Армията на САЩ изостава от Русия и Китай
Светът навлиза в дълъг период на системна нестабилност. Но ние сме напълно неподготвени за новите реалности при водене на бойни действия
/ брой: 215
Андрю МИХТА*
Politico
Неотдавнашната реч на президента на САЩ Джо Байдън в Овалния кабинет стана ключов момент в засилващото се съперничество между Америка и нейните съюзници, от една страна, и оста на диктатурите, включваща Русия, Китай, Иран и Северна Корея, от друга.
В речта си президентът по същество обедини въоръжения конфликт в Украйна и мащабната война, назряваща в Близкия изток, като направи от тях две прояви на една и съща конфронтация. Ако сега в настъпление тръгне "Хизбула", САЩ и техните съюзници ще получат още по-обширен театър на военните действия, което съществено ще увеличи натоварването на военните им ресурси.
Междувременно Тайван през следващите години, а може би и по-рано, има все по-голям шанс да се превърне в трета зона на конфликт. Пекин с ускорени темпове увеличава военния си потенциал, а военноморските му сили днес превъзхождат числено ВМС на САЩ. Също толкова стремително се развиват неговите сухопътни войски и ядрени сили.
Колкото и дълго да продължи конфликтът в Украйна, Русия активно увеличава производството на бронирана техника, включително възстановяване на ударени на бойното поле машини. Страната изпълнява военновременна производствена програма. Москва показа пълно разбиране на значението на количеството. За година и половина руската армия се научи едновременно да воюва и да провежда мобилизация. Целта й е да увеличи броя си до един и половина милиона души.
Просто казано, враговете на Америка се подготвят за война. Въпреки това във Вашингтон дебатите по темата за националната сигурност много рядко започват с признанието, че Русия и Китай увеличават военните си сили не за отбрана, а за нападение. С това трябва да започва всеки разговор за военните разходи на САЩ и техните съюзници.
Огромните разходи за оръжие и боеприпаси в Украйна, както и големите човешки загуби, трябва да станат сигнал за тревога. Съединените щати са длъжни да се запитат дали техният модел за комлектуване на въоръжените сили чрез наемане по договор съответства на задачата за създаване на необходимия военен потенциал, особено когато става въпрос за подготвен резерв.
Но това не е само американски проблем. Професионалните въоръжени сили преобладават на Запад. С новите реалности в Европа и Азия обаче е време да се преосмисли този модел. Трябва да признаем, че броят на мъжете и жените във военна униформа просто не съответства на задачите, пред които сме изправени. Сухопътните войски, военноморските и военновъздушните сили на западните страни са просто твърде малки и неспособни да реагират на събитията в Атлантическия и Тихия океан. Впрочем, това са взаимосвързани театри, които ще определят резултата от всеки бъдещ глобален конфликт.
Решението тук не е "обвързване с Азия". Нужно е да се преструктурират въоръжените сили на западните страни по такъв начин, че да се създаде необходимият резерв. В нашия все по-нестабилен свят е много важно и дори необходимо Америка да увеличи военните си разходи и да се замисли за какво харчи парите си и как формира въоръжените си сили.
Китай, Русия, а сега и Иран, обърнаха с главата надолу представата, че мирното съперничество ще се провежда в глобализираната сфера на икономиката.
Вашингтон е длъжен да осъзнае новата реалност
Възпирането в Европа и Азия изисква постоянно разполагане на войски, а не тяхното присъствие на смени, което е временна мярка, прилагана, за да не се вземат трудни решения. Ако НАТО иска да се запази като дееспособен алианс, той трябва отново да съсредоточи вниманието си върху сдържането и колективната териториална отбрана.
В Азия двустранните гаранции за сигурност и регионалните усилия за стабилизиране трябва да се подсилват с допълнително разполагане на американски и съюзнически войски. Навлизаме в дълъг период на системна нестабилност. В тези условия да не се позволи на двата регионални баланса да се взривят и да се превърнат в тотална война на великите държави е първостепенна задача, определяща разликата между мир и мащабен конфликт, който може да прерасне в глобален пожар.
За да направи това, Америка се нуждае от нов поглед върху това как изгражда своите въоръжени сили и оръжейни арсенали. Ето един пример. Миналата година сухопътните сили не набраха 25 процента от нужния личен състав. Тази година нормите за набиране отново няма да бъдат изпълнени. Военноморските сили също не успяха да изпълнят целите за набиране и затова на американските кораби все по-остро се усеща недостигът на личен състав.
Затова САЩ трябва да се откажат от своите предизвикващи раздразнение заявления за "защита на реда, основан на правила", и откровено да кажат на народа какво е поставено на везните. Време е да се прекратят разговорите за "съперничеството на великите държави" и да се зададе въпросът как всъщност ще изглежда "победата" в конфликта между демокрациите и диктатурите и каква трябва да бъде геостратегическата карта, съответстваща на
интересите на Америка и другите демокрации
САЩ трябва да решат кои геополитически центрове са критично важни за тяхната вътрешна сигурност и за осигуряване благосъстоянието на американските граждани. Те трябва да върнат приоритетите на националната сигурност в сферата на икономическата политика и да усвоят отново това, което е било известно на предишните поколения, а ние през последните 30 години забравихме. Преди всичко не трябва да зависим от врага си, когато става въпрос за предмети от първа необходимост. В такива условия не можем да разчитаме на победа, ако врагът ни реши да започне война. Връщането на критично важните вериги на доставки и създаването на резерви в нашата система за снабдяване чрез преместване на производството в приятелски страни вече не е тема за обсъждане. Това е жизнено важен приоритет за националната сигурност на САЩ и за техните съюзници.
Ако Съединените щати бъдат принудени да встъпят във война, няма да имат време да запълнят недостига на оръжие, военна техника и боеприпаси. Украйна, а сега и Израел, ни научиха на урока, че ние със съюзниците си трябва да преразгледаме устройството и принципите на изграждане на нашите въоръжени сили. Трябва да имаме възможност да сформираме голяма армия с необходимата маса - в случай, че възникне извънредна ситуация от национален мащаб.
Нуждаем се от чувство за неотложност да се противопоставим на новите заплахи, пред които сме изправени. И трябва да действаме незабавно.
* Старши научен сътрудник и директор на Инициативата "Стоукрофт" към Атлантическия съвет на САЩ