България повтаря злощастния опит на Украйна с газовия договор

България сключи договор с Газпром за доставка на природен газ, който е много подобен като параметри на онова, за което се договориха Русия и Украйна през 2009-та година. За това, че подписа сделката тогава, днес премиерът Юлия Тимошенко лежи в затвора, където изтърпява 7-годишна присъда за злоупотреба с власт.

Това става ясно от анализа на журналистката Катя Горчинская в онлайн изданието KyivPost, цитирана от Дарик финанс. Тя започва с това, че договорът на България с Газпром обхваща 10-годишен период, в който доставяният природен газ е с 20% намаление на цената, като тя е обвързана с цената на петрола. В допълнение, съществува и задължението "вземи или плати", което означава, че България не може да откаже да приеме заявените количества от Газпром.

Сделката бе сключена на 15 ноември и бе обвързана със съгласието на България да участва в амбициозния проект Южен поток, който е ръководен от Русия и цели да диверсифицира трасетата за доставка на природен газ за Европа, заобикаляйки Украйна.

Единствената разлика между този договор и договорът, сключен от Украйна през 2009-та година, засега, е че украинският премиер Юлия Тимошенко сега е в затвора, където излежава 7-годишна присъда за злоупотреба с власт, слагайки подписа си под тази сделка.

В същото време главният изпълнителен директор на държавната компания Булгаргаз България Димитър Гогов е цитиран да казва, че сделката с Русия ще доведе до спад на цената на газа с 5 - 7% за крайните потребители и че най-облагодетелствани от това ще са индустриалните потребители на природен газ в България.

Южен поток е проектиран така, че да пренася руски газ до централна и южна Европа. Трасето включва участък от 900 км. , който минава под водите на Черно море и проектът за този участък вече е изработен от международния консорциум South Stream Transport, в който участия държат OAO Gazprom (Русия), Ени (Италия), EDF (Франция) и германският Уинтершал Холдинг (BASF Group).

Когато тръбата бъде напълно готова, през нея ще се транспортират 63 млрд. куб. метра природен газ годишно за европейските потребители и индустрия. Това се равнява на около 10% от потреблението, което страните от Европейския съюз ще имат през 2020 година, според разчетите на проекта Южен поток.

Българската секция на газопровода, която ще достига Сърбия, Унгария, Словения и северна Италия ще има възможност за връзки също с Гърция, Хърватия и Черна гора и Македония. Трасето ще е дълго 540 км., а стойността му е € 3.3 млрд., според агенция Блумбърг.

България ще заеме средства от Русия, за да финансира строителството на своя територия, като параметрите на заема не са публично известни.

В своя анализ журналистката припомня, че България е една от последните страни, привлечени към участие в проекта Южен поток, която подписа сделката в края на миналата седмица. Файненшъл таймс писа, че българското "Да" за проекта е резултат на надежди, че така страната ще получи по-евтин газ, но от Газпром официално опровергаха да има връзка между двете неща.

България плаща на монополиста Русия по $ 520 за 1 000 куб. метра газ в момента, според United Press International. За сравнение, Украйна плаща $ 430 за хиляда куб. метра, като тази цена включва $ 100 отстъпка, която страната получи през 2010 година в замяна на подписа й в споразумение, което дава право на Русия да продължи да работи в крайбрежната зона на Черно море до Севастопол.

Според новия договор на България с Газпром, страната ще трябва да купува по 2.9 млрд. куб. метра природен газ от Русия на година, като клаузата "вземи или плати" е валидна за 80% от това количество. По подобен начин, когато Украйна подписа сделката с Газпром през 2009 година, имаше клауза за задължително изкупуване на 80% от договорения газ. Договореното от Украйна количество тогава бе 52 млрд. куб. метра газ годишно, но енергийният министър Юри Бойко каза през почивните дни, че Украйна ще купи само 27 млрд. куб. метра газ догодина и се подготвя да заведе дело в международен съд, ако Русия изрази някакви претенции.

Сравнителният журналистически анализ на информацията в двата договора откроява още една разлика между сделките на Украйна и България. София получи правото да предоговаря цената и количествата на доставяния газ за следващите шест години, докато Украйна се опита, но неуспешно да предоговори параметрите по договора. На много пъти руски представители са намеквали, че Украйна би имала успех в това, ако се присъедини към митническия съюз, който Русия се опитва да сформира в региона.

Подобни похвати за убеждаване на контрагента не са непопулярни в преговорите за доставка на газ, става ясно още от анализа. През 2009 година, когато газовата сделка между Русия и Украйна бе подписана, имаше сериозна криза, която остави потребителите в Европа без природен газ за две седмици. На 18 януари премиерът Юлия Тимошенко замина за Москва и подписа сделката, а репутацията на Украйна като транзитна зона за руския газ бе срината в международен план.

Подобни тактики бяха приложени и по отношение на България, пише KyivPost. Изданието цитира стенограма от заседание на Кабинета, проведено на 7 ноември, от която става ясно, че България ще трябва да плати тежка глоба на Газпром, ако не подпише финалното инвестиционно решение за строежа на Южен поток през собствената й територия до 15 ноември.

В същото време на уебсайта на Газпром главният изпълнителен директор на дружеството Алексей Милер казва, че спрозумението за Южен поток с България е успех и за двете страни. По подобен начин през 2009 година и Тимошенко и премиерът Владимир Путин похвалиха газовия договор като успех. Години по-късно той се проявява като ябълка на раздора не само в Украйна, но и в отношенията й с Русия.