"Ателие 313" замина за Единбург
Два спектакъла ще бъдат представени на престижния световен фестивал този месец
/ брой: 178
Представленията на "Ателие 313" "Мечтата на пътуващия актьор" на режисьора Съни Сънински, моноспектакъл на Георги Спасов, и "Един ден от ноември" - авторски спектакъл на Станислава Кръстева и Румен Гаванозов, моноспектакъл на Румен Гаванозов, ще вземат участие в най-големия и престижен световен фестивал на сценичните изкуства в Единбург, Шотландия, този месец в рамките на програмата "FRINGE". В продължение на няколко седмици спектаклите ще се представят всеки ден в мрежите ZOO и ZOO SOUTHSIDE, научи ДУМА от Пепи Пашов и екипа на "Ателие 313". Постановките имат награди от престижни международни форуми у нас и по света.
"Мечтата на пътуващия актьор"
Както казва героят на спектакъла - Пътуващия актьор: "Това е една мечта, описана с думи... и с гуми". Да, най-обикновени велосипедни гуми, които могат да се превръщат в най-необикновени неща - от грахови зърна до пламтящи от любов сърца. С тях, под тях, около тях, над тях Пътуващия актьор вае своята много смешна и малко тъжна приказка-мечта, а зрителите се забавляват от сърце.
"Един ден от ноември" търси своята публика сред хората в "съзнателна възраст". Това е история за пътя, по който всеки от нас поема, още щом се роди. През по-голямата си част това пътуване е неосъзнато и продължава да се случва, въпреки това. Но в редките мигове, в които ни се даде възможност да проумеем смисъла, разбираме, че въпросът не е къде ще ни отведе този път, а как ще го извървим.
Много често живеем с представите за бъдещето или спомените от миналото. Човек е склонен да "отлага" настоящето. За Старчето, (както той сам се назовава), това е невъзможно. Той няма минало, (макар че е на сто години), тъй като почти нищо не помни. Неизбежно е. Оказва се, че не всичко си заслужава да се помни, но има и важни неща - "това е Клен, него няма да забравя". Тази безнадеждна забрава всъщност е добра възможност да се прости с всичко, което му създава усещане за повторяемост. Да се откъсне от задръжките на миналото. Да започне отново да мечтае. Да осъзнае единственото, което има смисъл - този миг. Ново име, нови приятели, ново желание да пътува... "ще отворя чадъра и ще затворя врата зад гърба си след сто стари години".