30 Октомври 2020петък18:06 ч.

Димо Хаджидимов:

"Бъдещето е на социализма!"

А когато става дума за Русия, аз ще ви кажа, че вие напразно бълвате против нея помия... Това е една свещена земя, за която съм готов да дам и главата си, заявява смелият революционер

/ брой: 24

автор:Димитър Копривленски

visibility 3008

Най-младият град в България, обявен по времето на Жан Виденов, е Хаджидимово. Това е и последното селище по поречието на река Места, преди тя да напусне България. Той носи името на народния представител, сподвижника на Гоце Делчев и Яне Сандански, съратника на Димитър Благоев и Васил Главинов, обединителят на революционните бежанци от Македония Димо Хаджидимов. А "некои историчари" се жалват, че бил "забораван и премолчуван во Булгария". Та малко ли е почитта и признанието цял град да носи и напомня всекидневно името му. Макар че би трябвало да има паметник и от гранит, от бронз... Иначе претенциите си "историчарите" сигурно вземат от това, че Димо Хаджидимов е роден в с. Горно Броди, Сярско, се води, макар че е на същото разстояние и от гр. Неврокоп (днес Гоце Делчев). Не се чува обаче да имат някакви претенции към моите съселяни, все потомци на преселили се в Копривлен от родното село на Димо Хаджидимов, които и до днес си подвикват "Е, бре, горноброжденин... Айде бе, старчищенлия..." Бежанци, ама кореняци! И земляци на Димо Хаджидимов и родата му.

Димо Хаджидимов

И все пак бихме могли да се вслушаме в "критикарите". И да отваряме по-често дума за Хаджията, както са наричали Димо Хаджидимов най-близките му хора, неговите съратници и приятели. Пък и защото те споделят: "Той израсна с революционните традиции на освободителната борба на македонския народ и с марксическата мисъл, развивана и пропагандирана от социалистическите дейци."

Свещникът може да падне, свещта продължава да свети

Димо Хаджидимов се ражда, живее и се бори в една извънредно бурна, съдбоносна и трагична епоха. Това са времената на най-опустошителните и кървави войни за България и Балканите. Наситени с въстания, жертви, прекрояване на границите и бежанство. Особено в този край на полуострова, между Струма, Места и последните разклонения на Пирин. А мъките и страданията раждат само святи люде.
Родното място на Димо (кръстен е Димитър - Диме, Димко - б.а.) с. Горно Броди (днес Ано Вронду, Гърция - б.а.), е по средата на триъгълника Неврокоп (дн. Гоце Делчев), Драма, Сяр. В ония години то е с около 800 къщи и между 5 и 6 хиляди души население, неговото благосъстояние е определяно като добро.
В труда си "Пътуване по долината на Струма, Места и Брегалница" изследователят Васил Кънчов описва с много подробности с. Горно Броди - историята, природата, хората... И го определя като едно "чисто българско" село, в което "на 1863 г. учителят Георги от Либяхово е заменил гръцкото преподаване с българско. Това станало по силното желание на всички първенци. Най-ревностен в това отношение бил х. Димко"... Това е бащата на Диме.
Той "няколко мандата е избиран за кмет на селото и дори става кмет на българската църковна община... в Сяр"... И е начело на борбите на българите за църковна и просветна самостоятелност. А в тези борби хаджи Димко, заедно с брат му Георги - Гецата, продължава започнатото от техния баща Иван х. Иванов. Тях пък ще ги наследят синовете на Гецата - Иван и Атанас, както и синовете на хаджи Димко - Георги и Атанас... Цялата фамилия се бори и страда за българщината. В непрекъснати затваряния, заточения и бягства. Само от с. Горно Броди по затворите измират около 40 души, сред които са майка му на хаджи Димко, сестра му Иванка и други близки.
Ето я заквасата на родения на 14.II.1875 г. Димо Хаджидимов. И не би могло от този свещник друга светлина да освети душата и живота му.

Димо Хаджидимов (седналият в средата) с участници в движението за освобождаване на Македония


Учителска одисея

Младият Диме завършва основното си образование в Дупница. Но сиромашията и домашното родолюбиво възпитание като че ли са главното му училище. Разказите и спомените за борбите на неговите дядовци и близки, и най-вече на баща му, няма как да не окажат най-силно влияние върху формирането и израстването му в Бешик махала. И през 1891 г. Димо Хаджидимов се записва в педагогическата гимназия в Кюстендил.
И Дупница, и Кюстендил имат славата на "арамийски" селища поради близостта им до границата, откъдето тръгват или преминават многобройни чети, изпращат се материали, прокарани са канали на революционната борба. В Кюстендил учат много деца на бежанци, между които е и малешевският революционер и писател, социалистът Атанас Раздолов. Сред учителите пък е изтъкнатият Ефрем Каранов, наричан Московеца, защото е учил в Русия, майстор на перото и носител на прогресивните идеи на своето време, близък познайник и съратник на Гоце Делчев. Такива са тези две гранични градчета.
Учителският път на бъдещия пламенен социалист започва още от 1874-а, когато завършва с отличен успех Педагогическата гимназия и е назначен в Дупница. През тази година заедно с колегите и приятелите си - учителят социалист Иван Димитров, Георги Паничерски и Трайко Петров, създават младежко дружество "Знаме". Задачата му е разпространяване на марксически знания. И макар че това дружество съществува само година, то става началото на обществения път на Димо Хаджидимов. След връщането му в Дупница започва и съвместната му работа с Яне Сандански, с когото заедно пък основават през 1897 г. македонско дружество "Младост" с читалище и библиотека. Така в живота на Яне навлизат социалистическите идеи.
В Дупница Димо Хаджидимов се среща и с Гоце Делчев. Заради тази му активна прогресивна дейност започва и местенето на учителя. От Дупница той отива в Лом. Но там пък пред освободителя на града генерал Нечаев говори против царска Русия. За което е уволнен отново. Връща се в Дупница, сетне учителства в Рила, Бистрица, Владая, Зверино, Долна Диканя... Заради пълното разбирателство между Гоце Делчев и Димо Хаджидимов по-късно Яворов пише:

"Две тела с една душа"

Такава е и метафората на поета, защото те двамата са истински образец на вярност, последователност и всеотдайност в борбата. През 1900 г. градският социалистически кръжок в Дупница прераства в градска организация на Българската социалдемократическа партия, създадена от Димитър Благоев на 2.VIII.1891 г. на Бузлуджа. А учителят Димо Хаджидимов става един от най-активните й членове. Организацията скоро се превръща в център на социалистическото движение в дупнишкия край за обединяване на прогресивните сили.
Вероятно и поради факта, че Димитър Благоев също е учител, идеите му се възприемат масово от учителите, сред които Димо Хаджидимов става все по-популярен. Забележителни са модерните му схващания за учителя, за неговото самообразование и личен пример. Според Димо Хаджидимов "Народният учител трябва да бъде фактор на прогреса, разсадник на благородните и хуманни идеи, пазител на обществените идеали, интереси и права..." Така постепенно, но убедително, социалистът от Дупнишката организация се налага и в Учителския съюз. Новите му идеи и схващания го правят един от най-известните учители. От 1889 до 1904 г. той е постоянен делегат на конгресите на Българския учителски съюз и секретар на управителния му съвет, редактор на печатния му орган в. "Съзнание".
През Междусъюзническата война, 1913 г., Димо Хаджидимов е мобилизиран и участва в бойните действия край Солун. Преживява и пленническата участ, заточен на гръцкия остров Трикери. А след Първата световна война заедно с Гьорче Петров обединява революционните бежанци от Македония и ги повежда по пътя на Гоце. През 1920 г. той застава начело на създадения Емигрантски комунистически съюз, който по-късно се влива в БКП. През този период Димо Хаджидимов работи в близък контакт с Г. Димитров и В. Коларов. А в дните на Септемврийското въстание е арестуван и хвърлен в 5-и полицейски участък заедно с Димитър Благоев. На Витошката конференция е избран за член на Централния комитет на партията. И за

народен представител на мястото на П.Д. Петков

Сега вече от тази, може би не както сега принизена, трибуна той гневно разобличава насилническия режим. От нея на 24.VI.1924 г. Д. Хаджидимов отвръща на злостните клевети и нападки срещу Русия:
"Когато става дума за Русия, аз ще ви кажа, че вие напразно бълвате по нея помия. Тя е една свещена земя..., за която съм готов да се боря и да дам главата си!..."
А още двайсет години по-рано, през 1905-а, заявява веруюто си:
"Бъдещето е наше, бъдещето е на социализма!..."
Тези смели слова освен пророчески естествено предизвикват страха и реакцията на враговете му. И лични, и идейни, и партийни. Не много след смелите му думи за Русия в Народното събрание, на 13.IХ.1924 г., Димо Хаджидимов е убит от наемен убиец.
- - - - -
До началото на промените в България в София на северния ъгъл на бившата уличка "Найчо Цанов" (днес булевард "Тодор Александров") и булевард "Христо Ботев" имаше паметна плоча. Вероятно тук го е застигнал куршумът на наемника. Недалеч от дома му. Почти в центъра на столицата. А в убийството му се забъркват имената на охридския масон генерал Александър Протогеров и роденият във велинградския квартал "Каменица" Владо Черноземски. Всяко време с бъркотиите си. Времето на Димо Хаджидимов - и с просветляването на идеите на социализма на Дядото.


 

Цунами край Измир след мощния трус

автор:Дума

visibility 13

7 по Рихтер удари Турция

автор:Дума

visibility 126

И Великобритания обмисля пълна карантина

автор:Дума

visibility 138

Датата

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 207

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ