България е по-бюрократична от Германия

Интервю на Росена Иванова

Максимилиян Амброз е роден в германския град Кобленц и учи "Икономика" в Берлин. Последният семестър е участвал по програмата "Еразъм" във Виена, а сега стажува в консултантска компания в София. Той е на 21 години, културен посланик е на федерална провинция Саарланд, Германия, за България. Макс, както го наричат приятелите му, е за четвърти път в България. Преди да дойде, нямал представа за страната, но пък познавал българи, живеещи в Берлин. Първите му впечатления започват от летището в столицата. Минават през маршрута на таксито през кварталите "Дружба" и "Младост" и учудването му как живеят хората там. "Тези комплекси не изглеждаха много привлекателни заради панелните блокове, висящите дрехи по просторите, но по някакъв начин още от самото начало това оказа очарователно въздействие върху мен. Не мога да го опиша с думи, но чувството беше приятно. Разбира се, след това се разходих из централната част на града, научих повече за интересната ви история. Забелязах, че хората са приятелски настроени, дори и когато отидеш в ресторант, магазин или просто ги попиташ нещо. Таксиметровите шофьори са особено интересни." Явно нещо го е запленило, но само след месец Макс е отново в България. Пребивава само един уикенд, но почувствал как все повече се влюбва в страната ни. Следва трето посещение за шест седмици, изпълнени с нови запознанства и посещение на различни места.

"Не познавам германец, който идва да кара ски  у вас"

- Макс, знам, че си посетил доста курорти по нашето Черноморие. Кажи ми какво мислиш за условията и услугите, предлагани на туристите.
- Имах късмета да бъда в Созопол с българите, които познавам, защото не смятам, че там ходят много чужденци. Германците като че ли предпочитат да ходят в Слънчев бряг или Златни пясъци. Аз също видях тези места и категорично не ги харесвам, защото там ходят чужденци, които по никакъв начин не се интересуват от страната, а търсят само евтин алкохол. Слънчев бряг прилича на Майорка, където германците също летуват - без култура, без нищо. Като цяло условията за туристите не са лоши, но в по-малките места, като Созопол например, повечето хора не знаят добре английски език и това прави трудно общуването, намирането на квартири...
- Откриваш ли разлика в условията за туризъм по морето и тези в планините или на други места из България?
- Мисля, че чужденците ходят предимно на море в България, а може би само руснаците или украинците посещават и други места, за да карат ски например. Аз обаче не познавам нито един германец, който идва да кара ски тук. По време на един от престоите ми бях в Боровец. Това е приятен ски курорт, но все още не е достатъчно развит според стандартите на туристите. Например жената, която продаваше картите за лифт, не можеше изобщо да говори английски. Аз лично смятам, че е добре, че няма прекалено много туристи, но за страната ви вероятно това не е така.
- Знам, че си запознат с чалга музиката - какво мислиш за нея, за хората, които я харесват, за чалга клубовете?
- Чалгата ми беше позната още преди да дойда тук, но бях леко шокиран, когато за първи път посетих чалга клуб. Мисля, че беше в Студентския град и целият начин на забавление ми беше странен - жените бяха силно гримирани и разголени. Трябва да призная, че не харесвам този тип музика, но за щастие и българските ми приятели не я одобряват. Впоследствие научих няколко чалга песни, чрез които учих български език. Не мога да кажа, че мразя чалгата и въобще не бих я слушал, дори бях на концерт на Преслава, но начинът на живот на почитателите й не ми допада. Смятам обаче, че той не е свързан единствено с музиката.
- Произхождаш от семейство на музиканти. Ще разкажеш ли повече за инструментите, на които свириш, текстовете, които сътворяваш, и музиката, която предпочиташ да изпълняваш?
- Майка ми е певица, баща ми е учил музика в Бон, пее, свири на пиано. Затова за мен беше някак естествено да се занимавам с музика. Като дете започнах да свиря на тромпет, след това на гайда, пиано и като цяло мога да свиря на всеки духов инструмент. В зависимост от инструмента изпълнявам различен тип музика. С тромпета свиря класически пиеси, също и някои по-нови неща, както и джаз. С групата, с която свиря на гайда в Германия, имаме програма, наречена "Музика от последните 100 години". Свиря на пиано за забавление по-съвременна музика. В началото започнах да пиша текстове за рождените дни на мои приятели, записах също песни на български език. Всъщност не знам откъде точно идва мелодията в главата ми. Започвам да свиря и лириката се ражда. Смятам, че това е по-скоро процес на импровизация.
- Какво мислиш за нашата народна музика?
- Първоначално за мен беше доста трудно да я възприема. Никой от инструментите, които се използват, не може да се намери в Германия. Ритъмът е страшно различен. Харесвам много музиката за гайда и като цяло българската музика ми е интересна.
- Вече доста добре знаеш български език. Защо реши да го учиш и какви трудности срещна?
- Беше и все още ми е трудно да говоря  български, но в сравнение с англичаните или китайците за мен, като германец, е по-лесно, тъй като граматиката е сходна. Първата пречка е, разбира се, азбуката - изцяло различна от латинската. Също така произношението е друго, но на мен ми харесва да уча езика ви, защото в Берлин живея с българи и по някакъв начин България има влияние над мен от около две години. Интересувам се от тази страна, сега работя тук и смятам, че е важно да знам и езика.
- В началото спомена, че правиш своя стаж тук. Как намираш работата си, доволен ли си? Какво смяташ за цялостната работна организация?
- В началото беше голяма стъпка за мен да реша да правя своя стаж в България, защото дотогава не бях запознат с това какво е да работиш тук. В момента работя в консултантска фирма, която помага на немски компании да дойдат в България или да си намерят български партньори. Това беше голяма възможност за мен, защото като германец ми е по-лесно да убедя немски компании да извършват дейност тук. Разбира се, това е свързано с работа, която не ми е особено приятна, но пък работодателите ми имат доверие, дават ми важни задачи. Например в момента отваряме кол център в Пловдив, изготвихме и проект за Министерството на икономиката в Германия. Организацията в моята фирма е добра, всичко е легално, но знам, че в много други компании има корупция, хората се осигуряват на минимални заплати, а всъщност получават повече пари. Обикновено се смята, че Германия е твърде бюрократична държава, но България се оказа в по-голяма степен такава. Необходими са твърде много документи, а това спира икономиката.
- Като бъдещ икономист можеш ли да дадеш съвети как положението в България да се подобри, как заплатите ни до се доближат до германските?
- Това е голям въпрос, защото в Европа има различни класи страни. Явлението, което наблюдавам, е, че по-голямата печалба, например  на компанията, в която работя сега, отива в Германия. Ние създаваме работни места тук, но те съществуват, защото има хора, които се съгласяват на по-ниско заплащане. От тази гледна точка е добре да разделим въпроса на две - състояние на икономиката и на финансите. Имам предвид финансовото състояние на държавата, а то е доста стабилно в сравнение с други страни. Проблемът е в икономиката сама по себе си. Необходими са нови открития, умни хора, които да правят открития. Проблем е, че много хора напускат България и по този начин човешкият капитал се губи безвъзвратно. Затова като съвет бих казал, че образователната система трябва да се подобри, да се мотивират младите хора да останат. Също така бих повишил минималната заплата и, разбира се, трябва да се спре корупцията.
- Виждаш ли разлика между младите хора, които живеят в България, и тези от други страни в Европа? Като участник в програмата "Еразъм", смяташ ли, че подобни програми биха могли да обединят младите европейци, да ни накарат да споделяме едни и същи ценности?
- Смятам, че всички млади хора в Европа като цяло са по-отворени към света, но например германците са по-притеснителни, затворени, за разлика от българите. В ценностите обаче откривам разлики. За голяма част от българите статусните символи са изключително значими. Особено за момичетата тук е важно да слагат много грим, да са добре облечени и това може да се забележи при почти всяка млада жена, независимо дали има добро образование или не. В Германия момичетата, които посещават университети, не се фокусират върху това как изглеждат. За други българи пък е важно да имат коли или модерни телефони. За германците това не е нещо специално.
- Какво ще кажеш за мечтите, целите, на хората, които познаваш, тук и в Германия?
- И в двете страни общувам с добре образовани хора, но германците имат по-ясни планове за бъдещето си. Те пък не са особено креативни или отворени за нови идеи. Някак си пресмятат бъдещето си и залагат на сигурността. От друга страна, в България много не знаят какво искат или ще правят. Мисля, че средното положение е най-добрият вариант. Забравих да спомена за програмата "Еразъм". Тя е една чудесна възможност за събиране на хора от различни нации, да опознаеш нови култури, да намериш нови приятели и след това да ги посетиш в страните им. Аз лично бих предпочел единна система за всички. Имам предвид, че сега има национални банки, различни валути, не се знае достатъчно ясно какви са или какви би трябвало да са целите, задачите на Европейския парламент. Разбира се, смятам, че идеята ми за един Европейски съюз, изглеждащ по подобие на американската федерална система, вероятно е невъзможен и западните страни не биха я приели.
- От около година си част от неправителствена организация, създадена с цел да подпомага състоянието на домовете за сираци в България. Разкажи повече за идеята, дейностите и целите й?
- Идеята се появи доста по-отдавна, но преди около година с трима българи и една германка решихме да основем тази организация. Гледали сме много клипове за мизерното състояние на домовете за сираци и решихме, че е време да предприемем някакви действия. Има и други членове на организацията, но те не взимат решенията, те ни помагат по един или друг начин. Това, което искаме да направим, е да подобрим състоянието на домовете по различни начини. Например наскоро посетихме дома за деца в Драгалевци, който може би е най-добрият дом в България. Тяхното състояние е отлично, имат спонсори, образователни програми... Имаме проект за дом в Пловдив, който трябва да стане достъпен за деца инвалиди, защото сега те няма как дори да влязат вътре. В момента идентифицираме проблемите в различните домове и с какво можем да помогнем. Идеята ни е да събираме пари в Германия и да ги предоставяме директно, без посредници или хора, които биха ги откраднали. Ние също не получаваме пари, както други организации, които взимат за реклама или други неща.
- Смяташ ли, че българите са достатъчно социално или политически ангажирани?
- Смятам, че не, но отново твърдя, че това не е единствено български проблем. Хората навсякъде не се интересуват достатъчно от политика. Смятам, че процентът на гласуващите е показателен. Въпреки това, за разлика от Германия, хората тук говорят помежду си много повече за политика, така че те са по някакъв начин по-добре информирани, но няма последващи действия.
- Би ли живял за по-дълъг период у нас?
- Мислил съм по този въпрос. Дори исках да уча магистратура в България, да работя, но все още не съм толкова сигурен, защото не смятам, че мога да правя нещо интересно тук, за което да получавам парите, които заслужавам в работата си. Засега не бих се преместил тук, но правя бизнес планове за сътрудничество между Германия и България.