араповския манастир "Св. Неделя". Решихме да го посетим, след като дамата на рецепцията в хотелчето ни разказа, че това е единствената обител, строена по време на османското владичество. На входа ни посрещат местни хора, които на масички или върху земята са разположили бурканчета с конфитюр от сини сливи, сладко от череши, мед, домашна ракия и мастичка, шарени чорапи и разни джунджурии, ръчно производство. Мила жена, която се представи като баба Дора, влезе в ролята на екскурзовод и ни разказа 

чудната легенда 

на Араповския манастир, която знае от майка си, била клисарка тук. Болната дъщеря на тогавашния владетел на района - Арап бей, се разболяла. Той бил много отчаян, защото опитал да излекува детето си с всякакви лекари и илачи, но без успех. Насън му се присънила жена, която го посъветвала да изкъпе дъщеря си в свещения извор на християните. Арап бей я послушал и рожбата му се излекувала. Тогава той решил да дари земята си на християните да построят своя църква край аязмото. Те пък построили не църква, а манастир.

Отец Добромир Костов допълва с разказа си историята на светата обител. Манастирът възниква през 1856 г., когато край избликналия благодатен извор-аязмо, изниква монашеско общежитие. По архитектура е близък до атонския тип кръстокуполни църкви. Стенописите са направени между 1864 и 1884 г. от Алекси Атанасов и Георги Данчов Зографина. В централната част на храма, наоса, са пресъздадени над 150 сцени от живота на Исус Христос, Света Богородица и много светии, свързани с българската история. Изписани са сцени, посветени на Св. Петка Параскева, Св. Йоан Рилски, на страданията на покровителката на светата обител - Св. Великомъченица Неделя.

Араповският манастир е още едно от местата, където 

необяснимите чудеса

са част от него, а икони сбъдват желания. До основната сграда се намира храмът "Света Неделя", посветен на Света великомъченица Кириакия, чието име на славянски означава Неделя. Поверието гласи, че през 289 г. в Никомедия, Мала Азия, красива девойка на име Неделя била осъдена на посичане с меч, но още преди мечът на палача да я достигне, Бог приел чистата й душа. По-късно през XII век мощите на светицата били пренесени в тогавашната столица Търново. В църквата се намира чудотворната икона на Богородица, която предизвиква не само възхищение, но и странно усещане у някои от посетителите за хладен полъх и дори изтръпване. За нея хората разказват, че дарява с дете жените, които имат проблеми да заченат. 

Опитахме се да разберем дали е вярно твърдението, че очите на иконата се вкопчват в този, който се изправи пред нея. Заставаме и... се оказва, че Богородица наистина ни следи. Въздействието е силно, но все пак си даваме сметка, че ефектът се дължи на начина, по който е изографисана иконата.

Баба Дора ни разказва и за 

лековитата вода 

на аязмото в манастира. Тя помагала на хора, които имат проблеми със зрението. Мнозина се хвалели, че след като измили лицето си с чудотворната течност, пердето от очите им изчезнало. Има и легенда, която разказва как по времето на турското владичество у нас, кадъна сънувала пророчески сън и казала на бащата на едно сляпо момиче да го заведе на извора. За благодарност, че дъщеря му прогледнала, беят построил аязмото и направил дарение за строежа на Араповския манастир. 

Решавам и аз да се опитам да се отърва от няколкото диоптъра късогледство. Струйката от аязмото едва-едва се процежда. Принудена съм дълго време да клеча, за да събера в шепа капка по капка от водата и да изплакна очите си. Е, не хвърлих очилата, но пък си пийнах вкусна студена водичка с вкус на прясно окосена трева.

Отец Добромир Костов ни показва триетажната жилищна кула, предназначена да дава убежище на манастирското монашество и обитателите на манастира в несигурните времена, когато България е под османско иго. Първите два етажа са с каменна зидария. На първия са прорязани бойници, пригодени за самоотбрана. Третият етаж е устроен като жилище. На северната му външна стена има стенопис, който представя победата на библейския герой Самсон над Нубийския лъв. Авторът на композицията, чрез алегория на библейската легенда, е искал да внуши увереност у поборниците в победата срещу народните потисници. Отбранителното съоръжение е известно с името 

кулата на Ангел войвода, 

тъй като средствата за нейното изграждане са дарени именно от народния бранител Ангел войвода, действал със своята дружина и пазил Родопа планина до 1860 г.

 През 1867 г. в Араповския манастир е открито и българско училище, разказва той. В него преподавали просветни дейци, участници в Националноосвободителното движение. Според Цариградския вестник "Македония" по това време в манастира учат 60 деца от околните села и около 40 бедни деца от Пловдив. През 1872 г. Пловдивският митрополит Панарет, който е и първият български владика, назначен от Българската екзархия, в свое слово подчертава, че голямата роля на Араповския манастир за православието и опазването на българщината е просветната дейност. Тя въздейства благотворно върху местното население и му помага да отхвърли езическите обичаи и суеверия. По това време в манастира започва да работи и щампарница, в която се отпечатват икони и литографии, които стигат до Прилеп и Велес в Македония. 

Тръгваме си с пъстри вълнени ръчно направени гривни с окачени на тях миниатюрни осветени кръстчета. И с прекрасните спомени от Араповския манастир, пропит с легенди, предания, пазител на православието и българщината...