Български следи в Братислава

Когато преди много години за първи път пристигнах на гарата в Братислава, като една истинска студентка със раница на гърба, не знаех, че ще минат десетилетия, преди да се върна там отново. Братислава е на една ръка разстояние и на някакви не повече от 1000 километра от София, но местоположението й, леко изнесено встрани от магистралата към Виена, кара хората някак естествено да не отбиват и да я подминават.
Преди също толкова време си тръгнах от града с топли чувства, защото навсякъде из столицата на днешна Словакия имаше нещо, което ми напомняше за България. И така, там видях за първи път цирк с павилиони с хелоуински страшилища и така се улисах в декорите на "влакчето на ужасите", че пропуснах словашко изпълнение на Радичковата пиеса "Опит за летене"- гордост за живеещите българи там. Тогава българската диаспора не беше малка.

Днешна Братислава по нищо не се отличава от всеки средностатистически централноевропейски град с отлична магистрална мрежа, но с градска инфраструктура, напомняща за улиците на София. Новият град, на другата страна на Дунав, срещу старата част на града, напомня с архитектурата на високите си ЕПК блокове за далечния вече социализъм. Само дето тези блокове са така поддържани, че човек, като гледа, вижда модерен и доста лъскав урбанистичен пейзаж.
Братислава е далече от представата за провинция, градът посреща хора от толкова националности, че човек си мисли, че е попаднал по-скоро във Виена, отколкото в този малък, но кокетен град.
Разбира се, нависоко се извисява словашкият храд, на чийто връх се намира основната забележителност- бороков замък, който някога е започнат като готически. Там са се помещавали и унгарските владетели от Австро-унгарската империя. Все пак не бива да се забравя, че размерите на Братислава са миниатюрни на фона на Виена. Затова най-забележителната част от замъка е гледката, която се открива към мостовете на река Дунав, новата част на града. Казват, че при хубаво време се виждала Виена и близкостоящата Унгария. Бях при хубаво време, но така и не видях нито Виена, нито унгарската земя, може би защото туристът не знае какво да търси. Но със сигурност срещу погледа на всеки посетител на върха, се изправя една с форма летяща чиния архитектурна забележителност, издигаща се на колони на новия мост през Дунав, построена някъде през 70-те години на миналия век. Преди години и сега, там казват, имало ресторант с прекрасна гледка във всички посоки. Малцина обаче са изкатервали с асансьор тази височина, затова повечето туристи просто снимат "НЛО"-то и толкова.
Когато човек слезе надолу по малките каменни улички към старата градска част, вижда, че Братислава не отстъпва по инициативност на другите столици от този регион - на всяка крачка има поне няколко ресторантчета, които предлагат всевъзможни менюта и най-вече традиционно словашко със словашка бира. Голямата ми изненада беше  наличието на не един японски ресторант в стария град, може би заради огромния брой туристи от Азия, които отсядат там.
Пътят из стария град тръгва от Портата на Михаил, строена през 14 век, това е останала и до днес част от старата крепостна стена на града. В близост до нея е катедралата "Св. Мартин", немного голяма за западноевропейските католически традиции, но в нея са били коронясвани кралете на близка Унгария.
Като една от големите забележителности в града се сочи сградата на кметството, изцяло каменна сграда, завършена през 15 век в изцяло готически стил с часовникова кула. Следват забележителности като "Църквата на ордена на Св.Клара"- готическа църква и манастир, построени през 1302 г. Манастирът е бил превърнат в начално училище, там е живял още унгарският композитор Бела Барток. Забележителност е и църквата на Ордена на Капуцините, която е построена през 1717 г. от ордена и има издигната колона със статуя на Дева Мария в памет на жертвите на епидемията от чума. В Братислава се намира Дворецът "Примаси", където Наполеон Бонапарт подписва Пресбургския мирен договор след победата си над Австрия и Русия.
Братислава е град, в които на малка територия са разположени малки наглед забележителности, твърди се, че са над 400 за град, в който живеят под половин милион души. Мащабите са дребни наглед, но именно липсата на грандомания прави градът да изглежда приятен, непретенциозен, но с претенция за културен живот. Доказват го разноцветните туристи от цял свят, различните езици, които човек чува от всички страни. За тях са направени толкова много нови забележителности. На централния площад, до кафене е изнесено пиано, на които любезно пише "Свири на мен". Този призив прави чудеса, защото спонтанният концерт там не спира през денонощието.
В целия град са поставени много на брой бронзови статуи, които са сочени като артефакти на съвременното модерно изкуство в цял свят. Това са пожарникар, който излиза от канализация, Наполеоновият войник, облегнат на пейка, или фигурата на местния душевно болен от времето на Първата световна война Игнац Ламар (Красавецът Наци), полудял, както твърди градската легенда, заради нещастна любов. Туристите не пропускат да се хвърлят в непрестанна фотосесия, облегнати на поредната фигура, а те извират от всеки ъгъл на стария град. 
Всеки, които иска, може да намери българската следа там. Като се започне от менютата в ресторантите, където присъстват две традиционни за нас наименования като "шопска" и "мешана" салата и се стигне до часовниковата кула до кметството, където в километри са изписани разстоянието от Братислава до някоя точка света. Там е изписана и София, а са пренебрегнати толкова много други столици. На хубаво централно място се помещава и днес Българският културен информационен център, а до него е и туристическото бюро, предлагащо добри почивки на добри цени в България. Преди години ми разказаха, че в Словакия пристигат преди повече от половин век български градинари и инженери и немалко от тях, след като предават професионалния си опит, остават да живеят в тази малка, но топла страна. Там хората са мили, любезни и не бързат заникъде. Престъпността явно е сведена до минимум, защото до полунощ в петък и събота може да се чуят веселите гласове на местните хора, които се смеят в края на работната седмица.
Братислава крие изненади от всякакъв вид, като това, когато се чудите на какъв език да проговорите на улицата, да ви упъти чистокръвен англичанин и да ви опише колко лесно и просто е да си турист там, защото всичко е на разстояние от 5 минути. Словашките "гидове" по улиците също нямат проблеми с езиците, от което човек разбира, че топлината на Братислава идва от добрината на неговите граждани. Досущ като нас, но малко по-различни.

Туристическото влакче в стария град

 На колко километра е София

Изборът между мешана или шопска салата напомня за България

Т.нар. Замък на върха на хълма