Българийо, за тебе те умряха...

"Ще дойде време, Драсов, когато деятелността на всекиго ще да има важност за нашата история." (Хр. Ботев, 12 април 1875 г.)

Брате Драсов! Така Христо Ботев се обръща към приятеля си в няколко писма. А в това от 26 юни 1875 г. от Букурещ до Драсов в Прага заедно с описание на неприятностите, които има, обиколката на Стамболов във влашките градове, купуването на печатницата от "старите" за 5000 франка, изразяване необходимостта П. Хитов да се установи в Букурещ и даване сведенията за Т. Хитров, Ив. Колев, Д. Хранов и Л. Каравелов Ботев му изпраща портрета си с думите: "Приеми портретът ми за спомен на късият ни живот заедно, а на дългото ни братство и приятелство - разделени един от друг."

Впечатляващ изказ, говорещ за доверие и увереност в революционното приятелство, за което ни подсказва другата, по-късно направена обща снимка през септември с.г. в Букурещ на Хр. Ботев, Н. Славков и Ив. Драсов. Тримата съратници в цял ръст около кръгла маса. На пода пред масата небрежно са разпръснати няколко книги и два прегънати вестника. Чрез кръстосаните револвер и сабя, поставени пред череп, прикрепен върху две също кръстосани кости, чрез мастилницата и перото в нея - всички подредени върху масата, символично е изразена клетвата за вярност до смърт в подетата борба за освобождението на родината... Фотографията - историческа даденост, която провокира за сетен път интереса към личността на Иван Драсов.

... Роден е на 15 март 1848 г. в заможно ловешко семейство. Рождената година и на войводата Христо Ботев. Бащата на Драсов търгува в страната и чужбина, в това число във Виена, Брашов и Будапеща. Починал е твърде рано и синът Иван израства основно под грижите на своята майка - будна и родолюбива българка. След като завършил основното си образование в местното училище, младият Иван Драсов наследява професията на баща си и започва да управлява търговия с манифактурни стоки. Общителен и любознателен, едновременно с търговията взема участие в обществено-културния живот в родния си град. Секретар е на Ловешкия революционен комитет (1869-1872) и е сред най-близките съратници на Васил Левски при изграждането на Вътрешната революционна организация (ВРО) начело с БРЦК в България с център в Ловеч.

Иван Драсов е сред малцината революционери, който през 1875-1876 г. полага много усилия за сплотяване и активизиране на разединените, обезнадеждени и обезкуражени дейци на освободителното движение след смъртта на Левски за съживяване дейността на революционната организация. Особено силно подчертана е революционната дейност на Драсов след 1875 г., когато се установява в Букурещ и засилва сътрудничеството си с Христо Ботев, който в много случаи споделя тревогите си и се вслушва в мнението и съветите на Драсов.

Освен участието в Общото събрание на БРЦК в Букурещ през 1874 г. през следващата 1875-а е избран в екипа на БРЦК заедно с Христо Ботев, Димитър Ценович, Христо Чобанов и Драгой Шопов, където е определен за секретар-деловодител на комитета. Натоварването му с този пост и съсредоточаването в него на организационната подготовка на проектираното въстание свидетелстват за авторитета и доверието, които той си е извоювал в средите на българската революционна емиграция.

Иван Драсов активно се включва в подготовката на Старозагорското (1875) и Априлското въстание (1876). След двегодишната емигрантска дейност в Букурещ, Браила, Галац и др. Драсов се завръща през 1877 г. в родния Ловеч, но няма щастието да прегърне обичната си майка, която при превземането на Ловеч от Осман паша е убита пред дома й от черкезите. Същата година Драсов е избран за кмет на Ловеч. Участва като депутат в Учредителното народно събрание 1879 година.