Българският фолклор е нашата идентичност

ВЛАДИМИР ВЕЛИЧКОВ завършва НУИ "Панайот Пипков" в Плевен и АМТИИ "Асен Диамандиев" в Пловдив, специалност "Кавал и дирижиране на фолклорни състави". От 1996 до 2013 г. преподава в Музикалната академия кавал и камерни ансамбли, а от 2015 г. - в ПУ "Паисий Хилендарски", кавал, камерни състави и теоретични дисциплини. Завършва магистратура във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" със специалност "Арт мениджмънт". От 2020 г. преподава кавал, камерни състави и оркестър в НУИ "П. Пипков". През 2021 г. защитава докторска научна степен на тема "Изкуството на кавала - традиция и съвременност". От 2021 г. преподава кавал и в ЮЗУ "Неофит Рилски" в Благоевград; води майсторски клас по кавал на Международната фолклорна академия "Подготвяме таланти за успех" в Царево. Владимир Величков е автор на научни издания и публикации, композира, изпълнява и записва музика към филми и спектакли, носител е на високи творчески отличия. През 2023 г. продуцира и издава авторския си албум "Пробуждане", в който съчетава и демонстрира традиционни и съвременни технически прийоми в свиренето на кавал.

- Господин Величков, добрите новини при Вас продължават - след като през август стана известно, че най-голямата платформа за етномузика в света - "ЕтноКлауд", базирана в Канада, обявява официално предлагането на първия Ви авторски албум "Пробуждане" за номинация за "Грами", преди две седмици Вашият съвместен проект с Клуане и Джейсън Хил зае първа позиция в топ 40 на "ЕтноКлауд".
- По време на процедурата за "Грами" номинациите, тъй като музиката ми беше споделена от платформата "ЕтноКлауд" с много членове на "Грами" академията, носители на "Грами" и музиканти от целия свят, които участват в този процес, бях забелязан от канадския мултиинструменталист Клуане Текхини, който композира музика с много силно социална тематика. И получих от него покана да участвам в негов проект, насочен към идеята, че хората трябва да общуваме и да създаваме култура, изкуство и любов помежду си, а не да се водят войни и да шества бедност и мизерия по света. Той е избрал 9 музиканти от целия свят, въз основа на техни изпълнения, които е слушал, и всеки ще участва в една от пиесите, чиито аранжименти той прави. Последната пиеса ще бъде обща, с всичките 9 музиканти. В нея участвам с моя кавал, изпълнявам и много голям набор от перкусии, които изсвирвам с този най-примитивен духов инструмент в света. Това много го впечатли. Участва и един от най-добрите американски тромпетисти - Джейсън Хил, в съчетанието между кавал и тромпет, и мултиинструменталиста, който използва китара, струнни инструменти и различни видове синтезатори, се получи много добър продукт. В клипа към него са вградени кадри, които той е имал възможност да купи от НАСА и от филмите на Карл Сейгън. Клипът излезе преди месец и половина и в момента, в който беше качен в "ЕтноКлауд", зае първо място в топ 40 в света.
- Кои проекти ще получат "Грами" ще стане ясно на 4 февруари догодина, но самият факт, че смятат достоен за номинация Вашия албум, вече е повод за гордост.
- Когато получих имейл от "ЕтноКлауд", не можех да повярвам. В последвалата комуникация с екипа на платформата стана ясно, че от три години водят статистика, базирана на това колко пъти един изпълнител или композитор е бил на първо място в топ 40 на света според гледаемост и слушаемост. Оказва се, че аз съм бил 38 пъти на първа позиция. В момента, в който издадох албума и беше качен в дигиталната платформа за разпространение, този екип стига до заключението, че би било добре да ме предложат за "Грами" номинация в категорията "Съвременен инструментален албум". Последваха много въпроси - кой ми е продуцент, мениджър, пиар, коя музикална компания стои зад мен... И когато им казах, че върша всичко това сам, те заявиха, че ще направят безвъзмездно постъпките около предложението за "Грами" номинация. Много съм благодарен на музикалния директор на "ЕтноКлауд" - Ал Марконе, и на неговия син Джулиан Марконе, създател и собственик на тази платформа, в която изпълнителите са от 166 държави, над 100 000 музиканти и групи.
- Кавалът е типично български народен инструмент, но с него в днешно време се изпълнява дори рок, джаз и класика.
- Предшественикът на съвременния кавал е древен египетски инструмент, създаден преди повече от 3000 години, използван за връзка между физическия и божествения свят. Първите инструменти са били с твърде ограничен тонов обем, на тях се е свирело предимно в един регистър. До нас не са достигнали реални образци, но за тяхното съществуване говорят множество барелефи, скални рисунки, изображения по керамични съдове. В последните мои изследвания попаднах на информация, че прародител на кавала е открит в пещера в Германия и е датиран отпреди 36 000 години. Той е бил направен от кост на лешояд или на лебед, древните хора, като са открили, че костите на тези птици са кухи, са пробили отвори и така са създали прародителя на кавала.
Кавалът е най-трудният за усвояване народен инструмент. Да се научиш да извлечеш един правилен, равен и продължителен тон, изисква много време. Оттам нататък - да се подредят пръстите, да се направи точна фразировка, да се изсвири първата мелодия... Но той толкова се разви в годините темброво, като диапазон, като щрихи, орнаментика и начин на музициране, че се вписва прекрасно във всякакъв жанр музика.
- Кой е най-подходящият материал за изработване на кавал и има ли разлика по отношение на звука?
- В нашите географски ширини, в България хубавият дрян е най-подходящ за изработка на кавал. В последно време навлязоха доста африкански дървета и много майстори започнаха да ги използват. През 90-те години, въз основа на познанството ми с акад. Петко Радев, го помолих и той ми достави дървото гренадил от фабрика във Франция. Предоставих го на майстора Стоян Иванов в Камено, Бургаско, потомък на 4 поколения най-известни майстори на кавали и гайди в България.
През 50-те години, когато се създават у нас първите ансамбли, въз основа на ансамблите в Русия, Филип Кутев и Никола Ганчев отиват при дядото на Стоян Иванов - Слави Иванов, за да направят матрицата, по която инструментите да интонират правилно, да звучат вярно с гъдулките, гайдите и тамбурите. Това бележи значителен напредък в развитието на инструмента поради факта, че взаимната работа между изпълнител и майстор е предпоставка да се създаде продукт, който носи еталон за качество. Смея да твърдя, че Стоян Иванов прави най-добрите кавали в България. Но има и млади майстори, които вървят по този път. Занаятът трябва да се съхранява, защото изчезне ли традицията, след време няма да има кой да прави такива инструменти.
Като стана въпрос за Стоян Иванов, в момента неговият син Георги Иванов е в шести клас и изработва инструменти заедно с баща си. Имам уникален инструмент, направен от тях двамата от материал, купен от склад за дървен материал за духови инструменти близо до Мюнхен, поддържан по много специален начин, с години и доста скъп. Мой съученик, който е лютиер в Мюнхен и прави обои, успя да ми закупи от този материал и да ми го изпрати.
- Повече от 25 години сте солист на популярния оркестър за народна музика "Канарите", но свирите и в проекти с етно, джаз, класически музиканти. Това сътрудничество как Ви обогатява?
- С "Канарите" работя от 1998 г. по покана на неговия ръководител Атанас Стоев. До днес имаме издадени може би 25 албума, постоянно концертираме, участваме в тв предавания, концерти, сватби, събори в цялата страна. Там има стил, наложен през годините, и се свири по начин, по който хората са свикнали да чуват "Канарите".
В джаз формации, в проекти, които записвам сам, показвам себе си, мога да бъда различен във всяка пиеса, както като тематичен материал на заложената музика, така и темброво, и като звукови ефекти, начин на музициране и на импровизиране. Но, правейки една музика, трябва да имаш нужния опит, знания и умения, да си минал през доста материал, да си работил с водещи музиканти в разни жанрове от България и от света, за да пресъздадеш този опит през своята собствена призма.
Много ме вълнува как обикновеният слушател възприема изпълнението ми. Той е лакмусът дали съм постигнал това ниво на музиката, че да въздействам върху сетивата, върху чувствата, да накарам слушателя да види музиката, да види цвета, да усети настроението, чувството и да се пренесе в различно измерение.
- Като говорим за фолклор, за традиционната народна музика, доколко са допустими намеси в оригиналните образци?
- Аз съм много "за" фолклорът, който е от първообразите, които моите учители са ме учили, да остане в този вид. Тази музика носи житието и битието на българина, който е живял преди 100 години. Този материал задължително трябва да мине през всеки изпълнител на народна музика, защото това са нашите корени, това ни е съхранило. Оттам нататък интеграцията между нашия фолклор и съвременните инструментални жанрове е много удачна - тя се приема и от младите, и от възрастните. Днешните образци намират интересно приложение в съвременната музикална среда. По такъв начин, че отварят и на българските музиканти много врати в целия свят.
Много танцьори, които практикуват народни танци, проявиха желание да използват тази музика, за да съчетаят традиционния фолклор със съвременните балетни и танцови жанрове. Виждате как джазови певици правят интерпретации на народна музика, и то на добро ниво. Фолклорът, който правим сега, вибрира от това, че живеем в ера на дигитализация, където целият свят е в мобилния телефон. От информацията, която получаваш, взимаш зрънцето, което ти е необходимо, за да развиеш своето творчество.
- Наблюдавах в ютюб Ваш майсторски клас по кавал с ученици. Направи ми впечатление, че се занимавате с тях с голямо търпение и внимание.
- Преподавателската дейност е сложен процес, който предполага индивидуален подход и методика към всеки ученик. Трябва да го запалиш да свири и в момента, в който постигне необходимите резултати, да върви напред и да се развива, да търси все повече информация, да усвоява нови знания и умения и да ги интегрира в музиката, която свири.
Най-хубавото за всеки преподавател е да види резултатите от своя труд и отдаденост. Доставя ми голямо удоволствие да гледам мои ученици или студенти, които свирят в ансамбли, по телевизията, по радиото, участват в сватбарски оркестри, в етно проекти.
В СМУ "П. Пипков" в Плевен, където вече четвърта година преподавам по покана на директора Румен Тодоров, успях да направя клас по кавал, в който учениците са много добри и печелят национални и международни конкурси. Всички деца имат годишни целеви стипендии и осъзнават, че трудът, който полагат, носи резултати. А още по-голяма мотивация е да видят своя преподавател да концертира, да прави записи и да го показват по телевизията.
- Известно е, че на празници музикантите създават настроение на другите хора и рядко празнуват у дома, с близките си.
- От доста години на такива празници аз липсвам от къщи, с оркестър "Канарите" обикаляме цяла България. Искам да благодаря на съпругата ми за разбирането, тя също е музикантка, народна певица, преподава народно пеене в Музикалната академия в Пловдив. Но тази година ще бъдем заедно на Нова година, тъй като с оркестъра сме решили да не поемаме ангажименти на празниците. На Бъдни вечер ще бъдем със семействата, с приятели и ще празнуваме.  
- Какво бихте пожелали на читателите на ДУМА и на всички българи за новата 2024 година?
- Да си пожелаем здраве - то е най-важно за всеки човек. Да бъдем по-добри, по-толерантни един към друг, нека да уважаваме мнението на всеки и да се държим към корените ни, към българския фолклор - той ни е съхранил в годините и да ни помогне да се съхраним за в бъдеще. Той е нашата идентичност, която ни прави уникални в целия свят. Искам всички хора с гордост да се наричат българи.