23 Октомври 2019сряда04:30 ч.

Български състави спечелиха 7 награди в Анталия

И за пореден път доказаха, че аматьорското хорово пеене не е хоби, а важна държавна дейност с художествено-социални измерения

/ брой: 95

автор:Емил Янев

visibility 2344

Прочутият турски курортен център Анталия отново беше домакин на вече традиционния пролетен хоров фестивал - тази година от 13 до 17 април. В него взеха участие 14 певчески състава от България, Македония, Латвия, Литва, Турция и Филипините. Одобрените за участие от Организационния фестивален комитет хорове се състезаваха в четири категории, като най-многочислена беше групата на смесените формации.
Откриването на фестивала бе с концерт, на който всички състави представиха "визитната си картичка" с изпълнението на една песен. То беше предшествано от среща на журито и диригентите с кмета на Анталия проф. Мустафа Акайдън и дефиле на хоровете от сградата на общината до градския културен център, разположен в чудесна паркова среда. Вторият ден беше предоставен за релаксиране на участниците във фестивала след дългото им пътуване и за акустични репетиции в градската концертна зала, в която се състояха конкурсът и сборните концерти.

"Арфа" при читалище "Н. Хайтов" в София с диригентка Офелия Русева

Първи на "състезателната пътека" излязоха младежките хорове - два смесени университетски и един девически състав от Турция. Това беше многозначителен факт, който показа, че в южната ни съседка се осъществява целенасочена програма за популяризиране и пропагандиране на хоровото пеене сред младото поколение и специално сред студентите. Първенството в този раздел завоюва по най-категоричен начин Девическият хор при Министерството на културата и туризма в Анкара с диригент доц. д-р Ахтер Дестан. Спокойно може да се каже, че това е първокласен певчески състав, чийто художествени аспекти изцяло кореспондират с европейските и световните изисквания. На второ и трето място журито класира съответно смесените студентски хорове от университетите в Мармара - Истанбул, с диригент доц. Бюлент Халваши, и в Анталия с диригент Осман Гази Акали.

"Добруджански звуци" от Добрич с диригентка Елвира Пастърмаджиева

В категорията "Детски хорове" заслужен първенец стана хор "Сулен" от град Кретинга, Литва, с диригент Виолета Андрушкевичиене, независимо от липсата на конкуренция от други състави.
В категорията "Еднородни хорове" се състезаваха три женски формации - Хорът на учителите от Добрич, с диригентка Маргарита Русева, хор "Арфа" от София с диригентка Офелия Русева и хор "Сапнис" (Мечтание) от Рига, Латвия, с диригентка Ивета Рисмане. Журито в състав проф. Ренгим Гьокмен, проф. Емил Янев, доц. Милена Иниац, Тургай Ерденер и Николай Мерджанов присъди първи награди на последните два състава и трета - на хора от Добрич. То правилно присъди първи награди на два изявени певчески състава, независимо от различните художествени аргументи, които те използваха в защита на своите артистични търсения. Това още веднъж показва, че за разлика от състезанията, основаващи се на секундата, грама и сантиметъра, в изкуството върховите артистични постижения са многостранни и взаимодопълващи се, а не са антагонистични и взаимоизключващи се!

Пловдивското певческо дружество "Ангел Букорещлиев" с диригентка Дорис Хофман
Снимки архив на хоровете

В четвъртата категория - смесени хорове, се конкурираха шест състава, от които четири бяха български и по един от Македония и Филипините. Борбата между тях беше "жестока", но "епична". Накрая се оказа, че художествените аргументи на хора от град Манила - Филипините, с диригент Уилям Лойд Кордеро, бяха най-убедителни и те му определиха първото място. Еднаквите точкови показатели класираха на второто място два състава - хор "Добруджански звуци" от Добрич с диригентка Елвира Пастърмаджиева и хор "Гортиния" от град Гевгели, Македония, с диригент Илия Атанасов. Призовата трета позиция стана притежание на Пловдивското певческо дружество "Ангел Букорещлиев" с диригентка Дорис Хофман.
Бяха раздадени специални дипломи за:
- Най-добре представили се диригенти - на доц. д-р Ахтер Дестан, Ивета Рисмане и Илия Атанасов;
- Най-добре подбрана конкурсна програма - на Илия Атанасов;
- Симпатия от страна на публиката - на хор "Родна песен" от Търговище с диригентка Красимира Коларова;
- Успешен пример, обединяващ певци с голяма, 60-годишна възрастова дистанция в единен художествен ансамбъл - на хор "Балкански звуци" от Берковица с диригент Петър Петров;
- Детската вокална формация "Пим-пам" от София с художествен ръководител Борис Карадимчев, която поздрави публиката и участниците във фестивала с няколко изпълнения.
Голямата награда на Министерството на културата и туризма бе разделена между турския хор, ръководен от доц. д-р Ахтер Дестан, и смесения хор от Филипините, ръководен от Уилям Лойд Кордеро, които получиха по 4000 евро.
Специално трябва да се изкоментира представянето на българските хорове, с оглед количествената им доминация - над 50 процента - във фестивалната програма. Сухата статистика показва, че те са получили 4 призови награди - една първа, една втора и две трети награди, както и три специални дипломи, което следва да се отчете като общ положителен резултат в количествено отношение. По-важното е, че и художествените им постижения бяха оценени от журито подобаващо. Защото пяха стройно, с добър певчески ансамбъл и динамична нюансираност. Някои дребни технически пропуски, и най-вече непреодоляната сценична скованост на певците, не им позволиха да надмогнат най-вече емоционално-статичното присъствие в изпълненията си. Независимо от това, определено трябва да се каже, че въпреки кризата, това беше нов успех за българското аматьорско хорово изкуство, изоставено от държавата на "автопилот"!
Не мога да устоя на изкушението и да не отбележа, че за по-доброто представяне в поредната хорова олимпиада правителството на Република Корея е гласувало допълнителна целева финансова подкрепа на около 50 хора в размер на 3 500 000 долара за подготовка и участието им в нея! А нашите хорове се самофинансират, за да пропагандират името на България зад граница... Трябва да се осъзнае от ръководителите на държавата, че аматьорското хорово пеене не е хоби, а важна държавна дейност, съдържаща художествено-социални измерения! То не е само форма на артистична изява, а и изключително ефикасно средство за възпитание на човешката духовност и емоционално-естетическа култура! Никога не бива да се забравя, че участниците в аматьоризма са създатели както на духовни, така и на материални ценности, което ги прави повече от "обикновени" хора! Това сериозно осмисля държавните инвестиции, вложени в аматьоризма, защото "с един куршум" се постигат две цели - икономическа и духовна.
В заключение трябва да се даде дължимото признание на организаторите на фестивала в Анталия - общината, начело с директора на културните въпроси Адем бей, и главните му "движещи сили" - Айшен Корай, Гючлю Доган и Николай Мерджанов. Да им пожелаем успех в усилията им Анталия да се превърне в хорова столица на Турция!
 

Храните ще поскъпнат с над 5% догодина

автор:Дума

visibility 104

/ брой: 203

Земеделците ще плащат повече за осигуровки

автор:Дума

visibility 111

/ брой: 203

България отново с най-скъп ток в Европа

автор:Дума

visibility 79

/ брой: 203

Управата на Берлин одобри замразяване на наемите

автор:Дума

visibility 73

/ брой: 203

Тръмп щял да "пази" кюрдския петрол

автор:Дума

visibility 144

/ брой: 203

ООН: Има демографска заплаха за България

автор:Дума

visibility 140

/ брой: 203

Воля и сърце за добрите дела

visibility 103

/ брой: 203

Щрихи към един български патент

автор:Ева Костова

visibility 115

/ брой: 203

Винаги по петите на истината

автор:Тодор Коруев

visibility 99

/ брой: 203

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ