27 Септември 2020неделя09:07 ч.

Доц. Паномир Ценов:

България може да се върне на пазара на коприна

Бубарството трябва да бъде подпомогнато и отрасълът да възстанови позициите си, казва директорът на опитната станция във Враца

/ брой: 78

автор:Светла Василева

visibility 4603

Паномир Ценов е 51-годишен, зооинженер, доцент, доктор по селскостопански науки, директор на Опитна станция по бубарство и земеделие (ОСБЗ) - Враца, към Селскостопанската академия. Специализирал по проблемите на бубарството и управление на земеделието в Италия, Южна Корея, Китай, Япония, Тайланд, Украйна. Самостоятелно и в съавторство има 189 научни труда, от които 59 в чуждестранни научни списания и на международни научни конференции, 9 книги и монографии. Автор е на 5 промишлени хибрида буби. От 2005 г. е председател на Черноморско - Каспийско - Централноазиатската асоциация по коприната (БАКСА). Международен консултант към ФАО. От 2007 г член на редколегията на международното научно списание по бубарство Sericologia, издавано във Франция, а от 2011 г. съветник по науката на Silk Society of India.


Цитат:
От пашкули може да се изкарват 50 млн. лв. годишно


- Нужни ли са ни на нас, българите, черничарството и бубарството, г-н Ценов?
- Да, разбира се. Бубарството е осигурявало векове наред поминък и допълнителни доходи на населението в много райони на страната. До 1990 г. в България се произвеждаха около 2 000 000 кг годишно сурови пашкули, за които домакинствата, които се занимаваха с тази дейност, ежегодно получаваха приход от около 24 млн. лева. Ако производството на пашкули бъде възстановено до предишния размер, производителите биха могли да получават годишно около 50 млн. лв., част от които и от европейски и национални субсидии. Това е допълнителна заетост, както и много нови работни места в преработката на пашкулите и коприната. Създаването на черничеви насаждения има и важен екологичен аспект.
- Интересуват ли се хората от бубарство все още? Ако сега граждани искат да се занимават с бубарство, какво трябва да направят?
- Много хора се интересуват от бубарство, защото виждат в него възможност за получаване на доходи при сравнително ниски инвестиции и за кратък срок от време. Ако желаещите да се занимават с бубарство притежават съществуващи черничеви дървета, трябва да имат предвид, че за отглеждането на една кутийка буби са необходими около 50 добре развити високостъблени дървета. Ако дърветата не са изрязвани през предходните години, е добре да се изрежат с цел повишаване добива на листна маса. За отглеждането на една кутийка буби е необходима около 20 м2 разгъната площ на стелажи или етажерки. Помещенията за отглеждане трябва да осигуряват поддържането на оптимална температура от 22 до 27 градуса С и достатъчно проветряване. Ако кандидат-бубарите не разполагат с черничеви дървета, първото най-важно нещо е да си създадат черничеви градини. За закупуване на черничеви фиданки биха могли да се обърнат към ОСБЗ-Враца. Що се отнася до изкупуването на пашкулите, желаещите да се занимават с бубарство могат да се свържат с Текстилен клъстър "Коприна".
- Вие сте съавтор на две стратегии: за развитие на земеделието в Северозападния район на България 2007-2013 г. и за развитие на бубарството в България 2003-2006 г. Случи ли се онова, което бе набелязано в тези документи и ако не, защо?
- Стратегиите обхващат цялостно развитието на бубарството и производството на естествена коприна в България. Подраздели на тези стратегии са развитието на научната работа, производството на черничев посадъчен материал, бубено семе, пашкули и коприна. По отношение развитието на научноизследователската работа, производството на черничев посадъчен материал и бубено семе, до голяма степен залегналото в стратегиите се е случило. Производството на пашкули и коприна не достигна заложените в стратегиите показатели главно поради обективни причини - до съвсем наскоро цената на коприната на международния пазар беше твърде ниска, не се отпусна европейската субсидия за подпомагане на пашкулопроизводителите, нямаше стопански субект, който да изкупува произведените пашкули и пр. Същевременно препоръките, дадени в стратегиите, са взети предвид от създаващите се в момента структури за изкупуване и преработка на пашкули в страната.
- Какво трябва да направи държавата, за да даде тласък на черничарството и бубарството?
- Размерът на бубарското производство е в пряка зависимост от изкупните цени на суровите пашкули. При повишаване на цените се увеличава броят на производителите и обратно. Цената на суровите пашкули обаче се формира от международната цена на суровата коприна, а тя от своя страна зависи изцяло от цените в Китай като най-голям производител. Цената на суровата коприна в Китай през последните години е много нестабилна, през март 2006 г. тя е била 55 долара за 1 кг, а през юли същата година цената пада рязко до 33 долара/кг, през октомври отново се повишава до 42 долара, след което продължава да пада. През ноември 2008 г. в резултат от световната финансова криза цената на суровата коприна пада до 20 долара/кг, което е най-ниската цена в последните 20 години. След 2008 г. цената отново започва да се повишава, достигайки през 2011 г. нива от около 60 долара за 1 кг. Ясно е, че без целенасочената подкрепа на държавата нито една страна не е в състояние да развива стабилно производство при постоянно "играещи" цени на суровата коприна. Понастоящем бубарството е един от малкото подотрасли на селското стопанство, който не получава национално субсидиране. Над 95% от черничевите дървета се намират главно по пътищата вътре в селата, поради което за тях не се получава и европейско субсидиране по СЕПП. Необходимо е да бъде нотифицирана от ЕК държавна помощ за производителите на пашкули. Също така трябва страната ни да отстои пред ЕК правото на българските производители на пашкули да получават европейската субсидия в размер на 134 евро за всяка отгледана кутийка буби съгласно Регламент на Съвета на Европа 1544/2006 и Регламент на Европейската комисия 1744/2006. Необходимо е да бъде извършена корекция в чл. 122, т. 1 на регламент на Съвета 73/2009 и се запише, че като изключение не се включва в единното плащане на площ плащането за сектор "Бубарство". Би трябвало също така при преговорите за бъдещата ОСП 2014-2020 г. България да отстои позиция за подпомагане на бубарското производство.
- Как оценявате шансовете на България да се върне на пазарите за сурова коприна? Какво е състоянието на тези пазари в момента в ЕС и в глобален мащаб?
- Шансовете са добри поради следните по-важни причини:
* България има благоприятни климатични условия и чиста природа. С развитието на бубарството ще се реализира една уникална биологична и екологична дейност, при която почти не се използват пестициди, но даваща като краен резултат високостойностен продукт;
* Наличие на голям брой семейства в селските райони, притежаващи опит в отглеждането на бубите, сгради и инвентар;
 * Наличие на около 1.3 милиона черничеви дървета в страната, които при подходяща подготовка са достатъчни за годишно отхранване на 25 000 кутийки буби и производство на 500 тона пашкули. Това представлява значителен потенциал за бързо възстановяване производството на пашкули, и то без влагане на големи инвестиции;
* Висока безработица в селските райони и възможност за развитие на бубарството и като алтернативна заетост;
* Добре развита наука в областта на бубарството, разполагаща с едни от най-богатите в света генетични ресурси на копринената буба и черницата, осигуряващи собствено производство на качествено бубено семе от хибриди с продуктивност, съизмерима с най-високите световни стандарти, високопродуктивни сортове черница, съвременни технологии за отглеждане на черницата и копринената буба и производство на пашкули;
* Като страна членка на ЕС България има възможности за подпомагане на бубарството както с европейски, така и с национални субсидии. Както и всички произтичащи от европейското членство на България предимства.
През последните две години цената на суровата коприна на световния пазар рязко се повиши от 25 на 60 долара и тенденциите са в близките години тя да остане сравнително висока. Осигуряването на европейски и национални субсидии за производителите на пашкули би допринесло допълнително за повишаване на производството и конкурентоспособността на крайния продукт. Що се отнася до пазара на изделия от естествена коприна, въпреки че в наши дни в България той е доста свит поради по-ниската покупателна способност на хората, то в страните от Западна Европа коприната е много търсена стока и Европейският съюз като цяло е един от най-големите потребители на естествена коприна в света.
- Разкажете за опитната станция, какви са постиженията ви и върху какво работи екипът сега?
- Опитната станция по бубарство и земеделие - Враца е създадена през 1896 г. и е единствената в България, тясно специализирана в бубарството и копринарството. ОСБЗ се занимава с научна работа във всички по-важни области на бубарството, организира курсове за обучение по бубарство, съхранява най-големия бубарски генофонд в ЕС, включващ 140 сорта черница и 270 породи копринена буба, подготвя програми, стратегии, проекти по всички въпроси на съвременното бубарство. Станцията произвежда висококачествено елитно и хибридно бубено семе, черничеви резници и фиданки от високопродуктивни сортове, черничев чай, изкуствена храна за целогодишно отглеждане на бубите, перфорирана хартия за почистване на постелята и картонени храсти "японски" тип, осигуряващи производството на над 90% пашкули първо качество.
През последните 5 години най-големите научни и научно-приложни постижения на станцията са:
* Създадени са два нови промишлени хибрида копринена буба, признати от ИАСАС и защитени със сертификати от Патентното ведомство;
* За първи път в България са създадени две нови високопродуктивни породи буби, генетично маркирани по пол по цвят на пашкула;
* Разработена е технология за производство на бубено семе, подходящо за целогодишно отглеждане;
* Създадена е оригинална изкуствена храна за отглеждане на буби по всяко време на годината, посредством която се преодолява сезонният характер на бубарството.
- Бил ли сте "изкушен", при цялата експертиза, която притежавате, да работите извън България? Какво Ви задържа тук?
- Не съм бил изкушен, харесвам работата си именно тук, в България. Текстилен клъстър "Коприна" се е заел с амбициозната задача да възроди черничарството, бубарството и производството на естествена коприна.
- Председателят на клъстъра инж. Мила Димитрова обяви, че ще разчитат на подкрепата на ОСБЗ. Как виждате съвместната си работа?
- ОСБЗ-Враца е в състояние да снабдява ТК "Коприна" с висококачествено бубено семе. Станцията ще предложи за закупуване на земеделските производители, желаещи да се занимават с бубарство, черничеви резници и фиданки от високопродуктивни сортове, както и дребен бубарски инвентар - перфорирана хартия за почистване на постелята и картонени храсти "японски" тип, осигуряващи производството на над 90% пашкули първо качество. Специалистите от станцията ще осигурят консултации по всички въпроси на бубарското производство. ОСБЗ-Враца би могла да организира и курсове за обучение както на персонала на клъстъра, така и със земеделските производители.


 

Митинг-концерт блокира „Орлов мост“ в неделя следобед

автор:Дума

visibility 0

169 са новите случаи на КОВИД, няма починали

автор:Дума

visibility 15

Слънце пробива облаците, но остава хладно

автор:Дума

visibility 45

22 кметства и 2 общини избират кмет

автор:Дума

visibility 92

Добрич и Шумен на косъм от водна криза

автор:Дума

visibility 608

/ брой: 182

Бобокови: КРИБ е "на повикване" от властта

автор:Дума

visibility 647

/ брой: 182

30% от заетите в туризма са загубили работа

автор:Дума

visibility 405

/ брой: 182

Срокът за обжалване на административен акт става 14 дни

автор:Дума

visibility 338

/ брой: 182

РЕЗОЛЮЦИЯ НА ПЕТДЕСЕТИЯ КОНГРЕС НА БСП

автор:Дума

visibility 1243

/ брой: 182

Датата

автор:Дума

visibility 357

/ брой: 182

ORF: Борисов използва коронакризата за натиск

автор:Дума

visibility 610

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ