Бъбреци не се лекуват с бира

Мит е, че бирата е полезна за бъбреците - тя е алкохолно питие, поради което на нея не може да се разчита за лечебен ефект върху бъбреците, категоричен е проф. Емил Паскалев, председател на Българското нефрологично дружество и началник на клиниката по нефрология и трансплантация в Александровска болница.
Между 375 и 750 хил. българи са с хронично бъбречно заболяване (ХБЗ). Честотата на заболеваемост у нас е 12,89%, което е значително повече от други страни - в Португалия е 6,8%, в Норвегия - 8,1%, в Англия - 7,2%. Тоест

всеки осми българин е

с хронично бъбречно заболяване. Средностатистически в света заболеваемостта от ХБЗ е около 10%. Една от причините за мрачната статистика е късното откриване на хроничните бъбречни заболявания, категоричен е проф. Паскалев. Обяснението му е, че заради липсата на оплаквания в ранния стадий мнозина от болните не знаят за съществуването на болестта, което води до забавяне на лечението. Успехът за лечението е почти 100%, ако заболяването бъде открито в първия му стадий, но открито късно, то може да хронифицира и лечението е доста по-трудно, категоричен е проф. Паскалев.
Крайният стадий на заболяването е хроничната бъбречна недостатъчност (ХБН). Тогава увреждането на бъбречната функция е достигнало до степен, когато тези органи не могат да изпълняват своята работа. В света 120 на 1 млн. души население са с такава диагноза. Според специалистите у нас около 9 хил. души са с ХБН. Към 1 януари т.г. 935 души са в листа на чакащи за трансплантация на бъбрек, сочат данните на Изпълнителната агенция по трансплантации.

Сърцето страда

когато бъбреците не работят. Загубата на бъбречната функция дава отражение върху физиологичните процеси в организма в множество аспекти. Бъбрекът не само регулира водно-електролитното и алкално-киселинно равновесие, но има и важни ендокринни функции. Една от тях е синтезата на еритропоетин - хормон, стимулиращ кръвотворенето на костния мозък. С развитието на хронична бъбречна недостатъчност, независимо от причината за нея, ендокринната роля на бъбрека също е опорочена, водейки до анемия. Долната референтна граница за стойността на хемоглобина е около 120 г/л за жените и 140 г/л за мъжете. При стойности на хемоглобина под тези се говори за анемия, чиито признаци са лесна  уморяемост, намален физически капацитет и др. В условията на анемия организмът не получава достатъчно количества от жизнено важния кислород, а за компенсирането на този недостиг работи преди всичко сърцето. Затова медиците казват, че сърдечносъдовата система е обременена при бъбречни заболявания. Пациентите с ХБН са в тежко здравословно състояние заради интоксикацията, промененото алкално-киселинно равновесие, загубата на калций, увеличения креатинин.
В края на миналия век за първи път започна приложението на рекомбинантно произведен човешки протеин, след като е открит ген, който отговаря за синтезата на еритропоетин. Заместването на  хормона при ХБН е въведено в САЩ преди близо четвърт век. В наши дни благодарение на биотехнологичните лекарства и наличието на рекомбинантен еритропоетин пациентите могат дори сами да си поставят инжекции.
"Биотехнологичните медикаменти са продукт на живи клетки и организми, върху които е въздействано по рекомбинантен път. Докато традиционните лекарства са химически съединения, получени чрез синтез в лабораторни условия", обяснява д-р Борислав Борисов, експерт по лекарствена политика и управител на "Прескрипция" ЕООД. В момента около 400 млн. пациенти по света с онкологични, хематологични и ревматични заболявания, остеопороза и метастатична костна болест, хронично бъбречно заболяване и бъбречна анемия, възпалителни заболявания се лекуват с биотехнологични препарати, уточни д-р Борисов.
В същността си рекомбинантната технология представлява включване на изолиран човешки ген, отговорен за синтеза на определена белтъчна молекула, в микроорганизми, които придобиват способността да произвеждат съответстващия човешки белтък. Получените молекули се прилагат като заместващо лечение при болести, породени от недостига или липсата на въпросните проетини в човешкия организъм.
Съвременната медицина може да предотврати заболяването или да забави с години настъпването на бъбречна недостатъчност. Затова са необходими редовни профилактични прегледи, препоръчва проф. Паскалев.
Сред водещите причини за ХБН са диабетът (38% от случаите) и артериалната хипертония (28%). Смята се, че у нас около 300 хил. души са с диабет, а около 1 млн. са хипертоници.