Българската постановка на "Матрьошки" е най-добра

Известният турски драматург Тунджер Джюдженоглу посети Пловдив, за да гледа представлението "Истанбулска история" по неговата пиеса "Матрьошки". У нас това е третата реализация на тази негова камерна пиеса - преди Пловдив е поставяна в Силистра и в Русе, а в Кърджали е играна и най-известната му творба - "Лавина". Постановчик на кърджалийското и на пловдивското представление е Пламен Панев.
Автор на 24 пиеси е турският драматург, голяма част от тях са преведени на основните европейски езици, на арабски, персийски, японски, китайски. Играят се в повече от 40 страни - Русия, Румъния, Германия, Казахстан, Грузия. Носител е на много национални и на две международни награди - в Югославия и в Холандия. Той е възпитаник на Анкарския университет, на Факултета по лингвистика, история и география. Член е на Съюза на турските писатели и на турския филиал на ПЕН клуба. Някои го определят като "турския Чехов", започнал е навремето, като студент, с писането на хумористични разкази, но най-голямото му препятствие бил... Азис Несин. Сред предпочитаните от него турски автори са Назъм Хикмет, Азис Несин, Яшар Кемал.
Общо в 14-15 страни е поставяна "Матрьошки", но най-доброто представление, като режисьорски прочит и актьорска игра, видях в Пловдив, казва Тунджер Джюдженоглу. Спектакълът е динамичен, интересен. Новото, което му предстои, е музикален спектакъл по пиесата му "Че Гевара" с 20-25 участници актьори. Предстои и постановка на пиесата му "Приют за жени". Пиесата му "Лавина" се играе в 8 театъра в Русия, 4 в Казахстан, 3 в Грузия.
Театралната система на Турция е добре развита - в 13 области има държавни театри, актьорите са на щат, добре заплатени са. Има и театри, субсидирани от общините - Истанбулският градски театър е най-старият, изнася представления в пет салона. Малко са частните театрални формации като "Актьорите Кентер" в Истанбул, "Театъра на приятелите" в Анкара, обикновено инициирани от известен актьор или от група актьори.
Тунджер Джюдженоглу харесва българската театрална система и смята, че e добре тя да бъде запазена. Познава добре и цени драматургията на Христо Бойчев, Станислав Стратиев и Стефан Цанев и се удивлява, че държавата не предприема по-ефикасни мерки за популяризирането й по света. Освен на руски, тези автори трябва да се преведат на английски, арабски, испански и китайски език. Тогава ще имат огромна зрителска аудитория.
Не гледа турски сериали, защото за него те са доста далеч от реалността, но смята, че е добре да има така развита индустрия, защото тя дава допълнителна реализация и средства на много актьори, макар че в Турция театралните актьори са добре платени. Всъщност тези, които работят и в театъра, никога не биха го напуснали заради киното. По-скоро киното и телевизията са възможност да се припечелят средства, които след това да се инвестират в театъра, както е направила и Йълдъз Кентер, известната ръководителка на първия частен театър в Истанбул.