03 Юли 2020петък12:57 ч.

БЪЛГАРИЯ ОТНОВО Е ИЗОЛИРАНА

С двусмислената си позиция по фискалния пакт на ЕС страната ни губи важни партньори

/ брой: 297

автор:Йосиф Аврамов

visibility 1711

Българският премиер Бойко Борисов прие на 9 декември в Брюксел решенията на Европейския съвет заедно с други 25 страни от ЕС (без Великобритания). Независимо че там не е очертано ясно виждането за обща европейска програма за развитие и растеж, която да осигури по-висока конкуретоспособност на европейската икономика чрез реално икономическо сближаване между страните-членки, както и гарантиране на социална кохезия чрез създаване на нови работни места с особено внимание към младите хора, това е стъпка по посока на задълбочаването на европейската интеграция. В решението страните от еврозоната потвърдиха намерението си да осигурят 150 милиарда евро от общо

200 млрд. допълнителни ресурси

на МВФ под формата на двустранни заеми. Останалите 50 млрд. следва да бъдат предоставени от страните извън еврозоната. Размерът на сумите е определен на квотен принцип, като най-голям ще е приносът на Германия (41,5 млрд. евро) и Франция (31,4 млрд. евро), а сравнително по-малката, но силно развита Холандия ще трябва да даде 13,86 млрд. евро. Дори страните в най-тежка дългова криза ще отделят крупни суми. Например Италия - 23,5 млрд. евро,  Испания - 14,9 млрд. евро, и т.н.
Финансовите министри от ЕС са провели на 19 декември конферентен телефонен разговор, от който е станало ясно, че четири държави, които не са членове на еврозоната, също са изразили желание за финансов принос. Това са Чехия (3,3 млрд. евро), Дания (5,3 млрд. евро), Полша (6,3 млрд. евро) и Швеция (6,8 млрд. евро). Обединеното кралство обяви официално, че ще определи размера на вноската си в началото на следващата година, в рамките на Г20. Според The Wall Street Journal британският принос възлиза на близо 31 млрд. евро. Независимо че Великобритания наложи вето на пакта, тя е на път да преосмисли позицията си. Този факт не е случаен, тъй като неотдавна 20 водещи британски бизнесмени, между които лорд Кер - зам.-председател на Съвета на директорите на "Роял Дъч Шел", сър Майк Рейк - председател на борда на "Бритиш Телеком", бившият еврокомисар по търговията лорд Бритън, сър Ричард Брансън - председател на борда на Virgin и др., в открито писмо до вестник "Дейли Телеграф" настояват Великобритания да помогне за спасяването на еврото. Те изразяват неприкрита тревога за състоянието на британската икономика и най-вече на външната търговия, при която 50-процентен дял заема търговията с ЕС, както и за 3-те милиона английски работници, зависими от британския износ за страните от еврозоната. И се обръщат към премиера Дейвид Камерън: "Жизнено важно за британските икономически интереси е еврото да оцелее и поради това трябва да сторим всичко възможно да гарантираме необходимите стъпки за неговата стабилност".
Българският министър-председател може да е присъствал на съвета, но

не е разбрал какво се случило

на него, тъй като само след две седмици вицепремиерът Симеон Дянков на практика денонсира неговото съгласие. Един от мотивите е, че "МВФ не е изиграл добра роля за преодоляване на финансовата криза". Основната причина, поради която България няма да се включи във финансирането на фонда, обаче е финансовата дисциплина, а не липсата на финансов ресурс. Според Дянков не е редно финансово дисциплинирани страни като България да подпомагат недисциплинирани. В т.нар. пакт за финансова стабилност в действителност се предлагат мерки, чрез които отговорностите за създалата се кризисна ситуация в проблемните държави да се поемат в определена степен от самите тях и финансиралите ги кредитни институции, но така или иначе без европейска солидарност дълговата криза няма да може да се преодолее.
На практика премиерът Борисов и да иска, не може да обясни защо постави България в сегашното изключително конфузно положение. На заседанието на Европейския съвет той не е разбрал за какво всъщност става дума, но прибърза гордо да обяви, че сме се присъединили към финансовия пакт. След последвалото изявление на финансовия министър обаче излиза, че сме се присъединили, но не съвсем. България ще е единствената държава, която няма да участва в набирането на средствата за увеличаване капацитета на МВФ. Вярно, че ние сега не получаваме пари от фонда и от ЕС, но всички останали страни от общността, които също не получават пари, ще участват в набирането на ресурса на МВФ. А трябва да се има предвид, че около 90% от българския валутен резерв е в държавни облигации на страни от еврозоната. И  финансовият ресурс от около 2 млрд. евро, с който България попълва част от квотата си в МВФ, ще бъде насочен за спасяване на финансовата система на държавите, в чиито облигации държим резерва си. На практика това нямаше да натовари държавния ни бюджет, тъй като от него не се вадят допълнително пари. Необходимо бе България само

да осигури държавни гаранции

в полза на фонда за сумата от 2 млрд. евро, които щяха да се активират при първо поискване. Става дума за гаранции, които ще останат ликвидни и нискорискови активи на страната ни. В същото време тя дължи солидарност на европейските данъкоплатци, които вече пета година отделят за нас значителни ресурси от своя бюджет, които за съжаление не можем засега да оползотворим.
При евентуално увеличение на квотата си в МВФ България би участвала с него в Европейския стабилизационен механизъм. А предвид очертаващата се изключително тежка финансова 2012 г. и предстоящото връщане на 1,6 млрд. лв. по емитираните през 2005 г. еврооблигации, българското правителство не трябва да игнорира и възможността страната ни, в недалечна перспектива, да се окаже клиент на МВФ и на Европейския стабилизационен механизъм?!? 
Българският финансов министър обаче не мисли по този начин и в интервю по национална електронна медия заяви, че е налице 50% вероятност еврото да не оцелее през 2012 г., което хвърли в паника вложители в банки и бизнесмени, договорили се със своите контрагенти в евро. Подобно изказване не само дестабилизира българската банкова система, но и нанася непоправими вреди на инвеститорите у нас. А следва да се отчете, че чуждестранните инвестиции през 2011 г. едва ли ще преминат 1 млрд. евро и са на нивата от края на деветдесетте години на ХХ в. С подобни изказвания допълнително се подкопава и без това лошият имидж на българската икономика и резултатът е налице - след енергийните гиганти "Енел" и RWE тази година си тръгна и друг крупен германски концерн - ЕON, същото се готвят да сторят и редица други.
Има крайна необходимост от национална стратегия за участието на България във фискалния пакт на страните от ЕС, която да се изготви от правителството с помощта на водещи експерти по финанси и макроикономика. Тя следва в най-скоро време да се внесе в парламента и да се обсъди и допълни с предложенията на всички представени там партии. Понастоящем силна тревога поражда

липсата на каквато и да е позиция

от страна на кабинета "Борисов" по основните предложения, включени в бъдещото междуправителствено споразумение. А той трябва да обяви тактическите и стратегическите цели на страната при присъединяването й към бъдещия пакт. Независимо че мерките, които се предлагат, не решават сегашната криза, а имат по-скоро средносрочен и дългосрочен характер и не успяха да успокоят пазарите.
Парламентът и правителството на България ясно и категорично следва да заявят своята позиция по следните въпроси:
- по предложението на Европейската комисия за въвеждане на единни еврооблигации. (Те са подходящ инструмент за стимулиране на инвестиции в сектори на икономиката, нуждаещи се от структурни реформи и иновационно развитие и са средство за по-бързо излизане от кризата на задлъжнелите държави. Тези мерки, включително и евентуалната емисия на еврооблигации, трябва да създават предпоставки за дълготрайно и справедливо решение, да засилват солидарността между държавите-членки и да отчитат различията в степента на икономическо развитие на отделните държави. С повишено внимание следва да се използват възможностите на Европейската централна банка, тъй като чрез активизирането на нейната роля се усилва рискът от висока инфлация. Това трябва да става в рамките на обективните потребности на еврозоната и на ЕС като цяло и да е в интерес на всички);
- по предложението на ПЕС относно въвеждането на данък върху финансовите транзакции, който би могъл да генерира допълнителни приходи за бюджета на ЕС. (По този начин справедлив дял от разходите и тежестта на кризата ще бъдат поети от инвестиционните и търговските банки);
- по идеята на ЕК за създаване на независима Европейска рейтингова агенция. (Тя има за задача да възстанови демократичния контрол върху вземането на икономически решения и да предотврати спекулациите на съществуващите агенции за кредитен рейтинг и огромното влияние, което имат върху европейските държави и пазарите. Налице е необходимост от налагането на по-строга регулация над дейността им, която да гарантира по-голяма прозрачност, отчетност и контрол);
В тази връзка е необходимо формирането на цялостна позиция на България по въпроса за дълговата криза в еврозоната, с оглед защита националните интереси на страната. Трябва да се вземе отношение и по "наливането" на ликвидност на определени банки (само през декември 2011 г. с колосалната сума от 489 млрд. евро ЕЦБ захрани банките на страните от еврозоната). Подобна "финансова инжекция" е нужна в не по-малка степен и на банките извън еврозоната, в т.ч. и на българските, които все по-трудно (при по-високи лихви и по-големи обезпечения) кредитират националните икономики. Подобна неравнопоставеност е крайно несправедлива и ще задълбочи диспропорциите в ЕС и проблема с неравнопоставеността, който се нарича "Европа на две скорости". България е крайно заинтересована тези диспропорции да се преодолеят.
В крайна сметка договорът, който трябва да се подпише през март на 2012 г. между страните от еврозоната, все още е придружен от редица неизвестности. Той вероятно ще бъде последван и от други подобни договори относно фискална консолидация и хармонизация на фискалните системи на страните-членки, и то в близко бъдеще. На практика този договор трудно ще стане част от европейското право. Автоматичните санкции за държави, които не спазват договора, и засилената роля на ЕК са налице и в пакета от 6 регламента за икономическото управление, който е в сила понастоящем, но те трудно могат да бъдат приложени. Необходимо е в дългосрочен план страните от ЕС да въведат предлаганата в договора по-добра координация в бюджетната им политика, което никак няма да е лесно поради разнопосочните интереси на няколкото категории държави в общността. Правителството на България трябва да  отстоява преди всичко националните ни интереси, но засега то не го прави поради неясни причини и отказ от конструктивизъм.  
 

Юли ще е идеален за море

автор:Дума

visibility 0

4 км опашка на „Кулата“ от рано сутринта

автор:Дума

visibility 64

Отиде си Пенка Калинкова

автор:Дума

visibility 140

Курортът "Албена" затвори всички барове и дискотеки

автор:Дума

visibility 221

/ брой: 125

Кратки новини

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 125

Франция напуска операция на НАТО

автор:Дума

visibility 284

/ брой: 125

Помпео настоява за взаимодействие с Русия

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 125

77% от руснаците подкрепиха Путин

автор:Дума

visibility 193

/ брой: 125

Кратки новини

автор:Дума

visibility 151

/ брой: 125

В мрежата на електронните игри

автор:Альона Нейкова

visibility 417

/ брой: 125

Наричахме го Болшевик

автор:Кирил Момчилов

visibility 275

/ брой: 125

Датата

автор:Дума

visibility 145

/ брой: 125

Гръцкият геноцид над българите, 1913-та

автор:Христо Георгиев

visibility 918

/ брой: 124

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ