Поезия
80 години от Девети септември
Балада за комуниста
/ брой: 175
Веселин АНДРЕЕВ
В памет на моя другар партизанин
Стефан Минев - Антон
Колко дена го били -
ни дума, ни вопъл, ни стон,
но устата сгрешила,
сама промълвила - Антон...
Своето име им казал,
но седмица после мълчал,
а пък тялото - в язви,
и язвите гнойни текът...
- Где са твойте другари? -
той виждал отряда любим
и очите притварял,
и тръпнел, но бил несклоним.
Побеснял и разгърден,
край него прострелвал агент -
той отвърнал му твърдо:
- Убиецо, стреляй във мен!
Те в раните люти
посипали сол като жар -
скърцал с зъби нечуто
и как ли без вик издържал?...
И в злоба безсилна
пак били го диви и зли,
в страшни мъки се свивал,
но дума не им промълвил...
После бавно притихнал -
смутени, учудени в страх,
те го гледали тихо -
безмълвен, но горд, величав.
- Не човек, а желязо -
просъскал агентът фашист.
Тихо мъртвия казал:
- Не, комунист!
