03 Февруари 2023петък16:30 ч.

ВРЕМЕТО:

В петък в сутрешните часове все още на отделни места, главно в планинските райони, ще има превалявания от сняг. Облачността ще бъде променлива. Ще духа до умерен, в Дунавската равнина и западните райони на Горнотракийската низина - временно силен, северозападен вятър. Максималните температури ще бъдат между 4°С и 9°С, в София - около 4°С. В петък в сутрешните часове все още на отделни места, главно в планинските райони, ще има превалявания от сняг. Облачността ще бъде променлива. Ще духа до умерен, в Дунавската равнина и западните райони на Горнотракийската низина - временно силен, северозападен вятър. Максималните температури ще бъдат между 4°С и 9°С, в София - около 4°С.

Пегас

Проза

Българските чорапи

/ брой: 131

автор:Дума

visibility 99

От редактора
Скъпи читателю! Разказът на Красимир Бачков "Талисманът" се падна на НВО след седми клас и бе безмилостно охулен от соросоидите. В приложението за литература, изкуство и култура даваме правото на творчески отговор на писателя, като публикуваме разказа му "Българските чорапи". Ще представим и книгата "Между две епохи като участник и свидетел на събития" на дългогодишния културен деец, дипломат и политик от БСП Евгени Кирилов.
Приятно четене!


Разказ от Красимир Бачков

В странджанското село Боздуган остана само един жител или по-точно жителка - баба Неделя. Останалите се преселиха на едно друго място, където рано или късно отива всеки от нас. Кметският наместник от съседното по-голямо село я покани да се премести при тях, за да не е сама, но тя отказа. Не можеше да си представи, че ще зареже къщата, която заедно с мъжа си бяха градили камък по камък, варосаните стаи, където бе отгледала децата си, и двора, в който всяка пролет цъфтяха лалета, латинки, ружи и люляци. На въпроса на кметския наместник не се ли страхува да остане сама в едно необитаемо вече село, тя поклати глава:
- Страхувах се някога, като бях млада и имаше за какво да се страхувам! Сега от кого и защо да се страхувам, кмете? Пътят ми вече е извървян, животът не ми носи радост, а смъртта е добре дошла всеки ден! Аз не се броя за част от хората, а за част от живинките край мен - врабчетата, дърветата, тревите и небето! С радост чакам момента, в който ще затворя очи!...
Кметският наместник повдигна неразбиращо рамене, но се съгласи:
- Имаш пълното право да избираш, къде да свършиш дните си! Щом искаш в твоето село, така да бъде! Нали е демокрация!...
- Да ти пикам на демокрацията! - отвърна баба Неделя. - Заради нея синът и двете ми дъщери се запиляха по чужбина! Заради нея не съм ги виждала и чувала вече толкова време! Заради нея си отиде и Грозьо, мъжът ми! Нямаше ни линейка, ни доктор да се погрижат, кога му стана зле! Хайде холан от демокрация, кмете! И да се избършеш отзад не става тя!...
Пенсията на баба Неделя бе смешно малка, но тя и не разчиташе особено на нея. Цяло лято береше гъби и билки, сушеше ги, а после ги продаваше на една пътна отбивка близо до тяхното село. Когато успееше да приготви няколко бурканчета с конфитюр, също ги предлагаше на случайните пътуващи по тези места. Но през дългата есен и още по-дългата зима тя плетеше вълнени чорапи, материала за които събираше от трите си овце. Сама боядисваше вълната в зелено и червено, после наричаше изплетените чорапи на някого от внуците си и когато успееше да ги продаде, смяташе, че по някакъв начин се е доближила до близките си. Тя бе малко дива и чепата жена, не вярваше много в църква и религия, а чисто по езически измисляше прости ритуали за себе си и най-вече за децата и внуците си. Един априлски следобед на отбивката спряха два черни мерцедеса, от които излязоха няколко мъже. Всички те бяха облечени в тъмни костюми, с вратовръзки, единият беше със златни очила. Край тях се въртеше червенокоса жена, която говореше на английски. Единият от мъжете снимаше с камера. Всички бавно приближиха баба Неделя и покровителствено я запитаха на колко години е и как се препитава в тоя пущинак.
- Зимъска ще направя деветдесет и три! Имам си три овце и те ми стигат за мляко и сирене. Останалото си намирам в гората или в градината, дето си сея в двора.
- А пенсия не получаваш ли? - запита очилатият господин.
- Пенцията ти я дарявам! Ако ти требе, вземи я! Мен пари ми не требват! Сичко си имам от Бога!
- А защо стоиш тук и продаваш? - обади се друг мъж. - Явно за пари го правиш?
- За да видя хора, господине! Да не минава зян денят! У наше село останах само аз. Нямам ни радио, ни телевизия. Кога срещна хора, за мен е празник!
- Значи - усмихна се иронично очилатият, - вместо да ни продаваш, можеш да ни подариш по едни от тези чорапи? Виждам, че са с цветовете на българското знаме! Ние сме хора от властта и съвсем ще ни ходят, а тази жена е от Америка. Живее в Чикаго и ще занесе частица от родината за спомен!...
- Бива, господине, бива! - кротка усмивка огря лицето на старицата. - Щом нямате пари да си купите, ще ви ги даря! Те, хората от властта, само знаят да вземат, да дават не са научени зер!
Тя бръкна в торбичката и извади няколко чифта чорапи. С мъка се надигна и като на сватба сложи на рамото на всеки мъж по един чифт. На жената ги подаде в ръцете:
- Вземи, булка! Носи ги в Америка, че синът ми е там от доста години вече! Все едно на моя Венко ги давам! Носи ги със здраве!
Когато преведоха думите на старицата, червенокосата се изчерви и емоционално заговори нещо. После се върна до една от колите и дойде с дамската си чанта. Извади банкнота от петдесет лева и я подаде на баба Неделя. Обясни, че ресто не иска. Бабата стоеше пред нея, кротко се усмихваше, но не протегна ръка за парите. Чужденката ги остави върху кашона с билките и сушените гъби, които старицата продаваше, и тръгна към колата. След нея първо един от мъжете извади портфейл и без да гледа стойността на банкнотата, я пусна до тази на американката. Останалите го последваха, а накрая остана мъжът със златните очила. Той я погледна внимателно през стъклата и тихо каза:
- Голяма артистка си ти, бабо! За един ден изкара пари, колкото иначе не можеш изкара и за месец! Спечели достатъчно, затова моите чорапи ще приема наистина като подарък!
- Халал да са ти, синко! Само да не ти стягат! - отвърна баба Неделя и приседна до кашона с билките. Мъжът тръгна към колата, после спря и се върна. Извади пари и ги пусна до парите на останалите:
- Сега, вместо да ме кълнеш, си прибери парите и кажи добра дума!
Баба Неделя го изгледа с избелелите си вече очи и рече:
- Добър път и вървете там, където прокудихте децата ми! И да не ви объркат с почтените хора по чуждата земя, си обуйте чорапите! Тя, суровата вълна, боде, но така ще ви напомня за греховете! Ние нямаме нужда от управници, а от стопани! Ако някой ден разберете какво значи стопанин, тогава ще ви призная за власт! Хайде, върви си в мир, човече!
Двата мерцедеса бавно и някак гузно потеглиха. Хората вътре не погледнаха към свитата над билките бабичка. Те идваха от друг свят и отиваха към места и хора, които им бяха по-близки и познати. Но тая възрастна жена бе отворила рана в душите им, която нито доктори, нито лекарства биха излекували. Трябваше да се махнат по-скоро от тук, защото още няколко мига с нея и биха се превърнали отново в... човеци.



КРАСИМИР БАЧКОВ е роден на 18.08.1958 г. в Добрич. Живее и работи като учител във Варна. Съосновател и редактор на вестник "Антимовски хан". Има издадени седем сборника с разкази, два романа и една стихосбирка. По негови разкази са направени три късометражни филма. Превеждан е на английски, руски, украински и словашки. Носител е на национални и международни награди за проза. Член е на СБП, на УС на Сдружението на писателите в Добрич и на "Славянска академия".

С 31% поевтинява природният газ

автор:Дума

visibility 90

/ брой: 22

Братята Велчеви купиха швейцарско поделение на руската VTB Bank

автор:Дума

visibility 402

/ брой: 22

Компенсациите за скъпия ток - до края на март

автор:Дума

visibility 290

/ брой: 22

Протести на половин милион британци

автор:Дума

visibility 370

/ брой: 22

Жозеп Борел осъди побоя над Пендиков

автор:Дума

visibility 288

/ брой: 22

Испания повишава минималната заплата

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 22

САЩ стопират Косово за Съвета на Европа

автор:Дума

visibility 308

/ брой: 22

Без примирение

автор:Таня Глухчева

visibility 126

/ брой: 22

Проф. Андрей Пантев: Войната в Украйна може да прерасне в световна

автор:Дума

visibility 942

/ брой: 22

На истината й е тясно, ако й надянат военен мундир

автор:Симеон НИКОЛОВ

visibility 539

/ брой: 22

Георги Георгиев: Опитваме да бъдем остров на стабилност

автор:Деси Велева

visibility 499

/ брой: 22

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ