Българинът има вроден радар за фалш, лесно усеща миризмата на евтин театър

Ако погледнете историята на българите, ще си кажете "тези хора имат някакъв вроден инстинкт да взимат грешните решения". Бъркаме на избори, редовно и с ентусиазъм. Бъркаме в нещата за живота, за здравето, за бъдещето си. Сякаш пред два пътя, винаги избираме третия - онзи с дупките. Но има нещо, в което сме абсолютно непогрешими. Има една скрита, почти мистична ДНК интелигентност. 
Можеш да отидеш в най-забравеното от Бога и държавата село. Там, където асфалтът е свършил преди много години. Можеш да седнеш на пейката пред единствения магазин в селото срещу човека, когото софийските жълти павета снизходително наричат „необразован алкохолик“. Човек, чийто свят се свива между ракията и оцеляването. 
И тук идва магията. Пусни на този човек по телевизора най-рафинирания, скъпоплатен политически лъжец. Онзи с перфектния костюм, изкуствената усмивка и заучените фрази. Този „необразован“ българин няма нужда да е чел Смит или Кейнс. Той няма нужда от диплома от Харвард. Той притежава онзи вроден радар за фалш. Поглежда екрана, усеща миризмата на евтин театър, отпива от чашата и му тегли една майна. Кратка, звучна, пречистваща. Тази майна не е просто псувня. Тя е присъда. Тя е върховният акт на народния интелект, който не може да бъде заблуден в захаросани обещания. 
Този човек не ви репликира по телевизията, защото няма вашето ефирно време. Всъщност, той никога не е имал никакво ефирно време. Но не си въобразявайте, че не ви вижда кои сте. Вижда ви. Претегля ви с един поглед и ви намира за леки. Може да няма дипломи, но има памет. И докато вие се опитвате да му продадете бъдеще, той просто ви зачерква в настоящето - тихо и окончателно. Можем да бъркаме в детайлите. Можем да пилеем времето си. Но никой не може да излъже българския инстинкт за истина, когато стане дума за наглост и фалш.
Между другото, обожавам творчеството на Кристофър Нолан. В „Черният рицар“ имаше един слоган, с който градът се опитваше да спаси остатъците от надеждата си „Аз вярвам в Харви Дент“ (I believe in Harvey Dent). Проблемът на Готъм беше, че вярваше в бляскави политически спасители с бели якички, които накрая се превръщаха в чудовища. Kолкото и да не е модерно, колкото и да е извън тренда на съвременната мейнстрийм реторика, аз избирам друга вяра. 
Аз вярвам в българина! Не в онзи от рекламните клипове и не в онзи от партийните централи. Вярвам в онзи българин от кръчмата на село, който мълчи, вижда всичко и тегли по една майна всеки ден. Защото точно в неговото напук и в неговия вроден инат се крие единствената имунна система на тази държава. И докато този радар за истина работи, "Готъм" може и да тъне в мрак, но България ще оцелее.
АЗ ВЯРВАМ В БЪЛГАРИНА! 


Фейсбук