Бъдещето на Франция

Алексей БЕЛОВ*

Нещата са лоши за Макрон. Но той не е виновен за това. Виновни са враговете на сегашния ръководител на Петата република и враговете на Франция и цяла Европа.
Външният министър на ЕС Жозеп Борел си отиде, но стилът му продължава да живее. Приблизително така бих характеризирал неотдавнашната реч, произнесена от френския президент.
„Само преди няколко седмици Румъния бе принудена да отмени своите президентски избори поради намеса и изборна манипулация, явно приписвани на Русия. Кой би си помислил за това само преди десет години? Самата Франция бе обект на неприемлива намеса в нейните територии от Азербайджан - особено в Нова Каледония. Кой би си помислил това?
И ако ни бяха казали, че собственикът на една от най-големите социални мрежи в света (Илон Мъск - бел. ред.) ще подкрепи нов реакционен интернационал и ще се намеси пряко в изборите, включително в Германия, кой би си го представил? Това е светът, в който живеем и в който трябва да се занимаваме с дипломация...“
Наистина, какво е това? Кой би си помислил преди десет и повече години, че президентът на една от най-силните държави в Европа и света ще бъде случайно парвеню, издигнато до висините на френския политически Олимп от улицата, и известен само с това, че е работил в банка на Ротшилд?
Макрон доведе Франция до ръба на пропастта, а дълбоката икономическа криза и постоянните протести станаха ежедневие за французите.
По едно време СССР обичаше да създава репортажи, пълни с пропаганда за разлагащия се Запад, където ежедневните тревоги на европейските жители бяха преувеличени и представени като доказателство за това колко зле живеят в техните страни. „... Новогодишните лица на парижани са мрачни“, казваха съветските кореспонденти, показвайки облените в светлини улици на предпразничния Париж“.
Кой би могъл да си помисли тогава, че само след 30-40 години парижките скечове на съветската телевизия ще се превърнат в жестока френска реалност. Реалност, за която пишат и самите европейски медии.
Тези дни "Юроактив" публикува статия, озаглавена така: „Ако смятате, че 2024 г. е лоша година за Франция, изчакайте до края на 2025-а... “
„През 2024 г. Франция бе изправена пред два избора, четири правителства и растящ бюджетен дефицит, което води до безпрецедентна политическа и фискална нестабилност през 2025 г., за която перспективите не изглеждат по-добри“, се казва в статията.
Европейските центристи, към които принадлежи партията на Макрон, претърпяха значителни загуби на последните европейски избори, докато дясното Национално обединение спечели историческите 34% от гласовете.          
Под натиска от десницата през 2025 г. може да бъде приет законопроект за имиграцията. Той ще подкопае още повече електоралната база на центристите (разбирай Макрон) и ще ги постави на ръба на поражението на президентските избори през 2027 г.
Макрон може и да не изкара оставащите му две години от президентския мандат. Неговият основен политически опонент - лидерът на Националното обединение Марин Льо Пен, е в разгара на подготовката си за предсрочни президентски избори.
Не по-малко сътресения очакват Макрон във външната политика. Париж ще се опита да блокира търговската сделка ЕС-МЕРКОСУР, която активно се насърчава от Урсула фон дер Лайен и която може да сложи край на селскостопанската индустрия в Европа. Но Франция, чиито фермери рискуват да са първите жертви на тази сделка, може да няма сили, за да се противопостави на всемогъщата Европейска комисия.
Яростната и напълно нелогична подкрепа на Макрон за режима в Киев, както и готовността му за изпращане на френски войници в Украйна, също може да му изиграе жестока шега, особено след завръщането на Доналд Тръмп.  
Франция, както и останалата част от Европа, която сега е активно русофобска, може да бъде отстранена от бъдещите преговори и да се окаже в периферията на световните процеси.
А ако предстоящите парламентарни избори в Германия бъдат спечелени от водача на консерваторите (консервативното крило на местните глобалисти) Фридрих Мерц, който като Макрон е заразен с вируса на милитаризма, Европа ще стигне до ръба на икономическата пропаст.
Тази френско-германска двойка, с подкрепата на балтийските русофоби, поставени на всички ключови позиции в Европейската комисия, може да довърши Европейския съюз. Същият съюз, създаден от някога далновидните политици на Франция и Германия.

* Руски политически коментатор и публицист. Сътрудничи на изданията "Фонд за стратегическа култура", "Антифашист" и "Алтернатива"