Балканът отново оживя в звуци и ритми

Веселка ТОНЧЕВА

На 6 и 7 юли т.г. в с. Жълтеш, Габровско, за четвърти път се състоя националният фестивал за автентичен фолклор "Песни в полите на Балкана". В три от четирите му издания заедно с доц. д-р Ангел Гоев (директор на АИК "Етъра") и хореографа Олег Цонев участвах в журито на фестивала - със задача да оценим и наградим най-добрите и "най-автентичните" изпълнители на български традиционен песенен и танцов фолклор.
Иска ми се да разкажа за фестивала тъкмо от гледна точка на журито, защото може да изглежда много лесно отстрани да си слушаш и гледаш цял ден, да получаваш по някоя погача подарък от групите, а организаторите да те обгрижват и да се стремят да ти помагат; да се радваш на хубави гласове и пъстри носии, а накрая да раздаваш награди. Тази работа обаче хич не е толкова лесна. Защото не е никак лесно да бъдеш съдник на една сценична реконструкция на традицията, която не само се е наложила и утвърдила във времето, но и днес е действена и особено жизнена. Фестивалът в Жълтеш го илюстрира особено ярко.
Началото на фестивала беше в по-тесните рамки на регионалното представяне на местните самодейни състави, а негов инициатор е групата за автентичен фолклор "Кольо Венков" при Народно читалище "Светлина 1927" и кметският наместник на с. Жълтеш - Тодорка Венкова. Този формат обаче си остана в онова първо издание. Днес, 4 години по-късно, фестивалът е национален. Все по-познат, с все повече участници, все по-богат и празничен. И все по-труден за организиране. Добре, че самодейците от Жълтеш са пълни с енергия, както и самата Тодорка Венкова; че намират смисъл в осъществяването на този форум и не смятат да се отказват.
Съборите за народно творчество в България водят началото си от 60-те години на ХХ в. Преминават през различни етапи и тенденции, сред които и идеологическа зависимост в недалечното минало. Но и тогава, както и след демократичните промени у нас, осмислянето и провеждането им е свързано със съхраняване на традиционното наследство, дори с идеализиране на фолклора, на чистия, изворния, автентичния фолклор. Тъкмо за него ми е думата.
В регламента на фестивала в Жълтеш ясно е дефинирано намерението за автентичност. Какво обаче значи "автентично" в ХХI век? Съдържанията на понятията непрекъснато се ревизират, променят, дори подменят. Ако в автеничното влагаме смисъла на онази култура на традиционното общество, движила ритъма и кръговрата в живота на селския човек, то тя отдавна не е жизнена, тя е отминала, изпразнена е от смислите, символиката, магията и силата си. Но представена на сцената, тази култура (било то музикална, танцова или обредна) заживява нов живот. Тя се възпроизвежда, витализира се наново и най-важното - възприема се като жива традиция.
И ето тук идва една от трудностите в оценяването. На фестивала в Жълтеш се изявиха множество състави, в чието име стои "група за..." - автентичен или изворен фолклор. Но така ли е в действителност? Факт е, че в тазгодишното издание на фестивала присъстваха немалко групи от различни региони на страната, които представиха своя локален песенен репертоар, изпълнен антифонно (с отпяване), без съпровод. А в този репертоар имаше и обредни песни, пети някога ритуално на жътва или на сватба... Особено се отличиха женските певчески групи от с. Камен бряг, Добричка област; гр. Гълъбово, Старозагорска област; с. Славовица, Плевенска област; с. Ръжево Конаре, Пловдивска област; с. Червенци, Видинска област.
Сред ненаградените останаха и други много качествени групи като тези от с. Ситово, Силистренска област; с. Божурлук, Плевенска област; с. Хаджидимитрово, Великотърновска област; с. Крушево, Габровска област.
Реконструирането на традицията в сценичен контекст на фестивала в Жълтеш най-вече можеше да се види в представянето на обичаи. Впечатляваща беше възстановката на "Жътва" от с. Дългопол, Варненска област. Театрализирането на обредността, специално донесените снопове с класове, движенията с паламарките и сърповете бяха съпроводени обаче с традиционни жътварски песни. А тяхното знание има смисъл. Така прозвучаха и Еньовденските припевки в представянето на обичая Еньовден от групата на с. Бояна, Варненска област. А обичаят "Варди булка" от с. Морава, Великотърновска област, показа "пълнене на възглавници" - част от сватбената обредност в региона.
Това, че фестивалът в с. Жълтеш се превърна в национален по своя обхват, доведе и до неизбежното сравняване на различни музикалнофолклорни диалекти, което пък значи различно звукоизвличане, различна орнаментика, различен по тип репертоар. А те понякога са трудносравними. Сред отличените тази година имаше и северняшки, и добруджански, и тракийски изпълнители: Станьо Асански от с. Ръжево Конаре, Пловдивска област; Петър Георгиев от с. Писарево, Великотърновска област, и Кръстинка Атанасова от гр. Девня, Варненска област.
И още един въпрос, свързан с представянето на традиционния музикален и танцов фолклор на сцена - този за професионализма и професионалната намеса. Това е особено видимо при участието на танцовите групи: тъкмо там хореографският подход се намесва в "чистите" хора и стъпките, които се знаят "от старите". В този раздел като най-автентични бяха оценени групите от гр. Дулово, Силистренска област; с. Климентово, Великотърновска област, и с. Полско Косово, Русенска област.
Лауреат на фестивала тази година стана групата от с. Бойница, Видинска област, която дори представи ревю на автентични костюми, а специалната награда на РЕКИЦ - Габрово за цялостно представяне беше присъдена на групата от с. Аврен, Варненска област.
Опитах се да споделя един възможен поглед отвътре към фестивала в Жълтеш - погледът на журито, което наблюдава, анализира, понякога критикува, изисква спазването на критериите за достоверност към наследената традиция. И което защитава една може би "вторична" автентичност. И все пак фестивали като този в с. Жълтеш безспорно са форма за поддържане и предаване на традицията. Но те са най-вече прояви на празничност, на срещи и общуване между хората, на културни взаимодействия, а защо не и изпълване с нови значения на понятията фолклор, традиция и наследство.


Лауреатите от с. Бойница, Видинска област


Участнички от с. Славовица


Групата от с. Гълъбово, Старозагорска област