Ай донт ноу, баби!

Броят на хората, живеещи на село, е паднал под 2 милиона души в края на 2012 г., без нито един жител са останали 172 населени места в страната. Това са данни от отчет, за които няма съмнение, че са натъкмени според нечий хатър. А са трагичната илюстрация на това как изчезваме като нация със свой корен и традиции, с роден дом на село, цъфнали дървета и бистри реки. Но хайде, да не изпадаме в носталгични спомени и жалби по младост. Истината е, че старите измират, а за село младите не искат и да чуят. Просто повечето са раснали с твърде неясните внушения за някогашните ТКЗС-та, воловете Белчо и Сивушка, потта по челото на полето... Въобще - мъка. Само ако знаеха... Виж, по-друго си е да си в София - лайф! Нищо, че столицата заприлича на втори Истанбул, където живее близо една четвърт от 60-милионна Турция. Нищо лошо, стига София да не се задъхваше по всички линии.
Думата ни е за друго - демографията беше  последна дупка на кавала в годините на промените. Възрастните през това време остаряха още повече, новородените намаляха. Емиграцията взе своето, съсипването на икономиката и селското стопанство  - още повече. Баирите по Родопите примерно преди хранеха, макар че се обработваха като в бронзовия век. Черноземът на Бургаско остана само спомен за берекет. И не само той, уви. Вече даже не е оригинално да се споменават доматите, чушките, гроздето, чесънът български. Ей ги къде са многото магазини с чужди имена и стоки задморски от девет планини в десета... Градското население от 5 306 233 души трябва нещо да яде. А селското произвежда само за собствена консумация, защото също трябва нещо да яде. Пенсиите едва стигат за най-насъщните нужди, без да броим лекарствата. Които в по-отдалечените села също са проблем при липсата на такива "глезотии" като лични лекари и аптеки. Затова и по-читавите старци децата им ги прибират по градовете, иначе съвсем остават на произвола на съдбата. От което идва логично и другата тъжна цифра - само за година населението у нас е намаляло с 45 183 души, като тук своя дял има и великото преселение в по-далечни държави от "баба ми на село". От които дори е трудно да дойдеш и да погребеш близките си понякога.
И ако ГЕРБ бяха избягали от часа по демография, то следващите уроци си заслужават присъствието на всички, заети с тази сложна материя. Защото отсъствието днес означава дваж по-сложни последици утре. Те всъщност вече са видими с просто око, но все повече ще натежават на клона на икономиката и на социалното осигуряване. За традиции и душевност да не говорим. Те не се създават в мол. Единственото хубаво нещо, ако не спре меракът на хора от Великобритания да купуват нашите прелестни селски къщи, е това, че бабите ще научат английски... Друго си е да чуеш: "Ай донт ноу, баби!"