27 Септември 2020неделя10:23 ч.

Българският път на коприната

Черничарство, бубарство, производство на естествени тъкани - можем да възродим този печеливш стопански бранш

/ брой: 75

автор:Светла Василева

visibility 3475

Когато Неволята не идва, колкото и дълго да я чакаме, оглеждайки се откъде ще се появи, за да реши проблемите ни, най-разумно е да спрем, да чуем себе си и да се захванем сами да оправим нещата. Така са постъпили дузина ентусиасти, създавайки през 2009 г. Текстилен клъстър  "Коприна" (ТК "Коприна"), с амбицията да възстановят бубарството и производството на естествена коприна в България. На 16 март съвместно с община Враца и със съдействието на Опитна Станция по бубарство и земеделие (ОСБЗ) - Враца, те се събраха на кръгла маса да дискутират "Пътят на коприната - минало, настояще и бъдеще в България".
В началото на ХХ в. България разполага с 40 000 дка черничеви градини, 2 милиона единични черничеви дървета, построени 17 копринарски фабрики. Износът на коприна през 1928 г. е на четвърто място по обем, а в сектор "Текстил" работят 33% от заетите в индустрията.

Пашкулите


В годините на централизирана планова икономика съществуващите производствени мощности са одържавени и уедрени, създадени са нови, както и мрежа от средни и висши училища подготвящи кадри за производството на естествена коприна. На прага на 1990 г. в текстилния бранш са заети 180 000 човека,

България е била на първо място в Европа

и на осмо в света по производство на сурова коприна на глава от населението. Държавата силно подкрепя отрасъла, който е източник на допълнителни доходи за над 100 000 домакинства. Бубарите-любители получават безплатно излюпени буби, а отгледаните сурови копринени пашкули се изкупуват по цена 12 лв. за килограм.

Музей на коприната


 След 1990 г. държавата оттегля подкрепата си за бубарството, спирайки субсидирането. Паралелно  текат процеси на сепариране на технологично свързани производствени звена в отделни стопански единици. Приватизацията на предприятията, които изкупуват пашкулите - 28 на брой, както и на тези за преработка на суровата коприна на практика ги ликвидира, тъй като новите собственици в повечето случаи разпродават сградите, а машините нарязват за скрап. Това унищожава контролираното промишлено бубопроизводство. Възстановяването на земята в реални граници е следващият удар по коприната. Земеделските стопани се ориентират към други култури, субсидиите за които не са спирани. В годината на приемането ни за член на Европейския съюз страната е с унищожени технологични структури и мощности, без суровинна осигуреност, заличена от картата на производителите на естествена коприна. Останали са специалистите, респектиращите научни постижения в областта на бубарството и черничарството и спомените за отминала слава.

В "копринения" капан на аграрната политика на ЕС
 
Докато България губи завоювани позиции и пазари, световното производство на коприна достига 120 000 т годишно, като 75% от тях са с произход Китай. Родината на елегантната материя формира над 80% от международната търговия с естествена коприна и диктува цените в световен мащаб.
 Европейските идеи за диверсификация на доставките на стратегически суровини, в това число и на греж - сурова коприна, дават шанс на страната ни да преоткрие мястото си на пътя на коприната. Липсата на дългосрочна национална визия за икономиката и неаргументирано приоритизиране на един или друг отрасъл красноречиво са отразени в един от редовете на статистиката, в който срещу позициите на "произведени и продадени тъкани от естествена коприна" за 2010 г. стоят срамежливи нули.
България, макар и член на Европейския съюз от пет години, до момента не е получила и един евроцент субсидия в подкрепа на бубарството. Една от причините бе огласена на кръглата маса във Враца от търговския директор на ТК "Коприна" Д. Иванов, според когото неразумното използване на средствата от предприсъединителните програми и инвестирането им преимуществено в преработвателната промишленост е лишило от подкрепа т.нар. тилови производства, осигуряващи суровини за нея. Другата, съвсем не маловажна причина, са два регламента на общността. Единият изисква наличие на организация за получаване на семена и изкупуване на копринени пашкули. Вторият касае единното плащане за площ, избрано от страната ни по време на преговорите за присъединяване вероятно като най-опростен и лесен за администриране модел. Старите страни-членки получават субсидии на кутия (не на площ!), съдържаща 20 000 бубени семена, от която са отгледани минимум 20 кг зрели пашкули.
 Надеждата на ТК "Коприна" е в обсъжданията на рамката на общата селскостопанска политика, които текат в момента и касаят периода 2014 - 2020 г. Докладът на Д. Митева, координатор на клъстъра, обръща внимание на шестте приоритета на ЕС за развитие на селските райони и синхрона им с амбициозната задача за възстановяване на копринопроизводството. Иновации, опазване на екосистемите, конкурентоспособност, ефективно използване на ресурсите и намаляване на бедността, освен акценти на общата селскостопанска политика на ЕС за следващия програмен период, са и жалони, около които е построена стратегията на клъстъра за възстановяване на черничарството и бубарството в България. Идеите за таван на субсидиите, които да се изплащат на стопанство, а не на площ, по-целенасочено и справедливо подпомагане доходите само на действащи селски стопани, насочване на допълнителни инвестиции в агронаука, вписване на черниците с агроекологичен код (което предполага двойни субсидии) чертаят благоприятна перспектива пред селските стопани след 2013 г. и ако станат реална политика, "копринената" примка на ЕС може да се превърне в елегантна рамка на успеха.

Производството на естествена коприна
 
Проведената във Враца първа кръгла маса на Текстилен клъстър "Коприна" от планираните общо шест за тази година е само нишка в коприненото платно, което седем фирми и един земеделски производител започват да "тъкат" през 2009 г., когато решават да обединят усилия, за да върнат България сред световния елит производители на фееричната материя. Към днешна дата "семейството" на текстилния клъстър наброява 70 членове, между които и общини, работи в 8 области на страната с 35 общински ръководства, игнорирайки политическите различия. Учредителите финансират изцяло текущата си дейност, без държавна подкрепа. От 2010 г. е факт джойнт венчър за производство на текстил с водеща компания на Китай. През 2011 г. е направена първа копка на технологичен многокорпусен комплекс за естествена коприна в Бяла Слатина. От началото на тази година вече са факт търговската марка "Булеско" и създаването на Инвестиционен холдинг Текстилен клъстър "Коприна" с участие на руски инвеститори.
 Амбицията на клъстърния съвет е към 2014 г. да разполагат с 80 000 дка черничеви градини, да добият 3000 т копринени пашкули, да създадат 40 000 трайни работни места в страната и да се преборят за 100% изплащане на евросубсидиите за греж (сурова коприна). Основополагащо в стратегията на клъстъра за възраждане на копринопроизводството е публично частното партньорство с общините. Преимуществата на тази форма на коопериране бяха аргументирани от кмета на Бяла Слатина инж. В. Василев, чиято община е привилегирован участник в пилотен проект. Стратегията разделя виртуално страната на шест оперативни района, като във всеки от тях е предвидено изграждане на разсадник за черници,  черничева градина с площ между 7500 и 20 000 дка и предприятие за изкупуване на копринените пашкули. Отпадъчните продукти, съпътстващи промишленото отглеждане на буби - черничеви листа, дървесна маса и технологични хартии, ще бъдат изгаряни в когенерационни съоръжения, като произведената топлинна енергия се оползотворява в процесите на сушене на пашкулите. Генерираната паралелно електроенергия по проекта, разработен от инж. К. Велев и представен на кръглата маса, ще се продава на енергоснабдителните предприятия (като ВЕИ енергия).
Изключителната подкрепа, оказана от Опитната станция по бубарство и земеделие във Враца (ОСБЗ), както и от директора й доц. д-р Паномир Ценов*, международно признат експерт в генетиката и селекцията на копринената буба, гарантират успеха на начинанието.
Проектът на ТК "Коприна" е отворен и за всеки български гражданин, желаещ да се присъедини към усилията за възстановяване на бубопроизводството и производството на естествена коприна. Достатъчно е да притежава 7 дка земя, сграда с поне 80 кв. м площ и да се свърже с текстилния клъстър.
 Амбициите на учредителите не спират дотук. Председателят на клъстърния съвет инж. М. Димитрова очерта непосредствените задачи, приети като решения на форума във Враца, между които разработване на Стратегия за възстановяване на текстила в България, изготвяне на предложение до Министерския съвет от 2013 г. да се утвърдят национални доплащания за килограм копринени пашкули - от 5 до 8 лв., както и субсидия на бройка черничева фиданка, ангажиране на правителството и евродепутатите с ускоряване процедурата по отпускане евросубсидии за българските бубопроизводители.
Социалните, икономическите и политическите ефекти от възраждането на традиционни отрасли за страната, каквито са бубарството и производството на естествена коприна, трудно могат да бъдат пренебрегнати, а връщането на българите сред най-добрите копринари в света ще позволи най-после да изправим гордо глави и да повярваме в себе си, със самочувствието на общност, държаща живота в ръцете си. Не е нужно да чакаме Неволята. Достатъчно е да се присъединим към започнатото.

 

Добрич и Шумен на косъм от водна криза

автор:Дума

visibility 616

/ брой: 182

Бобокови: КРИБ е "на повикване" от властта

автор:Дума

visibility 674

/ брой: 182

30% от заетите в туризма са загубили работа

автор:Дума

visibility 412

/ брой: 182

Срокът за обжалване на административен акт става 14 дни

автор:Дума

visibility 348

/ брой: 182

РЕЗОЛЮЦИЯ НА ПЕТДЕСЕТИЯ КОНГРЕС НА БСП

автор:Дума

visibility 1270

/ брой: 182

Датата

автор:Дума

visibility 361

/ брой: 182

ORF: Борисов използва коронакризата за натиск

автор:Дума

visibility 620

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ