03 Април 2020петък02:15 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

СНИМКА БЛАГОВЕСТА ЦВЕТКОВА

Интервю

Арх. Тодор Булев: София не бива да остава без Витоша и пешеходни зони

Създават се луксозни гета, в които се живее в изолация, а центърът на града има нужда от реанимиране, казва председателят на Съюза на архитектите в България

/ брой: 44

автор:Деси Велева

visibility 763

Пpoф. д-p apx. Toдop Бyлeв e poдeн нa 21 aпpил 1944 г. в c. Изгpeв, oбщинa Лeвcки. Зaвъpшил e Mocкoвcкия apxитeктypeн инcтитyт. Дoктop нa apxитeктypнитe нayки, пpoфecop от 2007 г., члeн  нa Pycкaтa aкaдeмия зa apxитeктypa и cтpoитeлни нayки. От 2019 г. е председател на Съюза на архитектите в България. Пpeпoдaвa във BCУ "Л. Kapaвeлoв" и HXA.

- Проф. Булев, темата за презастрояването на София е постоянно актуална през последните години. Все по-често се появяват мнения, че градът губи духа си, че обликът му се променя в недобра посока. Според вас на какво прилича днес София? Европейски град ли е?

- София и преди, и сега се е намирала на Балканите - между Ориента и Оксидента, между Запада и Изтока. За мен това е една от чаровните й черти. Тук имаме смесица от култури, на по-строги класически структури и на живописни елементи. В сегашния облик на София нахлуват нови черти, които не бих нарекъл европейски, колкото глобалистични - те се появяват навсякъде по света, където има относително по-интензивно икономическо развитие. Въпрос на политика е при развитието на града да запазим това, което е ценно и характерно за него. 

На първо място слагам винаги градския център с неговите сгради от края на ХтХ век и 20-те години на ХХ век, с неговите живописни улички, със зеленината, с паважа, с жълтите павета, които лека-полека изчезват. Ако успеем да запазим центъра на София от високите сгради, това също ще бъде ценно. В него например има особена зона, която се развива нетипично - това е бул. "Тодор Александров", където допълнително се предвижда голямо застрояване, както и повече стъкло и метал. Той отстъпва на близките традиционни софийски улици като "Пиротска" и "Александър Стамболийски". И двете имат живот докато "Тодор Александров" е пример за това, какво не бива да се случва в столичния център. Той е скоростна артерия, която разсича центъра на две, по нея няма пешеходци, няма зеленина, загубил се е човешкият облик. Булевардът трябва радикално да се префасонира, за да се впише в характера на старата градска част. 

- Тогава накъде се развива София?

- Териториално се развива на юг в посока към Витоша. Това са зоните, които най-активно се застрояват, и ако преди 40-50 години се казваше, че те трябва да се застроят, защото са хубави за живеене, сега сме стъписани от начина, по който това става. Типичните примери са "Манастирски ливади" - Изток и Запад, където не възниква истинска градска среда. Там колите по улиците едва се разминават, няма място за детски градини и училища. Районът е продукт на ХХт век. Правим нещо, което не се различава много от жк "Факултета". Виждаме, въпреки професионалния контрол, прекалено голяма спонтанност. Сградите са толкова близко, пространствата се нарушават. Докато в ромските квартали презастрояването отразява и социална спойка между хората, в "Манастирски ливади" е обратното - всеки се затваря в собствената си черупка, а общи пространства почти няма. 

- Споменахте думата контрол по отношение на "Манастирски ливади". Къде е все пак той, след като описвате тази почти апокалиптична ситуация? 

- Там замисълът, подходът е сгрешен. Преди 20-25 години бяхме изненадани от реституцията и приватизацията, възникна имотна структура, която трудно се поддава на регулиране. Нормално е всеки да иска да строи в имота си, да използва мястото възможно най-ефективно от икономическа гледна точка и затова възникват конфликти. Контрол все пак има, но в такива случаи обикновено цитирам с мои думи Маркс, който казва, че при 5 на сто печалба капиталът се ококорва, при 10% той е достатъчно силен, а при 20% няма сила, която да го спре. Този неолиберален и частнособственически подход се възприе в изграждането на въпросните територии преди 25 години и се оказа, че е доста пагубен за хармоничната градска среда. Имаме и други особени явления, като например комплексите от затворен тип, които се изграждат на "София бизнес парк". Те всъщност са луксозни гета, където хората живеят изолирани. Градът се разпада на отделни малки селца. 

- Инвеститорите, хората, които печелят от земята си, няма ли да имат повече ползи, ако все пак осигурят с общи усилия терени за детски градини и училища в тези проблемни райони? 

- Още сме в период на начално натрупване на капитали. Не се мисли в по-далечна перспектива, а само как да се спечели тук и веднага. Мисля, че преди 20 години даже не си давахме сметка какво ще се получи, когато тръгна това масово строителство. 

Много се критикуват панелните жилищни комплекси, но в сравнение с някои сегашни зони, те са добро място за живеене. При поддръжка на сградния фонд и умело насочване на частната инициатива те могат да бъдат достатъчно атрактивни. Там има училища, детски градини, пространства, зеленина. В същото време центърът на София, който беше жив организъм, добре населен, бавно губи качествата си. В дворовете се настаниха колите и той става нежелано място за живеене. Трябва да направим политика, която да реанимира центъра, така че той отново да е привлекателно място за живеене. 

- Не само новото строителство преобразява столицата. Все по-често неуредици съпътстват реконструкции на ключови места в града. Защо тогава се получават такива разминавания в оценките за проекти, като например за новия облик на площада пред храм паметника "Св. Ал. Невски" и пл. "Света Неделя"? 

- За двете зони бяха обявени конкурси за проекти за обновлението им. Процедурата по тези обществени поръчки обаче е доста неадекватна спрямо архитектурното творчество. За "Света Неделя" конкурсът беше наскоро. От първите 14 участници в конкурса останаха 7, а между тях имаше само един български екип. Това нямаше как да се хареса на архитектурната общественост. Поканиха се "вносни" архитекти. Много лош подход е да се търсят външни екипи, за да се заглуши гласът на българските професионалисти. Естествено, че чуждите екипи имат много по-голям оборот, те се развиват при други условия. Ние пък познаваме и чувстваме много по-добре града.

Спечелилият проект на италианския екип "Фуксас" има толкова много недостатъци, че е нужно сериозно да се преработи и от него да остане съвсем малка част, за да стане истински софийски проект. Една от големите му грешки е, че се нарушава сакралният характер на площада, спокойствието му и доминиращата роля на църквата "Св. Неделя". Съвсем излишно се натрупват малки архитектурни форми, колкото и да са съблазнителни със своята екстравагантност. Озеленяват се пространства, които сега са за активно движение, а почти няма места за сядане. Няма и перспектива за експонирането на археологията. Именно този конкурс стана причина за спора ни със Столичната община. Съюзът на архитектите организира алтернативен конкурс, в който участваха 20 проекта, предимно на млади хора. Полагаме усилия да работим заедно с общината, да се чува гласът на професионалната общност, който често е критичен. В случая се бърза да се реализира един проект, но няма как това да доведе до добър резултат. Зоната е сложна територия, която изисква оглеждане от много страни и пестеливост на изразните средства. 

- Без какво не може и без какво може София?

- Планината Витоша е емблема на София. Обръщаме твърде малко внимание на контакта между двете. Преди имаше възможност от Южния парк да се стигне пеша до Витоша и чак до Черни връх. Парковите зони, които бяха предвидени за връзка с Витоша обаче бяха застроени, а София не трябва да остава без Витоша. Второто, което подценяваме, е изявяването на минералните извори в облика на града. Беше направена голяма грешка с трансформирането на Централната баня в музей. Много други бани също са изоставени. Вярно е, че са нужни много пари, но не може да се очаква всичко в София да се самофинансира. Така че пропиляхме шанса си в центъра да има нещо изключително характерно. 

София спокойно може да оформи и пешеходни ареали, в които да се лиши от автомобилно движение. Градът има хубави традиции в градската и уличната зеленина. Те не трябва да се губят. 

БНБ въвежда мораториум върху кредитите

автор:Дума

visibility 32

Българите очакват тежка финансова криза

автор:Дума

visibility 132

/ брой: 64

Проф Дуранкев: Необходима е нова данъчна система

автор:Дума

visibility 168

/ брой: 64

ООН: Храните по света рязко са поевтинели

автор:Дума

visibility 91

/ брой: 64

Замразяват кредитите на британците за три месеца

автор:Дума

visibility 47

Евросъюзът взе на мушка Унгария

автор:Дума

visibility 162

/ брой: 64

Рекордна смъртност в САЩ за денонощие

автор:Дума

visibility 120

/ брой: 64

КОВИД-19 е най-активен при 4 градуса

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 64

"Бацилът", който изгражда имунитет...

автор:Таня Джаджева

visibility 133

/ брой: 64

Направихме най-модерния вестник

visibility 107

/ брой: 64

Ентусиазъм и отговорност

visibility 94

/ брой: 64

Честит рожден ден, ДУМА!

автор:Юрий Борисов

visibility 81

/ брой: 64

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ