15 Септември 2019неделя21:56 ч.

Христо Кацаров:

Автентичната партия на протеста предлага лява политика

Политиците са част от нас, не са някакъв поставен елит, на който сме длъжни да служим, категоричен е политологът

/ брой: 87

автор:Павлета Давидова

visibility 1725

Христо Кацаров е на 25 г. и е от Бургас. Той е бакалавър по политология, предстои му дипломиране в специалността Политически мениджмънт в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Цитат:
С монополи и с хора, които са назначени за бизнесмени преди повече от 20 г., се ражда икономически монопол, който от своя страна се превръща в политически такъв.


- Предстои ви да се дипломирате като магистър по политология. Защо избрахте тази професия?
- Образованието трябва да доставя удоволствие на човека, който се занимава с него. Когато избираш какво ще учиш, въпреки състоянието на пазара на труда, желаеш да реализираш професията си в бъдеще. Ако това не е нещо, което ти доставя удоволствие, няма никакъв смисъл. Има една китайска мъдрост, че ако харесваш работата си, никога няма да ти се наложи да работиш. Изходих от нея, когато кандидатствах в университета. Надявам се тази мъдрост наистина да е реална.
- Професията би ви носила удоволствие, в същото време много млади хора приемат политиката за нещо мръсно и изчерпано от смисъл.
- Причините за подобно отношение са много тривиални. Това не е характерно само за България, нашият частен проблем е употребата на политическото за изключително частни или частно-корпоративни интереси, а не като инструмент, чрез който се решават обществените проблеми. Въпросът не е как младите хора възприемат политиката, а да видят в нея своите представители. Политическото само по себе си представлява излъчване на представители на обществения интерес. Ако младите хора видят в депутати, министри и общински съветници фигури, които наистина се борят за техния интерес, за обществените нужди, то тогава политиката по никакъв начин няма да бъде възприемана като мръсна дума. Естествено е за част от обществото това да изглежда утопично, но не трябва да спираме да вярваме и да се борим.
- В каква насока трябва да е промяната в хората на властови позиции, за да се подобри отношението към политиката?
- Не вярвам, че хората, попадащи в общото понятие "хора от прехода", и участвалите по някакъв начин в управлението на страната след промените досега ще могат да се променят. Повечето от тях са изчерпани фигури, които са показали своята неспособност да следват обществения интерес. Доказали са себе си като хора, които се инкорпорират във властта единствено търсейки частна облага, задоволявайки частни и корпоративни интереси за сметка на всички останали граждани. Скептичен съм, че подобни хора могат да се променят. Те са част от едно статукво, което дърпа България в посока, която не й позволява да се развива, да вижда нови хоризонти.
- Предлагате кандидатите за властови позиции да са млади и да не са участвали в политическия преход?
- Хората, които са участвали в политическия преход, са свършили своята работа по един или друг начин. Нормално е те да отстъпят. Тези, които са участвали в икономическия преход, в трансформацията на това, което истински има значение за хората в момента, а именно доходи и перспектива за утрешния ден, те не просто трябва да напуснат, а да бъдат разследвани. Не го казвам, за да звуча реваншистки или популистки. Ако искаме тази държава да върви напред, трябва да имаме реален икономически процес. С монополи и с хора, които са назначени за бизнесмени преди повече от 20 г., този икономически процес няма как да върви по нормалния начин - той ражда икономически монопол, който от своя страна се превръща в политически такъв.
Нашата демократична система, макар и стабилна за толкова години, е изградена по начин, който не е мислен в нашата родина, не е мислен да отговаря на нашите интереси. Парламентарната демокрация е работещ инструмент в много държави, но защо не говорим за референдумната демокрация, която също е родила добро практическо управление в държави, които не са много по-различни от България в демографски аспект?
- През януари в България бе проведен референдум, на който вашето поколение имаше възможността за първи път да участва в национално допитване. Успя ли този експеримент да повдигне гражданското участие?
- Не одобрявам институционалната рамка, при която се проведе първият национален референдум. Прозираше страхът на политиците от гласа на народа. Законовото изискване за подкрепата на 60% от гласувалите на последните избори убива каквато и да е гражданска инициатива. Въпреки това референдумът бе стъпка в правилна посока. Макар въпросът да бе сменян многократно и да стана жертва на политическата обстановка и желанието на партиите да го експлоатират в собствен интерес, той даде възможност да хората да осъзнаят, че техният глас има значение. Българите трябва да осъзнаят, че това, което мислят, може и трябва да бъде чуто от хората във властта. Политиците произхождат от нас, те са част от нас, не са някакъв поставен елит, на който сме длъжни да служим.
- Говорите за повече информираност, за едно младо поколение, което да смени лицата от прехода. В същото време младите хора, видя се и на протестите, не винаги имат достатъчно информация за политическото, за правилата и законите. Осъзнават ли те реалните възможности на гражданско участие в политиката?
- Протестите със сигурност бяха изключителен граждански импулс. Нещо, което не сме наблюдавали от много години в България. Адмирирам хората, които протеститраха за правата си. В демократичното общество правото на протест е неприкосновено, то често е единственият инструмент да бъдеш чут. За съжаление последните протести демонстрираха широко разпространени образователни и обществени дефицити в информираността относно институционалната рамка на държавата. Видя се и успешното експлициране на политически послания и опитът за създаване на политическо движение във форма, в която то да бъде полезно на гражданите, изхождайки отдолу нагоре. Имаше обаче и опити сред недовлните да бъдат инфилтрирани и външни елементи. Две фрази описват нашите протести. Едната е, че младите не винаги са прави, но политиците от друго поколение, които не се вслушват в тях, винаги грешат. Втората е, че едно е да искаш, второ да можеш, трето и четвърто - да го направиш.
- Бяха ли достатъчно ясни посланията, които отправиха протестиращите?
- Чисто хронологично посланията бяха ясни до момента, в който не се получи една вътрешна дисперсия на протестиращите. Типичен пример за процес на инфилтриране на елементи в масово гражданско недоволство, типичен пример за вътрешно разделение, което отговаря на стария принцип разделяй и владей.
Протестите тръгнаха с изключително ясно и точно формулирани послания - против конретен икономически субект и против конкретна икономическа политика, водена от абсолютно всяко правителство от промените насам. Опозицията бе прекалено слаба, за да се представи за някаква стабилна алтернатива, имаше го и въприятието на хората, че партиите от прехода, в това число и ГЕРБ, са част от статуквото, което ги е изкарало на улиците, и по никакъв начин не може да бъде елемент за преговаряне или за решаване на проблемите. Чисто институционално обаче оставката на правителството блокира всякакви легални ходове за решаване на проблема със сметките. Законодателният процес бе бламиран чрез оставката на парламента.
Колкото и да им се иска на определени партии, не може да търсим чисто партийното начало. Хората излязоха на улицата, защото бяха докарани дотам, че нямаха как да си платят сметките за електричество. Страшно и грозно е това да се случва в страна от ЕС, която претендира да е част от т.нар "златен милиард". Това е недопустимо. Колкото и да се опитват политическите фигури да експлоатират протестите и цялата граждсанска енергия, то всички те са причина за събитията и по един или друг начин са провокирали условията, при които живеят българските граждани.
- Социологическите проучвания твърдят, че ако се сформира единна партия на протестиращите, то тя би могла да влезе в парламента и дори да събере около 14% от подкрепата на избирателите?
- Бих искал да видя подобен политически субект, който обаче да е автентичен. Много опити за профитизиране на протестите за частна облага отвратиха значителна част от хората, които биха подкрепили партия на протеста. Говорим за партия, която предлага лява политика - не само настоящата икономическа криза, но и 23-годишният преход на България кара хората да искат лява политика, което обаче няма кой да им даде. Автентичната партия на протестите трябва да предлага работещи икономически решения. За сметка на съществуващите в момента партии, подобна формация би се съобразила изцяло с конституционната рамка на държавата, където пише, че България е социална държава. Подобен субект би имал неимоверен успех.
Автентичен протестиращ със сигурност не е човекът, който обикаля корпоративните медии и обяснява какво е лицето на протеста. Автентичен протестиращ е човек, който има своите виждания за нужда в промяна в държавата, може да ги формулира като послания. Той е на улицата и е сред другите, а не е част от странната симбиоза от корпоративни организации и политически партии.
- Автентичен протестиращ, нима българите не са такива по природа - всеки вот, който дават ,е като протест срещу предходния управляващ, говори се за "по-малкото зло"?
- Протестният вот на изборите е пряка рефлексия на отношението, което има политическият елит към гражданите. Изборът на "най-малкото зло" е рационален подход в една изключително тежка житейска картина, когато хората не виждат алтернатива и не смятат, че който и да е от актуалните политически играчи може да им донесе нормална политическа линия, която да промени живота в държавата по начин, който е позитивен за максимален брой от тях.
- Какво очаквате да се случи след 12 май?
- Надявам се 13 май да не е най-тъжният ден за българските избиратели. Ако изходим от трендовете, които отчитат повечето социологически агенции, възможните сценарии са два. Единят изключва партия на протеста да влезе в парламента. Би било логично да не се формира правителство, което чисто институционално е предмостие към нови избори. Ако в парламента влезе автентична партия на протеста, то тя би могла да играе ролята на балансьор на интереси. Подобен субект не би бил припознат като коалиционен партньор на която и да е от старите партии, но би могъл да бъде силният глас на хората, които искат промяна, солидарност, справедливост, както и нова икономическа политика на държавата, която да е насочена към конретния човек.
- На какво се надявате?
- На здравия български разум. Често българинът гласува със сърце, но в тежки моменти, когато нещата наистина са оставени на нестабилна основа, инстинктът за самосъхранение и интуитивно вземане на решения никога не ни е предавал. Надявам се, че и този път ще стане така, а избирателите ще направят правилен избор.
 

Манолова иска ревизия за отпадъците в София

автор:Дума

visibility 40

/ брой: 177

Анелия Клисарова е кандидатът на БСП във Варна

автор:Павлета Давидова

visibility 28

/ брой: 177

Корнелия Нинова: ГЕРБ ги е страх от нас

автор:Павлета Давидова

visibility 28

/ брой: 177

Българите са най-недоволни от работата си

автор:Дума

visibility 30

/ брой: 177

Обмислят енергиен данък за авиокомпаниите

автор:Дума

visibility 28

/ брой: 177

Пускат юбилейна монета за БАН

автор:Дума

visibility 25

/ брой: 177

Национализират "Дунарит"

автор:Дума

visibility 23

/ брой: 177

Джонсън не бил вярвал в Брекзит

автор:Дума

visibility 29

/ брой: 177

Йеменски бунтовници атакуваха саудитски рафинерии с дронове

автор:Дума

visibility 27

/ брой: 177

В САЩ нарочиха Корбин за човек на Русия и Иран

автор:Дума

visibility 35

/ брой: 177

Киев подготвя спорни предложения за Донбас

автор:Дума

visibility 27

/ брой: 177

Малко ученици и учители, много промени за първия звънец

автор:Деси Велева

visibility 34

/ брой: 177

Лов на вещици

visibility 26

/ брой: 177

Медийна солидарност

автор:Павлета Давидова

visibility 24

/ брой: 177

Вечер на мъдрост и духовност

автор:Трифон Митев

visibility 23

/ брой: 177

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ