04 Декември 2020петък01:16 ч.

Славно минало

БЪЛГАРСКИТЕ ИМПЕРИИ

В своята история държавата ни е имала незабравими мигове на възход, могъщество и величие

/ брой: 56

автор:Йордан Василев

visibility 10105

В нашата дълга, над 1300-годишна история, има периоди на възход и на падение. От първа сила на Балканите сме стигали до заличаване на българската държава. Затова трябва да си извлечем поука от времето, когато сме падали под чуждо робство, или държавата ни едва е устоявала на опасността да бъде унищожена. В същото време с нескрита гордост е необходимо да помним и да славим нейното героично минало, нейните периоди на възход, могъщество и величие, когато с България се е съобразявала цяла Европа. На тях е посветена и настоящата статия - за величавите мигове в нашата история.


Ювиги хан Крум има граница с Карл Велики

Той наследява баща си Кардам през 803 г. Първоначално е бил привърженик на политиката, насочена преди всичко за запазване и укрепване на ханската власт в България, тогава разпростираща се между Дунав, Черно море, Стара планина (Хемус) и Морава. Скоро обаче разбира, че в тази ограничена територия по суша държавата е уязвима от всички посоки и са необходими много усилия да бъде опазена.
Особено обезпокоителни били набезите на аварите, които често преминавали Дунав, ограбвали и избивали населението в поселищата по десния бряг на реката, а понякога прониквали и по на юг. Опитите на Крум да ги възпре със създаването на гранична стража били неуспешни. Аварите намирали пролуки в нея и продължавали набезите си.
През 805 г. франките нанасят голямо поражение на аварите и Крум решава да се възползва от това. С три конни отряда преминава Дунав и гони аварите на север. Стига до Днестър и там поставя български гранични знаци. Той освобождава попадналите под силна зависимост славянски и прабългарски племена, които прави свои съюзници и те всъщност стават поданици на неговата държава.
На запад България установява обща граница с Франкската империя при град Пеща. Отвъд Днестър е наскоро създаденото Киевско княжество, а на североизток - Хазарския каганат.
Осигурил си северния тил, Крум обръща поглед към византийските владения. Пред 809 г. превзема Средец, а през 812 г. нахлува по долината на Струма и Южното черноморие. През 813 г. превзема Одрин и достига до стените на Константинопол.
Признат е за равен с ромейския василевс и с императора на франките Карл Велики, с които сключва договори!
Крум умира през 814 г. и оставя България многократно разширена териториално. В нейните предели влиза цяла днешна Румъния, части от Украйна, Сърбия, Унгария и Турция!
В Трансилвания се разкриват мини за сребро и каменна сол, които тогава са били много търсени и скъпоструващи стоки. В пределите на Крумова България са още Банат и Източна Панония. По приблизителни изчисления територията на българската държава се е разпростирала върху 520-530 хил. кв. км. В хроника на папски летописец от 814 г. се посочва, че в Европа има три империи - Франкска, Византийска и Българска!



Цар Симеон Велики - Богодържец на всички българи и ромеи
 
Не напразно той е наречен Велики. България вече е християнска държава и се нарежда сред цивилизованите страни в Европа. Симеон, който е живял 9 г. в Константинопол и е учил в прочутата Магнаурска школа, след като става български княз, отправя погледа си към цивилизованите земи на юг от наследените от предците му територии.
Отвъддунавска България не представлява интерес за него. Населението там не е покръстено, в нея не е установено административно управление, каквото е съществувало в земите южно от Дунав. Поради това там българската власт до голяма степен е формална. Когато през 906 г. Симеон въвежда редовна наборна войска, това не засяга отвъддунавските територии.
Доколко Симеон е изгубил интерес към тях личи от факта, че за да отклони маджарите и печенезите като съюзници на Византия, той им дава обширни територии, в които да се настанят, въпреки че в тях живеят славяни и прабългари. Така средното поречие на Днестър, Банат и Източна Панония отпадат от територията на българската държава. Тя вече не граничи с франкската.
За сметка на това Симеон насочва вниманието си към цивилизованите земи, които принадлежат на Византия. С реорганизираната си армия той предприема походи по долината на Струма и Вардар, а след това на югозапад и е първият български владетел, който достига до Адриатическо море, макар и в една много тясна ивица.
След битката при Ахелой през 917 г., когато нанася разгромно поражение на византийците, Одрин отново преминава в български ръце. Симеон стига до стените на ромейската столица, до Мраморно и Бяло  море. Когато император Роман се среща с него, придружен от патриарха, открито му казва, че не може да превземе столицата, затова да се задоволи със завзетите земи и да се оттегли, какво друго иска?
Желанието на Симеон е да бъде провъзгласен за господар и на ромеите, тъй като голяма част от тях вече са подвластни на него. Според патриарха обаче на Балканския полуостров може да има само един василевс. Тогава Симеон сам се провъзгласява. Започва да се нарича и да се подписва като василевс и Богодържец на всички българи и ромеи. Това е равно на императорска титла.

За да бъде узаконена, през 918 г. въздига архиепископията в патриаршия, а патриархът освещава короната му. След това Симеон подчинява напълно Сърбия и я превръща в област на неговото царство.
Втората българска империя се разпростира върху около 490 хил. кв. км. Тя обаче е много по-многобройна по население от тази на Крум, защото обхваща земи в Одринска и Беломорска Тракия и Македония, в които съществуват голям брой градове и села.
Наред с безспорните заслуги на Симеон като бележит държавник, дипломат, военачалник, книжовник и просветител, трябва да се отбележи и една голяма негова грешка. Той не оценява значението на Отвъддунавска България. Ако тя е била цивилизована, населението покръстено, да се организира административно, да се съградят черкви, манастири, училища, да се създаде и поддържа армия, вероятно съдбата на Българската държава след като Византия покорява Самуиловото царство, а по-късно и след като турците превземат Търновското и Видинското, би била доста по-различна.
Там би се запазила българщината и би се развивала през вековете, а не както става - държавата ни да бъде заличена през 1018-1185 г. и през 1396-1878 г. Но, това е добре известно, в историята няма "ако", а всичко се основава на свършените факти.




При цар Иван Асен II България се простира на три морета

Той създава Третата българска империя. Не толкова със силата на оръжието, колкото по пътя на дипломацията и династичните сватби. Още в началото на царуването си се оженва за дъщерята на унгарския крал Андрей - Ана Мария, и като зестра получава Браничевската и Белградската област.
След смъртта на латинския император Роберт дьо Куртене сключва договор с латините и прави годеж на дъщеря си с малолетния император Балдуин II Фландърски. По този начин поема настойничеството над него и с това става де юре управител на Константинопол и на Латинската империя.
По време на своето царуване се съюзява ту с Латинската империя, ту с Никейската, ту с Епирската или с унгарското кралство. Влиза в уния с папата и в схизма с константинополския патриарх. Омъжва дъщерите си за владетели. Самият той се жени четири пъти. По този начин успява да прибави нови територии към българската държава.
Не пропуска обаче да се възползва и от военните успехи. След битката при Клокотница (1230 г.) присъединява голяма част от земите на победения от него епирски император Теодор Комнин. Така България получава широк излаз на Бяло и Адриатическо море.
В резултат на битки, сватби и дипломатически ходове държавата на Иван Асен II се разпростира върху Одринска Тракия, Беломорската област (от Галиполския полуостров до Олимп), цяла Македония и Албания. На запад достига до днешния град Вуковар. Владее и някои отвъддунавски територии, но и той, както предшествениците му Крум и Симеон, не оценява тяхното значение.
В края на царуването на Иван Асен II по-голямата част от отвъддунавските територии са завзети от татарите, които се опитват да нахлуят и на юг от Дунав, но са отблъснати. По време на неговото царуване България се разпростира върху около 500-510 хил. кв. км. По територия е малко по-малка от Крумовата държава, но по население е по-многобройна и от тази на Симеон. Ако обаче се вземат предвид васалните области - Халкидическия полуостров и Епир, това е най-голямото териториално разширение на България!
С пълно основание Иван Асен II се нарича цар на българи и гърци. Той първи от българските владетели сече златни, сребърни и медни монети. След скъсване на унията с папата възстановява Българската патриаршия. Строи корабостроителница при устието на река Камчия и с 25 кораба участва при обсадата на Константинопол. Установява търговски връзки с Дубровник, Генуа и Венеция.
Умира през 1241 г., но неговото силно влияние продължава и след смъртта му. Племенницата му Велислава, която е омъжил за полския княз Казимир I, става баба на първия полски крал Владислав I Локетек. В заселените по негово време територии в Албания и досега има села, в които хората говорят на български и спазват български обичаи и традиции.



Духовната империя

След дълги години на тежко робство през Възраждането се формира българската народност, която населява по-голямата част от европейската територия на Османската империя. Но освен политическия над нея тегне и духовния гнет, защото църковното управление на християните в Турция се упражнява от Гръцката патриаршия. Затова наред с революционните борби, се разгаря всенародно движение за църковна независимост, което продължава 40 г. и се увенчава с успех на 27 февруари 1870 г. Тогава султанът издава ферман за създаването на Българска екзархия. Според чл. 10 от фермана епархиите с преобладаващо българско население се обособяват в независима от Гръцката патриаршия - Българска екзархийска църква. На църковен събор тя трябва да приеме свой устав и да избере екзарх.
Делегатите спират своя избор на Иларион Макариополски, но Портата отказва да го утвърди, заради твърде радикалните му според нея разбирания. Тогава през 1872 г. е избран Антим I.
Със султанския ферман към Екзархията се придават епархиите: Русенска, Силистренска, Шуменска, Търновска, Софийска, Врачанска, Ловешка, Видинска, Нишка, Пиротска, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Кюстенджеска, Сливенска, Созополска, Пловдивска.
В същия чл. 10 се казва, че и в други епархии, ако 2/3 от населението пожелае да се присъедини към Екзархията, трябва да се зачете неговата воля. В резултат на проведения през 1873 г. плебисцит (референдум) към Екзархията се присъединяват епархиите Скопска, Охридска и Битолска.
Процесът на разширяване се прекъсва от Априлското въстание и от Руско-турската война. Несправедливият Берлински договор обаче поражда небивал подем у населението в останалите под османско владение земи. То се възползва от чл. 10 на султанския ферман от 1870 г. и започва масово движение за присъединяване на епархиите в Македония, Егейска и Одринска Тракия към Екзархията. В нея се включват епархиите Дебърска, Струмишка, Неврокопска, Костурска, Леринска, Воденска, Солунска, Кукушка, Серска, Мелнишка и Одринска.
Този процес продължава до Балканската война през 1912 г. Дотогава в Екзархията се включват 1212 енории, всяка с поне една черква, а има и енории с повече. Освен това са създадени 1373 училища и 64 манастира. Това е една мирна революция, чрез която се стига до духовното обединение на българския етнос на Балканския полуостров, нещо, което не е постигнато с въстанията и водените войни в името на осъществяването на националния идеал. Ето защо не е лишено от основание мнението, че по еволюционен път, макар и в по-продължителен период, България е можела да стигне до желаното териториално и народностно обединение, и то без стотици хиляди войници да пролеят кръвта си по бойните полета...  


Хан Крум

Войници на хан Крум преследват сина на император Никифор

Легендарният триумф на хана: "Наздраве, дружина, с Никифоровата кратуна!"

България при хан Крум

Цар Симеон Велики

Българските войски, предвождани от цар Симеон Велики, пред портите на Константинопол

Държавата след смъртта на цар Симеон

Смята се, че България има най-голяма територия при цар Иван Асен II

Иван Асен II

ГЕРБ гласуваха срещу безплатни ваксини

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 232

Радев не мисли да отлага парламентарния вот

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 232

Властта компенсира бизнеса с едва до 20% от оборота

автор:Дума

visibility 126

/ брой: 232

С 40 строители на щат "Автомагистрали" прави "Хемус"

автор:Дума

visibility 130

/ брой: 232

Отхвърлиха президентското вето за промените в Закона за ДДС

автор:Дума

visibility 127

/ брой: 232

Българинът ще похарчи по Коледа 25% от доходите си

автор:Дума

visibility 188

Ваксината на Moderna дава имунитет поне за три месеца

автор:Дума

visibility 22

Еврокомисар ни подкрепи в спора със СР Македония

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 232

Италия забранява литургиите по Рождество

автор:Дума

visibility 129

/ брой: 232

НАТО подсилва черноморския си фланг

автор:Дума

visibility 138

/ брой: 232

Христо Цеков: Животът е съдбовна загадка

автор:Спирдон Спирдонов

visibility 122

/ брой: 232

Човекът Кръстопът

visibility 114

/ брой: 232

Датата

автор:Дума

visibility 99

/ брой: 232

Заслужава ли паметник в София президентът Уилсън?

автор:Христо Георгиев

visibility 697

/ брой: 231

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ