Атаката срещу "Шарли ебдо" е отмъщение с цел сплашване

ИВО ХРИСТОВ е роден на 8 октомври 1970 г. в Истанбул. Завършил е средното си образование в "Атене Роаял", Брюксел, и Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Преводач на множество романи на Ромен Гари, Маргьорит Дюрас, Филип Джиан, Андре Жид, Тонино Бенакиста. Стипендиант на Института "Франсоа Митеран", автор на биографията на бившия френски президент. Автор в списание "A-specto", кореспондент на "Courrier des Balkans". Водещ на "Малки истории" по БНТ. Създател на сдружение "Солидарна България".

"Проблемите трябва да се изговарят, обсъждат и разрешават, но политиците предпочитат да ги премълчават от електорални съображения"

"Американската политика в Близкия изток е катастрофална, а Европа не намери сили да изгради своя външна и отбранителна политика. В резултат днес тя е заложник на американската - и в Сирия, и в Украйна"


- Г-н Христов, за какво е знак показният разстрел на журналисти от "Шарли ебдо" - отмъщение за карикатурите или натиск за ограничаване свободата на словото по отношение на ислямските ценности?
- Атаката е отмъщение с цел сплашване. Убийство на присмехулници. Опит да се нахлузи намордник на хумора. А той е най-свободното проявление на духа; термоядрено политическо оръжие, което може да срине всеки авторитет и всяка власт.
За галите хуморът е национален духовен стълб. В страната на Волтер да убиеш сатирици е шок, сравним с този на американците след убийството на президента Кенеди. Оттам и мигновената и сплотена реакция на французите.
- Възможно ли е Франция да се превърне в своеобразен фокус на ислямистите? Държавата не е ли показала с приемането на мюсюлмани от бившите си колонии, че е толерантна и ангажирана, без предразсъдъци?
- Като държава Франция след деколонизацията е толерантна, но обществото невинаги е гостоприемно. Като всяко друго, то е минирано от предразсъдъци. Дълбокият проблем е икономическата криза. Светът, след падането на Берлинската стена, прегърна неолибералните догми. В резултат държавата отслабна, регулациите паднаха, парите мигрират мигновено. Финансовият бизнес взе връх над производствения. Заводите се изнесоха в Азия и днес Франция има прекрасна социална система, която не смогва да финансира. Има и 3,6 милиона безработни - французи от различни раси и религии. Кореняците намират утеха във филипиките на Националния фронт. А мюсюлманите от 90-те насам се капсулираха в своите общности и част от тях прегърнаха радикалния ислям като обяснение за фрустрациите си и като оправдание на жаждата им за мъст, продиктувана от лично неудовлетворение. За съжаление допускам, че Франция може да се превърне във фокус на ислямистите, защото те имат социална база в страната.
- Как оценявате реакцията на Франция, на ЕС и на света? Няма ли опасност да настъпи разминаване между официалните реакции на правителствата и поведението на гражданите? Има ли опасност от затваряне на общностите по отношение на хората с мюсюлманско вероизповедание?
- Тъкмо разминаването между официалната реакция и тази на някои граждани е големият риск. Французите масово подкрепиха свободата на словото и републиканските принципи, с което дадоха прекрасен урок по демокрация. Но още в часовете след атентата екстремистите от двата лагера размениха удари. Имаше атаки срещу джамии и още една стрелба срещу полицаи.
Надявам се кризата да не възцари междурасовата и междурелигиозната мнителност и враждебност, но опитът показва, че това се случва. Уповаваме се на мъдростта на французите. Екстремистите затова извършиха покушение срещу хумора, защото тъкмо той е най-добрият проводник и гръмоотвод във взаимоотношенията между хората.
- Възможно ли е атентатът да спомогне за изборна победа на партията на Марин льо Пен? Съществува ли вероятност този "ефект" да се разпространи и в други държави членки на ЕС, където има ръст на гласуването за националистически партии?
- Изборите са още далеч. Атентатът без съмнение укрепва позициите на Марин льо Пен, но в случая тя не може да бъде винена. Неотдавна един знаменит френски философ - Ален Финкелкро, заяви, че големият грях на традиционните партии е, че са "подарили действителността" на крайната десница. Това е факт. Смутолевянето на проблемите води до кризи. Те трябва да се изговарят, обсъждат и разрешават, но политиците предпочитат да ги премълчават от електорални съображения. Във Франция дори излезе интересно есе на политолога Пиер Конеса, озаглавено "Най-вече не вземай решения". Според него най-печелившата и безрискова стратегия за кариерата на политика е да не поема отговорности. У нас това е масовият случай.
- Можем ли да допуснем, че атентатът срещу "Шарли ебдо" е нов етап във войната на ислямистите срещу западноевропейските ценности и цивилизация - например индивидуални атаки, а не организирани групи? Дали той не е отговор на действията на САЩ и на техните партньори срещу "Ислямска държава"?
- Американската политика в Близкия изток е катастрофална, а Европа не намери сили да изгради своя външна и отбранителна политика. В резултат днес тя е заложник на американската - и в Сирия, и в Украйна. Атентатът е стрес-тест за европейските общества и институции. Предстои да видим дали той ще предизвика треска за сигурност и ограничаване на свободите като в САЩ след 11 септември. Но в пакет с икономическите трудности и институционалната склероза на Брюксел, той поставя под въпрос оцеляването на ЕС в сегашния му вид.
- Извън концепцията, че "в България има риск от тероризъм, но не и конкретна заплаха", възможно ли е страната ни да се превърне в прицел на подобен атентат? Очакваното увеличаване на емигрантската вълна към България може ли да доведе до целенасочено въвеждане на представители на "Ислямска държава", до превръщането й в плацдарм за "спящи клетки", които да се активират на по-късен етап?
- Очевидно и сега европейските джихадисти се транзитират през България, защото това е един от най-удобните начини. България се намира на цивилизационния разлом между ислямския и християнския свят, който отдавна е размит. Ние обаче имаме прекрасна традиция на мирно съжителство, културно и духовно общуване, и трябва да я пазим като противоотрова срещу бесовете. Обществото и службите трябва да реагират сплотено и енергично, както го сториха французите преди дни, но преди да е станало късно.