02 Юни 2020вторник06:29 ч.

Аржентински сценарий по Дянков

Употребата на Сребърния фонд за рефинансиране на външния дълг би заплашило съществуването на валутния борд

/ брой: 44

автор:Чавдар Николов

visibility 1225

    В България, а и в чужбина, се срещат две основни разновидности юристи. Тези от първия тип обичайно влагат всичките си усилия в заплетени обяснения как една работа по никой начин не може да стане. Вторите се стремят с всякакви (законови, почти и покрай законови) средства да свършат въпросната работа по най-добрия възможен начин. Като правило първите са на държавна работа, юрисконсулти в учреждения и ведомства, твърдата им заплата върви и затова те гледат много-много да не си нарушават спокойствието, да не се претоварват с мисъл и ангажименти. Вторите са повечето на свободна практика, т.е. на хонорар или на хонорар от успеха, и това в голяма степен обяснява по-голямата им "пазарна" активност, изобретателност, настойчивост и ефективност.
Наглед странно, но покрай публично лансираните две най-нови идеи на министър Дянков тукашните неолибералчета заеха позицията на "флегматичния юрист" от иначе много омразния им държавно-административен апарат. Нищо не трябваше да нарушава тяхното идеологическо спокойствие и немисловна инерция, в случай на отклонение явно виждат заплашена осигуряващата спокойното им съществуване задокеанска издръжка. По тази главна, едва ли не единствена причина, те усърдно продължиха с неособено увъртените си обяснения как в българския банков сектор всичко било ОК и повече от прекрасно и как регулация на лихвите просто не бива и не може у нас да се случи.
Дали ситуацията с

безумно високите лихви

по време на криза е в реда на нещата, е меко казано, доста спорна тема, както и въпрос, предизвикващ изостряне на социалното недоволство. С оглед най-напред на непрекъснатото покачване на процента на лошите и проблемните кредити. И особено с оглед упоритото пребиваване на нашата икономика на дъното и съответно липсата на признаци за оживление и излизане от кризата четвърта година поред.
В суматохата на поредната строго дирижирана и изсимулирана публична дискусия глас извиси също президентът Росен Плевнелиев, за да сътвори трети пореден гаф след "ирландската пастирка" и "подкрепата от страна на България на ръководната роля на Германия в Евросъюза". Той набързо сколаса да ни обясни, че "лихвите зависят от икономиката", като се подразбираше, че те въобще не биха могли да зависят от нищо друго.
Естествено, за интелектуалния потенциал на кръга, откъдето идват самият президент и мнозинството от съветниците му, не съществува алтернатива или даже сянка от разумни корекции на пазарния фундаментализъм. Но в държавническата практика на развития свят въпросната идеологема, кой знае защо, не е на особена почит. На лихвените проценти се гледа като на един от най-действените, затова важни, регулативни инструменти и те навсякъде се използват за целта. Така лихвите манипулирано антициклично се повишават при прегряване и снижават - при рецесия. Което, от своя страна, се явява и наука, и занаят, и неотменима отговорност на централните банкери. По света, но поне засега не у нас.
Екстраполирани, икономическите възгледи, изповядвани от президента Плевнелиев, може в един момент, в скорошното бъдеще, при възможния втори мандат, да речем, да го оставят без народ и без държава. Но повече за това - по-надолу, а по-подробно - някой друг път и в някой друг текст.
Връзването на лихвите в България с юрибор според местните банкери и неолиберални влъхви било съвсем неподходящо, защото тази лихва е понастоящем на исторически най-ниското си равнище и може да се движи само нагоре. Да, относно равнището и перспективите са прави, ама никой от сериозните икономисти не говори, не е говорил и предлагал буквалното и елементарно прикачване към сегашното ниво на показателя без нищо друго. Ставало е дума за комплексен подход, включващ въвеждането на методика, чрез която да се  регламентират (като вид, размер и параметри на вариране!) позволените и непозволени надбавки, сиреч трупаните отгоре, над юрибор, рискови премии и такси, както и разликата между пасивни и активни лихви. На тази база следва резултатно да се преизчислят и значи в края на краищата да се смъкнат надолу сегашните непосилни банкови лихви у нас и да им се наложат разумни рамки за движение в бъдеще. В условията на криза, когато юрибор се снижава, могат да се позволят по-големи надбавки, разбира се, не 6-7-процентни пункта, както ги предлагат банкерите, но около 4 пункта. При подем юрибор естествено ще расте и тогава въпросната надбавка може регламентирано да падне и до 1 процентен пункт. По този начин в България ще се установят по-нормални лихвени равнища, които няма да са непосилни за кредитополучателите и най-главното - ще бъдат предвидими. Успоредно посредством вменяването на банките на задължението да обявяват т.нар ефективна лихва, сиреч лихвата, включваща всички разходи по отпусканите заеми, "с един удар" може да бъде осигурена и така необходимата липсваща днес на кредитния пазар прозрачност.
Показаните задачи, с които спешно би следвало да се заемат БНБ и Министерството на финансите, изглеждат и откровено казано, в по-голямата си част се явяват твърде бюрократични, отговорни и натоварващи. Но в условията на валутен борд и при липсата на държавна банка, конкурентно налагаща държавния и обществения интерес на финансовия пазар, алтернативен избор не се набелязва на хоризонта. Сегашната ситуация на

банков картелен произвол

и неприкрито привилегировано лихварство, изрично подчертано, не е никакъв избор. Защото всеобщият упадък и продължителното разорение не могат да бъдат начин на живот, те водят до национална безизходица.
Допуснатото повишаване на лихвите у нас по време на кризата беше и си остава прокризисно. Банките понастоящем са в капана, в който се вкараха сами. Ако някоя от тях самостоятелно реши да намали съществено лихвите по кредити, ще трябва да намали и лихвите по депозити, след което депозитите ще й избягат в някоя друга банка. Следователно без налагането на всевалидна, държавнически мотивирана регулация, просто засега въпросът е нерешим. В бъдеще, щом бъде създадена влиятелна държавна банкова институция, която по пазарен път да провежда държавната политика в частния финансов сектор, положението би се променило коренно, към по-добро, то би станало и по-малко бюркратично, по-пазарно. Но никога няма да настъпи безгрижно време за централната банка.
Ако лихвите за кредитополучателите в близко време вследствие на регулациите паднат, респективно ще намалеят и лихвите по депозити. Така постепенно от само себе си ще се реши и измъчващият премиера Бойко Борисов дълбоко сложен философски и народопсихологически проблем със стопанската пасивност на българина. С това, че последният предпочитал да си държи парите на влог, вместо да ги инвестира в бизнес. Взаимовръзката търсене - ниски лихви - бизнес активност - подем - заетост - благосъстояние е христоматийна.
Другата най-нова идея на Симеон Дянков, трябва да се признае, остана донякъде на втори план спрямо тази за лихвите. На пръв поглед изглежда много съблазнително предстоящите падежи по външния дълг да бъдат посрещнати със средства от Сребърния фонд. Цивилизоваността имплицитно изисква при такава финансова операция визираният фонд да не бъде национализиран, а насреща да му бъдат предоставени държавни ценни книжа, носещи съответна доходност. Тази доходност по ред причини ще бъде по-висока от досегашната доходност, постигната при средствата на Сребърния фонд. Така като че ли нещата някакси се напасват.
Тук обаче се натъкваме на една

непренебрежима засечка

Сребърният фонд е част от фискалния резерв, като по този начин се явява гаранционна слагаема за валутния борд. Да си спомним, че провалът на аржентинския борд дойде именно по линия на гарантирането му с държавни ценни книжа. Това, което сега предлага министър Дянков, удивително много напомня на аржентинския сценарий. Следователно подобно действие не бива да се допуска. Прав е бившият финансов министър доц. Пламен Орешарски, че държавата ни не бива да инвестира в собствения си риск. При евентуално стопанско и финансово сътресение българските държавни ценни книжа биха се обезценили драстично, което автоматично би поставило под заплаха съществуването на валутния борд.
Мимоходом не бива да се отминават също така официалните подидеи, касаещи доходността на Сребърния фонд. Безспорно визираната доходност за момента не е удовлетворителна, по величината й може да се гадае, че парите са вложени в обикновени, вероятно безсрочни или краткосрочни депозити. Евентуално консервативно инвестиране в държавни ценни книжа на солидни икономики би донесло повишение на доходността в комбинация със задължително изискуемата в контекста сигурност. За разлика от неприемливия и непремерен риск, който евентуално би бил поет при опериране със същите средства на фондовите борси, каквото предложение "за раздвижване" някак между другото прозвуча от устата на министър Дянков.
Рекапитулирайки, излиза, че падежите по предстоящите плащания по външния дълг следва да бъдат погасени посредством външен заем, най-добре чрез държавна емисия на еврооблигации. Използването под каквато и да е форма на намалелия значително през последните години фискален резерв е силно непрепоръчително и опасно за съществуването на валутния борд.
С последните си две публични идеи вицепремиерът символично регистрира резултат 1:1 - една, както се уверихме, по-скоро позитивна и една по-скоро негативна идея. Реми, но на фона на почти всичко досега показано от управленския екип в областта на макроикономиката и макрофинансите това може да бъде характеризирано направо като успех "и още нещо".

Природният газ по-евтин, парното - не

автор:Мая Йовановска

visibility 116

/ брой: 102

КЗП проверява програмата за безлихвени кредити

автор:Дума

visibility 82

/ брой: 102

Под 10% от хотелите и ресторантите в Банско работят

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 102

Природният газ поевтинява с 9 %

автор:Дума

visibility 117

Над 4000 са арестувани в САЩ

автор:Дума

visibility 97

/ брой: 102

Гърция ще дострои оградата по границата с Турция

автор:Дума

visibility 89

/ брой: 102

Кремъл очаква подробности за поканата за Г-7

автор:Дума

visibility 90

/ брой: 102

Гулю-гулю-гулю!

автор:Велислава Дърева

visibility 141

/ брой: 102

Един от великолепното съзвездие

автор:Трифон Митев

visibility 98

/ брой: 102

Датата

автор:Дума

visibility 97

/ брой: 102

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ