България на първо място в ЕС по страх от обедняване

България заема първо място в Европейския съюз по страх от обедняване и тревога за поскъпване, според есенното изследване „Евробарометър 2025“ на Европейския парламент. 34% от българите вярват, че ще настъпи влошаване, което е най-високият резултат в ЕС и поставя страната ни на първо място по страх от обедняване. За сравнение, средно за ЕС този дял е едва 26%. Високият процент в България показва, че значителна част от населението се чувства финансово несигурна, с риск от спад на покупателната способност и ограничаване на жизненото равнище.
Тревогата от растящите цени и инфлацията също е значителна. 45% от българите посочват инфлацията, увеличаването на разходите за живот и растящите цени като основен приоритет, по който Европейският парламент трябва да работи, докато средно за ЕС този показател е 40%. Това поставя страната сред лидерите в Съюза по тревога за поскъпването и финансовата несигурност, което се усеща във всички слоеве на обществото и влияе върху потребителските нагласи и инвестиционните решения на домакинствата.
Средно за ЕС 57% от гражданите са оптимистично настроени за бъдещето на ЕС, докато 39% са песимисти. В България картината е различна - 45% гледат оптимистично, а 46% са песимисти. Това означава, че почти всеки втори българин се отнася с недоверие и несигурност към бъдещето на европейската интеграция, което поставя страната на едно от последните места в Съюза по този показател.
Освен икономическите тревоги, българите изразяват силна загриженост и по редица социални въпроси и свързани със сигурността. 79% от анкетираните се притесняват от войни и конфликти, 75% - от тероризъм, 76% - от кибератаки, а 71% - от неконтролирана миграция. Средно за ЕС тези показатели са съответно 72%, 66%, 68% и 65%, което показва, че българите се чувстват по-уязвими спрямо външни заплахи в сравнение с гражданите на други държави членки.
Тревогата от дезинформация, фалшиво съдържание и заплахи за личните данни също е висока. 77% от българите са силно притеснени от дезинформация, 65% - от реч на омразата, 69% - от съдържание, генерирано от изкуствен интелект, и 74% - от защитата на личните данни. Данните за ЕС сочат съответно 68%, 60%, 63% и 66%, което показва, че страната ни се откроява с най-голяма тревожност по тези съвременни цифрови рискове.
Относно отношението към Европейския парламент в България само 24% от анкетираните имат положителен образ на институцията, докато за 52% тя е неутрална, а за 23% - отрицателна. Средно за ЕС положителният образ е 37%, неутралният 48%, а отрицателният едва 14%, което показва, че доверието в европейските институции у нас е значително по-ниско.
Що се отнася до възприятието за ролята на Европейския парламент, 45% от българите смятат, че той трябва да има по-важна роля, 26% - че трябва да бъде по-малко важен, а 22% - че ролята му трябва да остане същата. Този резултат показва желание за по-силно участие на институцията в живота на гражданите и по-активно влияние върху решенията, които пряко засягат страната.