Българин да се наричам...

Иван Ченчев

Онзи ден една симпатична стрина от една телевизия призова да не се подценяваме като хора. Ние, българите, имаме странния маниер да огласяваме повсеместно, че ставаме за всичко и че разбираме още повече. Ама като стане дума за някой от нас, викаме неволята и цъкаме, докато ни изтръпне небцето. Така и сега.
Чета, че човекът, който направи Стоичков звезда – мениджърът Хосе Мария Мингея, дал интервю и заявил, че наш Ицо може някой ден да стане президент на Барселона. Ако де. Що да не може? Да, ама току отдолу на тази информация гледам форумите и не вярвам на ушите си! То не е ирония, то не е жлъч. Отрова! Какво става, бе хора? Това е от най-успешните българи изобщо. Този, дето сега води Барса към нищото, да не е по-добър президент? Не, не е. Сътвори един самосвал глупости. И може да изтърве Меси. Е, тогава ще оваканти мястото. Ще му провесят чучелото от всеки балкон в Каталуня и е дотам. Дет’ се вика, и съседите му чаша захар няма да му дадат. А ние на Ицата се смеем.
Ако приемем, че всеки камък си тежи на мястото, то това на Стоичков, ако не е в Барса, здраве му кажи. Така е поради простата причина, че е Бог там. Факт. Който не е бил в Барселона, той не знае каква гордост е да кажеш, че си българин. Местните веднага те харесват. Иначе Ицо има и друго място по право. ЦСКА. Но у нас средата не е за него. Наскоро в едно късметче, което идва с кафето, видях какво е казал Атанас Буров. Че ние – българите, няма да се оправим, докато гледаме да минем тънко, и не получим това, което сме заслужили с действията си. Прав е бил човекът, но ние от ката време и собствените си действия не уважаваме. Е как тогава да признаем Ицо? И такива като него.
Изобщо знаем ли колко струва успехът? Май само сме научили как да му попречим. Затова сега великият наш Христо ще си гледа кефа в Маями, а тия, дето много разбират, ще го гледат на снимка, за да видят как живеят големите. Тъжно е. Как не се намери една родна телевизия да даде празен чек на Камата и да го задържи тук. Ние по-голяма футболна звезда нямаме. Няма и да имаме. Просто няма как. Няма откъде.
За всичко сме така. С всички заслужили. Даже с тях повече. А вече сме 2015 година. И 3015-а като дойде, българин ли се наричаш, пак ще плуваш в собствен сос. Ако я караме така. Силни и смели сме във форумите, на чашка, пред жената... А навън? А обществото? Изпразнени от съдържание понятия. Като тубичка паста за зъби, която стискаме да пусне още, виждайки, че единствено пръстите ни побеляват. От усилието, не от пастата. Безсмислено.
Дайте да не се смеем на никого повече. Размечтах се, простете.
Имах удоволствието да присъствам на премиерата на постановката „Свалячи” на Елин Рахнев. Страхотна е, гледайте. Обрисува момент от живота на двама странични футболни съдии от "Б" група. Майтап, майтап, ама си е истина. И после такива като героите на Елин свирят на такива, дето искат да станат като нашия герой Стоичков. Ще има да чакаме, докато го регистрираме макар и като перспектива. А за жалост Ицо е с по-големи шансове да стане президент на Барселона, отколкото на ЦСКА. Тук, в България, такива като него не виреят. Той все пак е живял и ще живее навън.
Тук никой никого не слуша. Всъщност и реалният президент на държавата няма тежест пред никого. Като държавата. Наскоро един приятел ми каза, че у нас, ако дължиш милион, може да си в затвора, ако дължиш 30 милиона, може да те убият, но ако имаш да даваш 300 милиона, всички останали ти помагали! Стоичков на никого нищо не дължи. Ние на него сме му длъжни. Затова поне да приемем мисълта, че наш човек има шанс за президент на Барселона. Само да я приемем. Пак е нещо. За хора като нас, де. Други такива по света няма. Вервайте ми...