Българският волейбол стана на 90 години

Асен Минчев

Основанието да се обърнем с признание и уважение към началните стъпки на този спорт у нас е, че в мъжкия волейбол сме сред първите 10 на света.
С българската демонстрация на волейбола в нашата страна през 1922 г. в София този нов спорт бързо набира популярност. През 1925 г. е и първото официално състезание - първенството на елитната и до днес Втора мъжка гимназия в столицата (сега ХХII СОУ). Така победител и първи волейболен шампион в България е отборът на VII (днешният ХI) Д клас. Множат се училищни, младежки, градски и други първенства и турнири както и първите ни международни срещи, у нас и в чужбина.
Тук е мястото да се отбележи, че фактически волейбол са играли във Велико Търново войници от окупационните войски още през 1919 г.
В Софийската окръжна спортна област, под егидата на Българската национална спортна федерация, през 1941 г. се създава СИРТ (Съвет за игрите с ръчна топка), чиято цел е да ръководи проявите у нас по волейбол, баскетбол и хазена (първообраз на хандбала). Съветът провежда и първия ни държавен шампионат през 1942 г. Първият държавен шампиони при мъжете е тимът на Раковски от софийския квартал "Лозенец"(Сф.), а при жените АС-23, които побеждават на финала Раковски (Сф).
    След Втората световна война, през 1945 г., за волейбола в СИРТ за председател е избран Желязко Колев, а секретар става Динко Константинов. За кратко време СИРТ се преименува на Комитет за игрите с ръчна топка, а сред членовете на ръководството са волейболните деятели Валентин Анков, Желязко Колев, Димитър Печеняков. Те стават инициатори за членството на България във ФИВБ, създадена през април 1947 г. в Париж. Безусловното изискване обаче е да имаме самостоятелна национална структура за ръководство на волейбола. Това налага, а и силният политически авторитет на Желязко Колев спомага през есента 1947 г. волейболът да се обособи в отделна административна единица. Така е създаден първообразът на Българската федерация по волейбол, който за кратко дори носи и гръмкозвучащото име Централен комитет по волейбол. Председател е Желязко Колев, секретар Динко Константинов, председател на съдийската колегия Константин Бушев. КИРТ престава да съществува и се създава НФС (Народен физкултурен съюз), с комитети по 10 вида спорт. На следващата 1948 г. е учреден Върховен комитет за физкултура и спорт (ВКФС) с председател генерал Владимир Стойчев на мястото на НФС. На 12.07.1949 г. е създадена Републиканската секция по волейбол (РСВ) с председател Желязко Колев. Така става възможно и след около месец България е приета за член на ФИВБ. В резултат на международната ни активност редица наши деятели са привлечени в ръководните органи на ФИВБ. Дългогодишният председател на БФВ Ангел Бързашки близо три десетилетия бе заместник генерален секретар, а накрая бе избран и за генерален секретар. По негово време в София се издаваше и официалният бюлетин на ФИВБ.
    За тези 90 години родният волейбол се утвърди сред най-силните в света. От олимпийски игри, европейски и световни първенства и турнири за Световната купа волейболът е извоювал СК и ОИ са извоювани 16 медала за мъже и жени: 1 златен, 3 сребърни и 12 бронзови! Естествено, че най-ярко блести олимпийското сребро от Москва 80, извоювано от Димитър Златанов-капитан, Цано Цанов, Йордан Ангелов, Митко Тодоров, Петко Петков, Димитър Димитров, Емил Вълчев, Христо Илиев, Стефан Димитров, Каспар Симеонов, Стоян Гунчев и Христо Стоянов, с треньор Тодор Пиперков. Подобна оценка заслужава и олимпийският бронз там, спечелен от Таня Гогова-капитан, Румяна Каишева, Цветана Божурина, Мая Стоева, Анка Узунова, Верка Стоянова, Росица Михайлова, Силва Петрунова, Галина Станчева, Таня Димитрова, Валя Харалампиева и Маргарита Миткова, с треньор Васил Симов. Много висока е стойността и на световната вицешампионска титла от София 1970 на мъжкия отбор Васил Симов-капитан, Димитър Златанов-обявен за най-добър нападател, Стойчо Крайчев, З. Симеонов, Александър Тренев, Димитър Каров-обявен за най-добър защитник, Лъчезар Стоянов, Брунко Илиев, К. Славов, Стоян Стоев, Цветан Павлов и К. Методиев, с треньор Димитър Гигов и помощници Милко Караиванов и Сава Робев. Важно място заема и европейското злато от София 1981 г. на Таня Гогова-капитан, Цветана Божурина, Румяна Каишева, Анка Узунова, Мая Стоева, Верка Стоянова, Галина Станчева, Росица Михайлова, Мила Рангелова, Таня Димитрова, Валя Манова и Здравка Стоичкова, с треньор Васил Симов. Най-доброто ни европейско класиране за мъже е от Париж 1951 със сребърните медали на Коста. Шопов-капитан, Борис Гюдеров, Д. Стоянов, Панайот Пондалов, С. Кърджиев, Б. Данаилов, К. Баджаков, И. Конарев, П. Межанджийски, Г. Петков, П. Пърлев и Д. Денев, с треньор Димитър Еленков. Първопроходци към тези успехи са носителите на първите световни медали за родния спорт изобщо, бронзовите от Прага 1949: Коста Шопов-капитан, Б. Гюдеров, Д. Стоянов, Г. Коматов, М. Димитров, Тодор Симов, П. Пондалов, Б. Мошелов, Г. Хаджипетров, К. Баджаков, С. Кърджиев и Б. Владимиров, с треньор Валентин Анков и помощник М. Стоилов. Помним и двете титли на по-младите: световната на младежите от Кайро 1991 и европейската на юношите от Пазарджик 1986. Не забравяме и първата ни световна титла, макар че е извън ФИВБ, защото България е световен студентски шампион за мъже от Будапеща 1954. Важен дял за авторитета ни има и турнирът с най-силните мъжки отбори в света, който се провежда на стадион "Васил Левски" и е спечелен от България по време на 53-ата сесия на МОК в София през 1957 г. Тогава волейболът стана олимпийски спорт и дебютира на Игрите в Токио 1964.
Престижни са и клубните ни успехи с четирите КЕШ (дн. Шампионска лига): Левски за жени през 1964 г., ЦСКА при мъжете през 1969 и при жените през 1979 и 1984 г.
Ръководители на БФВ са били председателите: Желязко Колев, Ангел Бързашки, проф. Петър Слънчев, Илия Савов, Георги Бончев, Стефан Вучков, Борислав Халачев, Валентин Заяков, Димитър Златанов, Венцислав Върбанов и инж. Данчо Лазаров. Отговорни, генерални секретари и изпълнителни директори: Динко Константинов, Любомир Климентов, Аспарух Иванов, Кирил Николов (Сф.), Кирил Николов, Георги Митев, Живко Жечев, Антонио Павлов, Цветан Павлов, Константин Тюфекчиев, Илия Илиев и Станислав Николов.
В сряда, на официално тържество в столичния Парк хотел "Москва", с почетен плакет "90 г. български волейбол" бяха наградени представителите на първите ни клубове по този спорт у нас. Отличени бяха и изтъкнати национали и националки, между които Димитър Златанов, Петко Петков, Митко Тодоров, Димитър Димитров, Тодор Симов, Борислав Кьсев, Петьо Драгиев, Таня Гогова, Верка Стоянова, Цветана Божурина, Анка Узунова, Галина Станчева, Мила Рангелова-Кьосева и други. Бяха почетени и националните треньори: Тодор Пиперков, Богдан Кючуков, Тодор Симов, Цветан Павлов, Стоян Стоев, Брунко Илиев и международният съдия Стоян Костов. Отличен бе и най-възрастният волейболен ветеран, 93-годишният Митко Димитров.
С почетен плакет "70 г. държавно първенство" бе награден 88-годишният Борис Владимиров от отбора на първия ни държавен шампион Раковски (София) 1942 година. Същия плакет получи ВК ЦСКА за рекордните 30 титли при мъжете, както и рекордьорите по златни медали от шампионата, по 9: Димитър Златанов, Борислав Кьосев и Пламен Христов, а треньор с най-много титли-7, е Борис Гюдеров (Миньор Перник), починал през 2001 г. При жените, въпреки че отсъстваше (но изпрати поздравление), бе почетена Фани Шаханова - участничка в първия финал на държавния шампионат-1942 година от състава на Раковски (Лозенец, София) срещу победителя АС-23. За рекордните 27 титли бе награден Левски Волей, както и състезателките от Левски Лидия Маркова, Таня Гогова и Галина Станчева за също рекордните си по 9 златни медала. Награден бе и треньорът с най-много титли - 9, Васил Господинов.
С почетен плакет "60 г. световни бронзови медали от Москва'52" бяха удостоени техните носители: Тодор Симов, Димитър Захариев и Борис Владимиров.
Отличия получиха и изтъкнати национали и треньори, навършили кръгли годишнини: Тодор Пиперков (80), Димитър Димитров (60), Цветана Божурина и Галина Станчева, а за дългогодишната си журналистическа дейност, свързана с волейбола, бяха наградени Стефан Илиев, Елена Коцева и Асен Минчев.


Световните вицешампиони от София'70: от ляво на дясно - Д. Каров-капитан, К. Методиев, Ц. Павлов, А. Тренев, З. Симеонов, С. Стоев, С. Крайчев, Л. Стоянов, К. Славов, Б. Илиев, Д. Златанов и В. Симов.


Европейските шампионки от София'81: от ляво на дясно, прави - Р. Каишева, М. Рангелова-Кьосева, Т. Гогова-капитан, В. Симов-треньор, Т. Димитрова, М. Стоева и Ц. Божурина; клекнали - Р. Михайлова, В. Манова, А. Узунова, В. Стоянова, З. Стоичкова и Г. Станчева.


Най-доброто ни европейско класиране за мъже, сребърните медали за вицешампионската титла в Париж'51: от ляво на дясно, горе - Б. Гюдеров-капитан, С. Кърджиев, Б. Данаилов, К. Шопов, Д. Стоянов и П. Пондалов; долу - К. Баджаков, Д. Денев, И. Конарев, П. Пърлев, Г. Петков и П. Лозанов.  

Женският национален отбор на България с бронзовите медали от Олимпиадата в Москва 1980 и без треньора си Васил Симов
Снимка bgvolleyball.com