България остава без парите по ИСПА за 2011 г.

България няма да получи полагаемите й се средства от европейския бюджет за 2011 г. по предприсъединителната програма ИСПА, както и годишната вноска за изграждането на газовите връзки с Румъния и Гърция. Това заяви вчера пред журналисти в Брюксел зам.-председателят на бюджетната комисия на Европейския парламент Ивайло Калфин, ръководител на групата евродепутати от левицата. Той е получил тази информация от Европейската комисия в отговор на питане за преразпределението на средствата в бюджета. По програма ИСПА 87 млн. евро, предназначени за България и Румъния, се пренасочват другаде. От тях парите непосредствено за България са около 25 млн. евро. Българското финансиране ще бъде прехвърлено за 2012 г., но според Калфин това ще е за последно. Румъния вероятно ще загуби финансирането по ИСПА.
Заради закъснения ЕК е поискала отнемането и на годишното финансиране за изграждането на газовите връзки с Румъния и Гърция. Тези два проекта бяха сочени като приоритетни за енергийната независимост на България и диверсифицирането на газовите доставки. Поради това е необяснимо защо по тях не е извършена никаква работа за последните 2 години, коментира Ивайло Калфин. Според него е неразбираемо защо, вместо да се направят тези две евтини врати, се лансира "безумната идея за шистовия газ". Калфин предположи, че управляващите вероятно бавят проектите за газовите връзки, за да заявят по-късно, че единствената алтернатива за енергийна независимост на България е добивът на шистов газ.
Двата български проекта за газовите връзки са единствените в Програмата за възстановяване на ЕС. Чрез нея ЕС искаше да подпомогне довършването на над 30 енергийни и транспортни проекта от общоевропейско значение. Интересно е, че и останалите забавени проекти засягат предимно държави от Централна и Източна Европа, това са интерконекторните връзки между Словакия и Унгария и между Полша и Чехия, изграждането на ново газово хранилище в Чехия и разширяване на газопреносната мрежа на Румъния.
Калфин коментира още и предстоящата среща на върха на ЕС. Според него вместо идеята за затварянето на ЕС в тесен кръг, съюзът трябва да се отвори и да покани МВФ да подпомогне решаването на европейската дългова криза. Според Калфин поканването на фонда е неизбежно въпреки съпротивата на големите европейски държави. Той се обяви срещу предложенията за редакции в Лисабонския договор, които предвиждат автоматични глоби за държавите, които не спазват макроикономическите параметри. Според него грешка е и записването на фиксирани числа като размер на бюджетните дефицити. Това се оказаха мъртви числа, коментира Калфин.
Всички страни в еврозоната имат интерес да се помогне на закъсалите държави като Гърция, Италия, Португалия и Испания, допълни Ивайло Калфин. Според него германският канцлер Ангела Меркел трябва да обясни на своите избиратели, че когато плащат дълга на гърците, те всъщност помагат на германските банки, които са закупили големи части от този дълг или имат активи в Гърция. Но Меркел не го прави, изтъкна Калфин.