Автопортретът на поетесата Магдалена Шумарова

Велин Георгиев

"Върви жена/ с две пълни мрежи време във ръцете си./ А дамската й чанта/ със двете дълги дръжки/ е метнала през шията си,/ наместо златна огърлица./ Лекарствата подават си главичките/ като деца прелюбопитни./ Довечера, около масата,/ ще седнат всички./ Но на жената внезапно ще й прилошее/ от днешната,/ от вчерашната/ и от вечната умора./ Умората като секира/ ще клъцне тънката й шия... След миг жената ще се стресне,/ ще дойде тя на себе си,/ събудена от мисъл непозната:/ животът е един компромис."
Този цитат е от последното стихотворение в новата стихосбирка на поетесата Магдалена Шумарова, моята красива изненада и категорично доказателство за сложна жена, достойна за възхита.
Отварям на страница 34 - "Риза от щастлив човек", по мотиви от народни приказки. Ето как поетесата създава своя автопортрет - художествено, дискретно: "Когато човек усети края си,/ търси вълшебното лекарство./ Билкарите - рядка билка./ Лекарите - антибиотик чудо./ Майките - молба към всевишния./ А има само един лек -/ риза от щастлив човек./ Облечеш ли болния с ризата,/ животът се връща при него..." Стихотворения-притчи, които са художествени щрихи към автопортрета на поетесата-художничка.
А в предпоследното стихотворение "Трева" обобщава: "Човек не е нито камък,/ нито вода,/ нито шепа пръст и трева./ Човекът е сложна плетеница/ от камък, вода, пръст и трева..."
И друг щрих от "Розата на Богородица": "Най-красивата жена на света/ е родена от розов храст..." А в "Снимка", май от нейния семеен албум: "Един мъж и една жена/ заедно в един кадър./ Той се е затворил/ в своята капсула,/ а тя е политнала свобода./ Тя и той/ в един уловен миг./ Снимка -/ като несъстояла се сватба,/ като недокосната спалня,/ като студено зимно гнездо./ Но тя се е облегнала на ръката му -/ случайно,/ като на непознат в трамвая./ Обляга се на непознатия,/ обляга се на надеждата..."
Автопортретът е в общи щрихи. Но е на поетесата от Петрич, която отново ще гостува на НЛС "Старинният файтон" на 17 ноември от 17 ч. с рецитал по чудесната й стихосбирка "Жена от провинцията" на млади рецитатори. Заповядайте, за да се възхитите след началното признание:
"Аз съм сама жена,/ дошла от провинцията./ Малко след модата,/ малко след вас./ Ще простите ли слабостта ми,/ че не мога сама/ да сядам пред хляба и виното."
Каква жена! И каква поетеса! Какъв деликатен автопортрет си е направила в знаковата своя стихосбирка "Жена от провинцията". Затова я цитирах.