България даде писмен език на Русия

Акад. Дмитрий ЛИХАЧОВ

Още древноруският език (езикът на Древната Рус) се е приобщил към богатството на другите езици - най-напред към литературния старобългарски, след това към гръцкия (чрез старобългарския и в непосредствени контакти). Преди хиляда години сме приели книжовността, писмения си език и азбуката непосредствено от България. Църковнославянският език, пренесен в Рус от България, не само чрез книгите, но и устно - чрез богослужението, веднага става в Рус своеобразен индикатор за духовните ценности на това, за което се е говорело и пишело на него.  

Плътта на българската държава създаде Аспарух, нейния дух - Кирил и Методий. И чуждите завоеватели не можаха да победят тази държава на духа, защото в защита на българския народ в плътен строй стояха езикът, писмеността, литературата. Външната, материалната държава с нейната военна сила и държавна независимост е била създадена от Аспарух. Държавата на духа е създадена от Кирил и Методий. В основите на нейното сътворение е вградено гигантското и наистина гениално дело на Кирил и Методий, които на базата на славянската азбука създават от старобългарския говор писмен, литературен език, способен да предаде най-сложни отвлечени понятия и книжнина. И българският народ се оказва способен да възприеме всичко това, което е и "българското чудо".

В продължение на 7 века робство България запазва своята идентичност, вътрешна независимост благодарение на езика, на писмената, създадени от Кирил и Методий, на литературата, изкуството и самостоятелността на православната църква. Особено важна за Русия се оказва Търновската книжовна школа. Това, което е направил патриарх Евтимий за десет години, се е оказало потребно на Русия за четири века. В Русия Търновската школа процъфтява мощно, както никъде другаде.

Не забравяйте, че вие, българите, сте най-древната от съществуващите сега културни нации в Европа и в целия свят! Много вече е отминало, отишли са си древният Рим и древна Гърция, отишла си е Византия. България е отломка от най-старата култура сред европейските страни. Затова трябва да се пази. Необходимо е днешната култура на България да не бъде само отломка от старото, а да стане и първата частица от бъдещето. Книжната култура на България, създадена през вековете, трябва да остане и да пребъде докрай. Такъв е историческият жребий на България и аз вярвам в него.

Българският литературен език е първият сред славянските езици, не само по време на възникването, но и по необикновената си красота и тържественост. Няма друг такъв славянски език. Има езици богати, разнообразни, но такъв тържествен, красив, бих казал, език с баховски размах и мащаб рядко се среща.

***

По инициатива на ръководствата на БАН и АН на СССР на 24-26.09.1985 г. в София се състоя академична дискусия с участието на крупни съветски и български учени. Ето заключението в официалния протокол:

В хода на обсъждането двете страни постигнаха съгласие:

1. Народната основа на езика на Кирило-Методиевските преводи се явява солунският диалект на българския език през IX век.

2. Езикът на преводите в произведенията на Преславската и Охридската школа е старобългарският литературен език.

3. Езикът на Кирило-Методиевските паметници е изиграл огромна роля в културния живот на другите славянски народи и във формирането на техните литературни езици.