05 Август 2020сряда17:17 ч.

Балансиран бюджет в криза е груба грешка

Нека групата на т.нар. независими икономисти препоръча на правителствата на САЩ и Европейския съюз незабавно въвеждане на балансиран бюджет

/ брой: 87

автор:Иван Ангелов

visibility 1210

Група млади колеги с консервативна ориентация обявиха на 8 април 2012 г., че са "независими икономисти". Щом те са независими, питам се какви сме ние - огромното мнозинство български икономисти, които не споделят техните възгледи и много често се срамуват от тяхното поведение? Ако сме зависими - от кого? Обяснете ми, защото не зная от кого съм зависим и кой ме командва. Нито пък бих допуснал някой да ме командва. Такова разделение на българските икономисти е произволно, обидно и високомерно. То внушава, че младите колеги мислят със своите мозъци и изразяват собствени убеждения, а ние сме "кукли на конци". Опитът ме е научил, че когато някой настоява натрапчиво, че е независим, почвам да се съмнявам в обратното. Ако вникнем по-дълбоко, ще стигнем до не особено приятни за тях изводи, макар че сервилната журналистика ги нарича "водещи икономисти". Все още чакам някой да ми обясни какво им е "водещото".
"Независимите икономисти" заявили, че в България ще липсва растеж през 2012 г., дори се очаквала мека рецесия. Изразена била тревога за големия държавен дълг и свързаното с това намерение на правителството за емисия на външен дълг за около 0,9 млрд. евро. Отправен бил призив за спешни бюджетни съкращения за балансиране на бюджета за 2012 и 2013 г.

По растежа на БВП

В моя статия в ДУМА от 16 ноември 2011 г. "Икономическото потъване в Европа започна" (публикация № 188 в моя сайт на адрес www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm, а също и в няколко социални мрежи) във връзка с публикуваната тогава есенна прогноза на Икономическата комисия на ЕС писах: "Няма как Европа да пада надолу, а България да върви нагоре с 2,3% растеж през 2012 г. По-реално е да се очаква спад на БВП от 0,5-1,0% и в най-добрия случай - нулев растеж през 2012-2013 г. с произтичащите последствия върху заетостта, доходите и бюджета. Всяко влошаване на обстановката в Европа ще се отразява и върху нас." По онова време Симеон Дянков говореше за 2,9% растеж и го заложи в бюджета. Не се различаваха много от него и т.нар. независими икономисти. Никой от тях не говореше тогава за стагнация и още по-малко за рецесия.
Това, което писах преди пет месеца, се повтаря сега от младите колеги със самочувствието, че казват нещо ново и важно. То е важно, но не е ново. Няма нито дума, че повтарят публикувана отдавна моя прогноза. Освен това направената от мен през ноември 2011 г. прогноза за 2012 г. тежи много повече от повторението й почти в средата на 2012-а. Т.нар. независими икономисти трябва да знаят, че има авторско право, което влиза в сила от датата на публикуване на дадена теза. Всеки следващ, който застъпва същата или близка до нея теза и обсъжда тази тема, е длъжен да се позовава на носителя на авторското право. Нарушаването на това правило се нарича плагиатство и се преследва от закона. Освен това в обществото, а и в правенето на икономически диагнози и прогнози, трябва да има елементарен морал. Така постъпват и в цивилизованите страни. Време е и у нас да се уважава авторското право и авторския морал и да напуснем зоната на интелектуалната джунгла, в която сме натикани вече над 20 години.

По държавния дълг

В икономическата теория и в стопанската практика се борави с няколко понятия по дълга. Едното е "държавен и държавно гарантиран дълг". Това е дългът на българската държава, поет от правителството и ратифициран от Народното събрание. През януари 2012 г. той е 15,8% от БВП. Има и понятие "брутен външен дълг", който през януари 2012 г. е 85,4% от БВП, в т.ч. публичен и публично гарантиран външен дълг - 10,1% от БВП, и частен негарантиран външен дълг - 75,3% от БВП.
Ако говорим за опасностите за страната от гледна точка на дълга, особено опасен е държавният дълг, чието обслужване тежи върху бюджета. Важен е и брутният дълг, защото при пробив по него също може да се срине цялата икономика. Кризата в Източна и югоизточна Азия през 1997-1998 г. беше причинена от частния дълг. В изявлението на т.нар. независими икономисти съзнателно се смесват две различни понятия - държавен дълг и дълг на държавните компании, може би за да се драматизира ситуацията. С такива ходове не се постига нищо, освен да се подвеждат неосведомените и тежката ситуация по дълга да се представя като драматична, каквато тя не е.
България е между страните с най-нисък държавен дълг в ЕС. По-нисък от нашия дълг в края на 2011 г. имаше само Естония, а малко над нашия - Люксембург. При среден публичен дълг 82,5% от БВП за ЕС-27 в края на 2011 г. десетина други държави имаха дълг по-нисък от допустимия максимум - 60% от БВП. Такива са: Румъния - 34,0%, Швеция - 36,3%, Литва - 37,7%, Чехия - 39,9%, Дания - 44,1%, Словакия - 44,5%, Латвия - 44,8%, Словения - 45,5%, Финландия - 49,1%, Полша - 56,7%, и т.н. И никой не говори за застрашена финансова стабилност на тези държави.
В мои публикации през миналата и началото на т.г. препоръчвам да се допусне контролирано постепенно повишение на държавния ни дълг до 25-27% през следващите няколко кризисни години, при прогнозиран за 2012-2013 г. около 85% общо за ЕС. Това не застрашава финансовата ни стабилност. Ако се прилагат 37-те мерки на препоръчаната от мен икономическа политика (виж "Спешни мерки за смекчаване на неблагоприятния ефект от рецесията", ДУМА, 27 февруари 2012 г., публикация № 198 в моя сайт) и при благоприятна икономическа ситуация в ЕС, може да се очаква постепенно излизане на България от кризата към 2014-2015 г. и икономически растеж около 4-5%. При такъв растеж ще се увеличат данъчните и други постъпления в бюджета и ако е нужно, ще се осигури постепенно намаление на дълга.
Сегашната истерия около опасностите от леко повишение на публичния дълг много ми напомня за истерията до 2007-2008 г., че режимът на валутен борд бил несъвместим с бюджетен дефицит. Вече имаме валутен борд с бюджетен дефицит няколко години при неграмотно макрофинансово управление на Симеон Дянков и нищо фатално не се е случило с финансовата стабилност на държавата. Размахването на гръцкото плашило също е силно преувеличено. Сляпото придържане към никому ненужен свръх нисък публичен дълг по време на кризата ще бъде заплатено с още по-голяма мизерия от българските граждани. Ако те искат да живеят в такава стабилна мизерия, нека търпят недомислията на Дянков. Ако са за леко смекчаване (или забавено влошаване) на мизерията през следващите 2-3 години, могат да наложат на правителството по-гъвкава предпазлива политика по държавния дълг, каквато предлагам аз.

По балансирания бюджет

Най-големи световни учени са доказали, че в дългосрочен период бюджетът трябва да е балансиран. В тежки кризисни години е допустим временен умерен дефицит за смекчаване ударите на кризата върху производството, заетостта и доходите. В добри години трябва да се поддържа бюджетен излишек за компенсиране на натрупания дефицит. Такива са и суровите икономически реалности. Световната криза доказа, че умерените дефицити са не само допустими, но и необходими. Защото тесногръдата политика - балансиран бюджет на всяка цена и по всяко време, я задълбочава. Погледнете данните на Евростат, МВФ, Световната банка, ОИСР за производството, заетостта, доходите, бюджетния дефицит от 2007 до 2011 г., и ще се убедите в това.
Т.нар. независими икономисти пренебрегват тези аргументи. Те настояват българското правителство да се ориентира незабавно към балансиран бюджет за тази и следващата година. Ако не беше толкова опасно, бих предложил един експеримент: да се разреши на тази група да поеме управлението на българската икономика за една година. През есента на 2011 г. те предлагаха балансиран бюджет за 2012 г. с дял на държавните разходи до 30%. Ако някой се опита да наложи такъв бюджет на България за 2012-2013 г., ще предизвика масови бунтове, дори на пословично покорните и търпеливи българи. Такива предложения могат да правят само хора, които никога не са вземали или участвали във вземането на решения, засягащи живота и съдбата на милиони хора. Ако беше толкова просто и лесно, Америка и Европа отдавна да са разрешили бюджетните и дълговите си проблеми.
В изявленията на т.нар. независими икономисти има едно рационално предложение, правено досега и от много други наши икономисти. Правил съм го и аз през последните няколко години. В една от последните ми статии "Спешни мерки за смекчаване на последиците от рецесията" предлагам еднократно съкращаване на централната и местната администрация и на разходите по нейната издръжка с 15% през втората половина на 2012 г. и с още 20% през 2013 г. За най-нови аргументи виж също моята статия "Мерки за икономиката по време на криза", ДУМА - 4 април 2012 г., и моя сайт, публикация № 200.
Правителството предвижда постепенно намаление на бюджетния дефицит до 0,5% от БВП в 2014 г. чрез съкращаване на разходите. Като най-бедна страна в ЕС през кризисните 2012-2014 г. трябва да прилагаме политика на бюджетен дефицит плътно до 3,0% от БВП.
 

Финансист: Трупането на нов дълг е неизбежно

автор:Дума

visibility 284

/ брой: 148

Властта се сети за агросектора

автор:Дума

visibility 205

/ брой: 148

Производството на ток намаля с над 8 на сто

автор:Дума

visibility 192

/ брой: 148

Туроператорите остават в протестна готовност

автор:Дума

visibility 138

/ брой: 148

Близо 80 жертви и 4000 ранени в Бейрут, Ливан е в траур

автор:Дума

visibility 187

Мощни експлозии окървавиха Бейрут

автор:Дума

visibility 247

Източните германки с по-високи пенсии

автор:Дума

visibility 385

/ брой: 148

Тръмп посочи най-голямата грешка на САЩ

автор:Дума

visibility 321

/ брой: 148

По следите на изчезващите поликлиники

автор:Деси Велева

visibility 423

/ брой: 148

САЩ губят превъзходството в спътниковия шпионаж

автор:Юри Михалков

visibility 373

/ брой: 148

Данъчната система увеличава бедността на българите

visibility 310

/ брой: 148

Политиката срещу мъдростта

автор:Боян Бойчев

visibility 203

/ брой: 148

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ