Аргументирано отчаяние
/ брой: 47
Свикнах да гледам по телевизията предавания, които да ме ядосват било с темата си, било с нейното разнищване - небрежно или непрофесионално и не от когото трябва, затова се изненадах, когато неотдавна журналистката Валя Ахчиева ме срещна много приятно с един проблем, чието решение би могло да бъде много полезно за обществото ни. Става дума за приемането на първо четене от народните представители на правила за по-активно използване у нас на нетрадиционни и съобразени с екологията източници на електрическа (а в случая и на топлинна) енергия.
Това са големите вълшебни въртележки, които приемат благотворните ласки на ветровете, както и излегналите се по покривите като на плаж вълшебни плоскости, които пък флиртуват със слънцето. И техните взаимоотношения се превръщат в светлина, топлина и други удобства за нас.
Във внесеното от Министерския съвет предложение обаче бил пропуснат трети, не по-малко важен, източник на енергия и на този пропуск бе посветено предаването на Ахчиева. В него имаше вместо критика естествена журналистическа настойчивост, но може би, понеже в Народното събрание е била изразена готовност да се добави пропуснатото, журналистката поставяше въпроса доброжелателно, градивно, с надеждата, че думите й ще се чуят.
Този трети източник на енергия е преработката на биомасата - дейност, отдавна използвана в напредналите страни, за която ние имаме достатъчно суровина. За по-малко осведомените - това са боклуците, които се чудят какво да правят не само София, а и още наши градове, биологичните отпадъци от животновъдството, сламата, тънките дървесни клонки, които гният по горите ни, и други подобни... Превръщането им в енергия, което не е фантастика, а неизбежно в близко бъдеще, би давало не само енергия на общините, но и доста работни места. Излишно е да обяснявам колко ценни и дефицитни са в наши дни и енергията, и работните места.
С поредица от хубави репортажи, с конкретно показване на различни обекти и хора Ахчиева ни запозна с изобилието на неизползвана у нас биомаса. Разговорите й пък с най-обикновени българи приятно оцветиха и обогатиха предаването.
Добре - да речем, че и народите представители ще си свършат така работата, макар един от тях да сподели как, докато стигне до комисията това предложение,то се е мотало месеци наред и сега те трябва да го доизкусуряват за броени дни.
Веднага ме споходиха мрачни мисли. Първо, трябва да се намерят пари, после - тези пари трябва да са много, а не колкото трябва, за да има и за крадене. Съвсем наскоро слушах по радиото предаване за читалищата, в което се разглеждаше идеята (тя не е нова, но е хубава) тези средища на културата да изпълняват и ролята на кина в малките селища. В изказването си обаче един висш чиновник не пропусна да каже колко трудно е това и колко много средства са необходими. Защо - за да стане (поне според мен) инициативата грандомански скъпа.
Използвам случая да ви се оплача, че в нашия квартал ("Изток"), освен кофите за обща смет, преди имаше само жълти и тук-там зелени кофи за разделно събиране на отпадъците, сини така и не се появиха. Вкъщи бдително до караница пълнехме торбичките, отделени за хартия, стъкло и така нататък, но въпреки желанието си не можехме да бъдем цивилизовани. И завиждах на кварталите, в които освен сивата са наредени една до друга и трите цветни кофи - жълта, зелена и синя, и то еднакви по форма, а не както на други места различно грозни. Вече писах, че веднъж лично видях пред нас изсипването на разделените отпадъци в един боклукчийски камион.
А организацията, която не безплатно (сигурен съм) лъже и общината, и нас, че се е заела сериозно с разделното събиране, дори видях техни реклами в детски книжки, и шоумени, които в един парк запознаваха малчуганите с дейността им, явно ни будалка, че върши нещо обществено полезно. И пак си спомних за изненадата ми от това, че в Германия всички пластмасови бутилки се връщат в магазините срещу далеч не лошо заплащане.
Интересно защо, след като видя нещо добро, като предаването на Ахчийска, вместо да се зарадвам на възможността някой въпрос да се реши, някоя обществена болка да бъде излекувана, веднага си представям изпълнението и аргументирано се отчайвам.