България пак остава извън Евросъюза

Какво се случва в една държава, чийто премиер се гордее, че е прост и че добре се разбира с народа, понеже и той е също толкова прост? Очевидно случва се всеобща простотия. И понеже простотията ражда престъпност, в такава държава съвсем естествено парите за полицията и силовите структури изобщо са 30 пъти повече от тези за наука. Науката ражда знание и - според Европейския съюз - създава общество на знанието, но тя няма как да пробие мрака, където кумир е простият човек.
Скоро ще се навъртят три години, откак ГЕРБ следва щенията на своя премиер и това обяснява защо за науката и иновациите в България няма пари. В Европейския съюз този сектор е изведен като приоритет номер едно на развитието. В България за кабинета на Борисов и Дянков това също е приоритет номер едно - секторът "Наука" води по намаляване на средствата. Националното финансиране на БАН е сведено до 30 млн. евро вече трета година при около 1,3 млрд. евро за сродните научни организации в Германия и Франция например. Фондът "Научни изследвания" в МОМН, който финансира научните проекти в страната и при проклетата Тройна коалиция стигна до 45 млн. евро, сега е сведен до 19,5 млн. евро (39 млн. лв.) при около 2 млрд. евро за аналогичните фондове в Европа. В тази ситуация единственият начин нашите учени да държат глава над водата и някак да поддържат инфраструктурата на науката са средствата от европейските структурни фондове.
Когато през 2004-2005 г. се подготвяше

националната референтна рамка

за ползване на еврофондовете за периода 2007-2013 г. (още не бяхме в ЕС), тогавашното правителство на Сакскобургготски и дума не даде да се издума България да предложи оперативна програма за развитие на науката. Вицето Лидия Шулева и финансовият министър Милен Велчев заложиха 7 оперативни програми за България, науката обаче не бе сред тях.           
Тогава в България два пъти бе на посещение Луи Белмен - ръководител на отдела  "Конкурентоспособност и структурни фондове" в Генералния директорат за наука на Европейската комисия. Два пъти той настойчиво призова българските власти (включително с две интервюта в ДУМА) да предложат оперативна програма за финансиране на науката от структурните фондове на ЕС. Поучително е да си спомним думите, които Белмен повтаряше тогава, понеже те са показателни за мисленето на европееца:
Луи Белмен:
"Базов принцип на фондовете е да се финансират дейности, които са посочени от властите на самата страна. В общността ние сме приели ръководни стратегически линии за употребата на тези фондове. Изхождайки от Лисабонската стратегия, посочихме на всички страни членки къде преимуществено трябва да се насочат средствата. Според тази зададена формула всяка страна трябва да дефинира т.нар. стратегическа национална рамка, която съдържа анализ за състоянието на страната от гледна точка на Лисабон и за това къде иска да стигне тя, какъв тип икономика и какъв тип общество иска да има след 5-7 години. Европейската общност не налага нищо. Ние казваме - ето, има Лисабон, а вие ще изберете това, което смятате, че ще ви доведе до по-голям и по-балансиран икономически растеж.
Ние настояваме само за едно: когато говорим за увеличаване на конкурентоспособността на дадена държава, за нас това означава три приоритета, които ще се финансират от структурните фондове. Първият са иновациите, вторият са иновациите и третият са иновациите. Най-добре е да се развият всички елементи на златния триъгълник на знанието:

първо - да развиваме науката

за да създава нови знания, които отговарят на нуждите на индустрията; второ - да имаме подготовка на научни кадри, за да разпространяваме тези знания, и трето - индустриалните иновации, за да остойностим и да експлоатираме новото знание. Ясно е, че това са базовите условия за икономически и социален прогрес в цяла Европа. Убеден съм, че това е подходящо и за България. Вие имате мозъци и научни екипи от първо качество. Щастливи сте, че имате такава структура като БАН. България може да извлече полза от научното и технологичното развитие с голяма изгода за икономическото си развитие.
Не мога да си представя, че е възможно което и да е правителство - българско, естонско, чешко, френско или германско - да не инвестира в областта на науката и иновациите. Надявам се, че имате съзнанието за това какво е науката и за необходимостта от увеличаване на средствата за нея. Не мога да повярвам, че българските власти няма да опитат в това отношение да извлекат максимум ползи от възможностите, които ще им предоставят структурните фондове в идващите години.
Вероятно са много проблемите ви и в здравеопазването, и в образованието, и другаде. Но ако инвестирате в наука и технологии днес, утре проблемите ще са по-малко. Структурните фондове могат да се намесят ефективно за подобряване на инфраструктурата, на обучението, на екипировката с апаратура. А за научни проекти пък си има рамкови програми, от които можете да намерите финансиране за проекти, за подготовката на кадри, за мобилност на учените и малко за апаратура. Трябва да се използват едновременно всички лостове, които предлага общността.
Това го правят абсолютно всички страни. Румънците направиха големи усилия в последните години по отношение на науката и технологиите. Те удвоиха бюджета си за наука миналата година и това е доказателство, че дават политически приоритет на науката и развитието и че този приоритет се претворява във факти.
Всичко зависи от политическия избор, който вашето правителство ще направи за използването на структурните фондове".
Политическият избор на българското правителство

не се оказа в унисон с политическия избор на Европа

В началото на управлението на Тройната коалиция предложената национална рамка за оперативните програми бе финализирана в Брюксел в заложения от НДСВ първоначален вид - 7 оперативни програми и никаква наука. България стана единствената страна в ЕС, която не предложи оперативна програма за развитие на сектора "Наука".

Оперативни програми за 2007-2013 г.
- Транспорт
- Околна среда
- Регионално развитие
- Конкурентоспособност
- Техническа помощ
- Развитие на човешките ресурси
- Административен капацитет
 
Изследователите ни получиха "залъгалката", че ще могат да участват с проекти в някои дейности, които ще бъдат управлявани от социалното, от регионалното, икономическото, земеделското министерство. Участието им се оказа основно в програмата "Развитие на човешките ресурси", насочена обаче не собствено към укрепване на науката, колкото към образователните дейности.   
За разлика от другите сектори, науката усвоява всички пари, до които има достъп. А за действащите програми сегашното правителство отчита към дата 29 февруари 2012 г. изпълнение по следния начин:
- Планирани 8 млрд. евро (без програмите за селското стопанство).
- Усвоени и разплатени 1,6 млрд. евро - 20% от планираните пари. От 7-те оперативни програми най-добре сме се справили с тази за усилване на капацитета на администрацията (изпълнение 29,3%), а най-зле - с програмата за околна среда (изпълнение под 12%).
* * * 

В момента, както се оказва, е пред финала си подготовката за оперативните програми, които България ще предложи в Брюксел за периода 2014-2020 г. Кой и как ги е изготвял не е ясно, оказа се, че академичните общности от БАН и другите научни организации, както и от висшите училища, научиха за тях, след като проектът бе огласен от министъра по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев - няколко дни, преди да влезе за одобрение в МС, което ще стане на 11 април. А преговорите за тях вече са водени в Брюксел. За това алармира Съветът на ректорите в края на миналата седмица.  
Предложението за еврофинансиране за 2014-2020 г. включва 6 оперативни програми вместо досегашните 7. Щели сме да очакваме по тях 17 млрд. евро.

Оперативни програми за 2014-2020 г.
- Развитие на човешките ресурси - водещо министерство МТСП
- Регионално развитие - МРРБ
- Иновации и предприемачество - МИЕТ
- Околно среда - ЧОДВ
- Транспортна инфраструктура - МТИТС
- Административен капацитет (?)

Министър Дончев очерта дяловото разпределение на средствата за финансиране. За 2014-2020 г. се предвижда 1/3 от целия ресурс да бъде от Кохезионния фонд за инфраструктурни проекти (пътища, железници и водният сектор), а останалите 2/3 - от социалния фонд (социално включване, образование и професионално обучение - 25%) и Фонда за регионално развитие (градско развитие, социална инфраструктура, жилищна политика, енергийна ефективност, модернизация на публични сгради, облагородяване на обществени площи - 75%).
Така и в следващия програмен период България ще заложи на рязане на лентички по пътища, но не и на европейските приоритети. Правителството пак си затваря очите за тях и си измива ръцете с една програма за "иновации" към икономическото ведомство. Предварително обречена на провал, защото иновации без наука няма, както

няма река без извор

А изворът тук е съзнателно запушен. От ЕС изрично обявиха, че парите от структурните фондове за периода до 2020 г. са насочени изключително за уеднаквяване на политиките на държавите и за сближаване на нивото им на развитие. Посочените от ЕС тематични цели на финансирането са 11. Цел номер 1 е формулирана категорично: "Укрепване на науката, технологичното развитие и иновациите".
Втората цел е свързана с първата - използване на информационните и комуникационните технологии. Останалите 9 цели са: конкурентоспособност на малките и средните предприятия и аграрния сектор, възобноваеми и нисковъглеродни енергийни източници, приспособяване към промените на климата, защита на околната среда, устойчив транспорт, заетост и мобилност, битка с бедността, образование и учене през целия живот, усилване капацитета на публичната администрация.
Не е ясно дали министър Дончев чете европейските документи. Пред радио Дарик той заяви едва ли не с досада, че имал предложения за още програми - "Енерегетика", "Пътища", "Образование", Наука и иновации" и "какво ли не още"! Насмешката му е меко казано неадекватна, понеже "науката и иновациите" са първият приоритет на ЕС, изведен пред скоби, и само в държава на простотията той може да бъде определян като "какво ли не още". И в ЕС всички искат пари, но има само един сектор, за който се инвестира приоритетно. 
Съветът на ректорите настоя МС да преразгледа проекта на Дончев и да предвиди оперативна програма за наука, както това ще направят отново всички държави в ЕС. Без България. Но дори самите ректори не разбират смисъла на стратегията на Евросъюза - в ЕС науката и иновациите са сектор, различен от образованието. Съответно - те се финансират поотделно, с различни програми. И имат различно място в приоритетите на стратегията 2020. Можем твърдо да прогнозираме, че отношението на този кабинет към науката не вещае никакъв шанс решението на 11 април да присъедини страната ни към европейския път на развитие. При мизерно национално финансиране, с остаряваща материална база и срамен социален статут, плюс съдба на просякиня в европрограмите, науката у нас няма особен щанс за съществуване.