България трябва да се спасява, не да избира демагогия и марионетки

Проф. Димитър М. Иванов е макроикономист, д-р на икономическите науки, управляващ международен директор и старши съветник на Борда на директорите на щатския инвестиционен фонд Gerken Capital. Преподавал е международен бизнес, икономика и стратегическо управление в бизнес школите на университетите в Уорук и Шефийлд във Великобритания. Икономически съветник към Организацията за индустриално развитие на ООН (UNIDO), Виена, Австрия (1991-2002). Бил е икономически съветник на президента на България 2002-2007 г. Утре (петък) той ще участва в Русе в икономическа дискусия за региона, организирана от водача на листата на БСП Янаки Стоилов.


Цитат
"Най-добрата програма е на БСП, но и тя е за постепенно подобряване, не за качествен скок след пълния колапс"

- Проф. Иванов, да започнем разговора ни с дълговата криза и по-специално с последната й жертва - Кипър. Какво е вашето мнение за случващото се там?
- Безпрецедентното решение на ЕС за Кипър срути изцяло както доверието в Еврозоната, така и доверието по отношение на сигурността на депозитите на европейските граждани в банките в Европа. Нещо повече, то постави отново на дневен ред въпроса за устойчивостта и интегритета на целия европейски монетарен механизъм. И всичко това - единствено за да се избегне излизането на една страна от еврозоната и респективно да се запази изкуственото продължаване на живота на еврото. Със сагата в Кипър бе преминат още един етап в погрешното решаване на дълговата криза в Европа. С наказателното облагане тип конфискация (която ще отнеме минимум 60% от депозитите над 100 000 евро на спестителите в кипърските банки!) евробюрократите направиха това, което те не посмяха да направят с Гърция, с Ирландия, с Испания и с Португалия. Това е пълно скалпиране на частни спестявания! Създаден бе нов тип риск, съществено различен дори от решенията за ирландските и исландските банки, който не е описан даже в учебниците - сметките на депозиторите нямат никаква легална защита в банките, които са в един паричен съюз. Това без съмнение ще вкара кипърската банкова система в непрекъснати съдебни процедури. Така дълговата криза в Европа навлезе в нов етап, в който европейският монетарен съюз започва да се превръща в опасност за индивидуалната собственост на гражданите. Самият Кипър влиза в икономическа смъртоносна спирала, от която единственият мъдър изход е излизане от еврозоната.
- Отдавна твърдите, че кризата в еврозоната ще е дълга, проблемите се задълбочават. Какви са вашите прогнози за ситуацията в Европа?
- Ако слушате европейските управляващи, те смятат, че най-опасната точка на кризата бе през лятото на 2012 г. Но всъщност от гледна точка на интересите на обикновените хора, на домакинствата, на фирмите, на множество национални икономики в ЕС, ситуацията от по-лоша става все по-лоша. Самите макроикономически данни показват това. През цялата 2012 г. икономиката на страните от Еврозоната продължи да се свива под ударите на рецесията и вследствие на политиката на силна фискална дисциплина на свиване на коланите. Данните за БВП за първото тримесечие на 2013 г. показват ново свиване. Същото е и за индекса на производството. Експортът от Европа навън рязко намалява. Цените на недвижимите имоти за първите три месеца на 2013 г. продължиха да падат с 1.8%. Продължава увеличаването на дефицита сред 27-те страни на ЕС. Безработицата по последните данни на Евростат надхвърли официално 27% в Гърция и над 26.4% в Испания, 13.5% в Литва, 12.5% в България. Над 26,2 милиона са хората без работа в ЕС. Спада рязко стандартът на живот. 2013-а вероятно ще бъде решаваща за съдбата на Еврозоната, а може би и на ЕС като цяло. За тази година растежът на Еврозоната ще е не повече от 0,5%, а даже за такава силна и здравословна икономика като германската растежът ще бъде не повече от 0%. Банковата система е силно нездравословна. Кризата на държавните дългове се засилва и обхваща вече и нови страни. Към групата на Гърция, Испания, Португалия се присъедини Кипър. На "дневен" ред за 2013 г. е Франция, която навлиза в дълбока криза, а също Италия, Словения, даже Холандия... И цялата тази ситуация засилва с огромна скорост политическата и социална криза в Европа.          
- Какви са непосредствените опасности за България? Има ли опасност от банкова криза и у нас, трябва ли хората да се страхуват за спестяванията си?
- Не бих казал, че има непосредствени опасности. Фондът за гарантиране на влоговете в банките е добре капитализиран и покрива влогове в българска и в чужда валута до 196 000 лв. Но доста български спестявания в Кипър ще бъдат твърде много "остригани". В същото време, в принципен план, кипърското решение създаде огромно недоверие към всички банки в Европа. В момента е налице масово бягство на капитали от банките на Испания, Италия, Португалия, Гърция и Франция към Азия, Сингапур и т.н., защото спестителите вече не могат да се чувстват сигурни за своите депозити. Съучастието на властите от ЕС в първоначалния план да се "изнасилят" и гарантираните банкови влогове в Кипър създаде силното подозрение, че те са готови да конфискуват спестяванията на когото и да било, ако считат, че това е в интерес на кредиторите. Парите не са сигурни в нито една банка в Европа. Това се вижда ясно по реакцията след Кипърската сага. Няколкостотин милиарда евро и долари по същество "изчезнаха" от европейските и други банки, скривайки се някъде.
Банките в България са ликвидни, но твърде много "лош дълг" има в тях. Очевидно е, че всеки трябва да държи в себе си, вкъщи, далеч по-голяма сума пари в брой, за предпочитане в чужда валута. Спестяванията би следвало да се разпределят в повече банки. Трябва да се внимава и с избора на съответна банка. Разраства се и рискът за разцепване на Еврозоната. В този смисъл съм силно разтревожен, защото ЕС и Еврозоната са основен пазар за нас. А България, като политика, като правителство, няма никаква сериозна и поне средносрочна позиция спрямо фундаменталните проблеми и размествания, които предстоят в ЕС. Това е големият риск. Дори в управленската програма на БСП няма виждане за това.         
- Наистина ли няма?
- Само на едно място в презентацията на програмата се казва, че те ще са против Европа на "две скорости", каквото и това вече да означава. Жалкото е, че другите политически партии са още по-зле в разбирането на този огромен геополитически и геоикономически риск пред страната ни.
- Какво би следвало да е поведението на едрия капитал и отношенията му с държавата в кризата? Нормално ли ви се струва да се отчита норма на печалба 50-70% - у нас дори средни фирми постигат такава рентабилност. 
- Съгласен съм с вас, че у нас над 99% от фирмите първо крият реалните данни за дейността си, и второ - редица (но не много) имат диапазон на печалба доста над историческата за даден сектор норма. Това трудно може да бъде обяснено при условие, че потреблението у нас (индивидулано и фирмено) е почти замръзнало, а и апетитът на чуждите пазари е спаднал до нулата. Най-вече рекордни печалби отчитат фирми, които работят с държавни поръчки, което показва цялата порочна практика, свързана с този тип процедури. Много западни икономики, в това число Великобритания, САЩ, Канада, Франция, имат от години законодателство, предпазващо потребителите от подобни практики на неадекватно или нечестно спрямо пазара повишаване на цените. Особено са защитени всички публични сектори, здравеопазване, застраховане и др. У нас проблемът е комплексен. Необходими са прости, но ефективни технически решения, които са довели до резултати в много други страни: увеличаване на санкциите за укриване на данъци, даване на права на прокуратурата за отваряне на всички правни дела, свидетелстващи за наличието на фискални престъпления и др.
- Как ще коментирате събитията у нас в последните 2-3 месеца? Протестите, които  принудиха Борисов да подаде оставка, като че ли не постигнаха кой знае колко. Дори към днешна дата социолозите отново прогнозират преднина на ГЕРБ в предсрочните избори.
- Това, което мога да кажа въз основа на много анализи, е, че българската нация е доведена до ръба на моралното, политическото и социално-икономическо руиниране. Разкъсана е социалната тъкан на обществото. Вече се навлезе в една хуманна и цивилизационна криза. Жалко е, че малко политици обръщат внимание на това. Налице е исторически рекордна за всички години на България след Втората световна война упорита в последните близо 4 години безработица от 12.5%. По висока безработица в Европа сме почти на 4-5 място, и то след свръхкризисните икономики на Гърция и Испания. По показателя риск от бедност още от края на 2009 г. досега България е непрекъснато на първо място в Европа - с най-висок риск от бедност, и то при всички възрастови групи. На фона на тежката световна и европейска криза, на фона на продължителната системна криза в страната и като добавя тотално разочароващата политика на Дянков и компания - всичко това съвършено логично роди сериозна политическа криза. Криза, която според мене има потенциала не само да влезе в дълбок конфликт с досегашната ни политическа система, но и да постави под въпрос легитимността на демократичния и конституционен ред в България.
Беше логично да се стигне до избухването на многобройни социални протести. Да, те не постигнаха много в своята първа фаза. Но, подчертавам, ситуацията е динамично опасна. Много малка е стъпката до отказ на доверие в политическата класа, в демократичните и конституционни институции. Особено след последните скандали, свързани с подслушванията, мисля, че България се намира в състояние на политическа и обществена дисфункционалност. Добавете и икономическата стагнация на средната класа, засилващото се обедняване на широки слоеве. Това не е резултат от "слепи" икономически сили, от невидимата ръка на Адам Смит или от глобализацията.
- В момента различните партии предлагат различни обещания и платформи за изход от кризата. Какво бихте казали за тях?
- Една от най-големите причини за нашия социален и икономически неуспех е характерът на политическата системa, който прави така, че на всички избори най-печеливша е най-добрата демагогия. A бих казал, че е налице една много здрава връзка между капацитета да се извършат дадени реформи и истината, която се казва на хората. Една възприета и подкрепена реформа е винаги резултат на договор с истината. Никаква особена промяна на фискална и икономическа политика не може да маскира факта, че България вече години не произвежда необходимите ресурси, за да поддържа своя социален модел и своите публични сектори. Докато това не се промени, няма как да се почувства резултат от смяната на икономическата политика. Няма как да се преустанови хроничната безработица, нарастващата бедност и да се предотврати социалната и цивилизационна катастрофа, която е на прага ни. Ние сме малка икономика в окото на всеобхватна и неспираща криза в Европа. И затова е необходима стратегия, която изпреварващо да ни осигури нарастващо външно търсене за това, което произвеждаме, както и да ни стимулира да произвеждаме повече.
В този смисъл и най-добрата предизборна програма - тази на БСП, за мене е все още програма на постепенното подобряване на ситуацията у нас, а не програма на качествения скок. Ние можем всичко да подобряваме от мандат на мандат и все да сме на последно място по стандарт на живот. Повишаването на доходите на българските граждани е много важна и правилна политическа насока. Но тя автоматично не води до повишаване на покупателната способност.
И още един важен критичен и конструктивен акцент. Този за данъците. Не съм съгласен с обещанията за плоския данък. Много важно е премахването на плоския данък и заменянето му със социално справедлива система на прогресивно облагане на доходите. И аз съм за това. Но данъците не са морална категория, а чисто икономическа. В този смисъл причините, обуславящи т.нар. справедливост на данъците, са важни, но икономическите цели, които данъците обслужват, са още по-важни. С обещанието "доходите до 4500 лв. да се облагат с данък до 10%" - не се постига всъщност нищо. Как ще излезе публичният ни сектор - образование, здравеопазване, ред, вътрешна сигурност, комуникациии, отбрана и пр., от невероятния колапс, в който се намират, ако ние непрекъснато намаляваме данъците? Дилемата "бизнес-публичен сектор" в България не работи за нито една страна на това уравнение. Ние сме просто парадоксална икономика. Как ще се развият моторите на дългосрочния растеж като наука и образование, здравеопазване, без силни и увеличени държавни разходи и на фона на слабите бюджетни приходи? А икономиката може да получи свежи пари по два начина: или чрез повишаване на данъците, или чрез заем. Разбира се, може и чрез увеличаване на бюджетния дефицит, чрез намиране на вътрешни резерви, чрез печатане на пари, но всичко това изисква много други жертви. Вземането на заеми е всъщност само едно отлагане на повишаването на данъците.
- Твърди се, че най-лошият сценарий за страната е да влезем в серия от чести избори заради нестабилни мнозинства и невъзможност да се състави правителство. Вашият коментар?
- Ако не се поучим от досегашните си грешки, ще бъдем обречени да ги повтаряме и повтаряме. Станали вече антикварни икономически теории все още доминират в мисленето и действията на множество политици и това спъва прогреса на нацията. Не знам дали политическите сили разбират добре, че България може да се реформира единствено и само с пълното доверие на българите, на мнозинството граждани, а не на мнозинството политически партизани.
- Но това ще вкара страната и особено икономиката ни в изключително опасна ситуация?
- Да, но политическите лидери казват: "Не се безпокойте, пожарът е само на долния етаж"! А всъщност цялата къща гори: и тази, и 2014-а, и 2015 година ще бъдат години, в които ще продължим да сме изправени пред една многоглава ламя - кризата, състояща се от продължаващо свиване на коланите, банкова и държавна задлъжнялост, продължителност на безработицата, криза на доверие и легитимност - и всичко това няма как да не продължи да подхранва и разпалва един свръхсилен социален пожар.
Всички тези въпроси и проблеми не могат да бъдат решени светкавично. Трябва да се намери, независимо от възможния доминиращ политически цвят след 12 май, едно максимално възприето с огромно обществено доверие и консенсус правителство на всички, на възстановяването на България. Тази идея защитавам още от 2004 г. - за силно национално правителство, използващо и мобилизиращо най-ценния капитал на нацията. Но, държа да подчертая - не марионетно правителство, "облечено" в подобни дрехи. Такъв опит за маскиране на необходимите решения наистина ще взриви нацията.