07 Декември 2019събота02:11 ч.

Балканската Сара Бернар

Неповторимата Роза Попова - талант, изпреварил своето време

/ брой: 199

автор:Огнян Стамболиев

visibility 1348

В спомените си за нея писателят и драматург Камен Зидаров твърди, че тя е "талант, изпреварил своето време". Връстничка на Освобождението, Роза Попова (1879-1949) е "тотален театрал", актриса-новатор с огромен репертоарен диапазон, режисьор, театрален директор и менажер, преводач и публицист. Името й не бива да бъде забравено, защото тя стои редом до Адриана Будевска, Васил Кирков, Сава Огнянов, Кръстю Сарафов, Теодорина Стойчева, Николай Масалитинов - първите, градители на професионалния български драматичен театър.
Забързани в делника, преследвани от лишените от чувство за мярка и стил днешни времена, рядко се сещаме за тези велики творци. А Роза Попова е наистина такава. Истинска "народна артистка", макар и без звание и държавни награди. Животът й е бурен, изпълнен с триумфи и превратности, с много труд и вълнения. На 20 януари 1903 г. безнадеждно влюбеният в нея поет Тодор Богданов решава да я убие и след това да убие и себе си, но за щастие, тя оцелява, въпреки тежката огнестрелна рана.
Като дете, дванайсетгодишна, попада на спектакъл на пътуващата италианска трупа на Масини в Пловдив. Когато завесата на театър "Люксембург" се вдига за Вердиевата "Травиата", малката Роза е като хипнотизирана. Този нов и непознат свят е за нея

като вълшебна приказка

... "В тази лятна нощ в Пловдив аз като че ли узрях, пише тя в мемоарната си книга "Моят път", и на сутринта се почувствах вече голямо момиче..." На следващата година родителите я завеждат на "Иванко" от Васил Друмев. Образът на Мария я разтърсва и тя решава твърдо: "На всяка цена аз ще стана артистка!" Като ученичка в гимназията чете извънредно много, образова се, посещава разни кръжоци, общува със студенти, журналисти, артисти, художници и писатели. Петнайсетгодишна, среща известния по онова време писател и артист Стоян Попов, по-късно ще се прочуе като детския писател Чичо Стоян, който търси млада актриса за своята пътуваща трупа. Стройната й фигура, одухотвореното й лице, богатият й дълбок глас, яркият й темперамент - всичко това го впечатлява силно. Цели три години младата гимназистка Роза упорито се готви за сцената, чете поезия, проза и драматургия, рецитира, сериозно изучава руски и немски, занимава се с музика. През 1897 г., едва навършила осемнайсет, е вече на сцената. Въпреки съпротивата на родителите й, пристава на Стоян Попов, двамата сключват брак и тръгват с пътуващия театър "Зора" на артиста Борис Пожаров.
Първата й роля е главна, обемна, сложна за една толкова млада, при това начинаеща актриса - Лукреция в "Лукреция Борджия" на Виктор Юго. Успехът е направо сензационен. Само за година става популярна в цялата страна,

навсякъде я посрещат като истинска звезда

Наистина, щастливи времена за българския театър, когато киното все още не е изкуство, няма телевизия, няма и чалга! Необикновеният талант на младата Роза Попова не остава извън полезрението на столичните театрали и тя твърде скоро е поканена във водещия наш театър "Сълза и смях" (предшественик на Народния - днес жертва на нелепата реформа на ГЕРБ!).
Но в София Роза Попова ще отиде по-късно. Първо решава, че й липсват необходимото образование и подготовка и започва да учи при забележителния театрален педагог Константин Сапунов. Според него тя притежава "рядък трагически талант". И наистина това се потвърждава твърде скоро. Белградските театрали, които непрекъснато я канят и настояват да остане в Сърбия, тогава културните връзки между двете балкански страни са много по-тесни, отколкото днес, я определят като "балканската Сара Бернар" и "нашата неповторима Ружица" от Бранислав Нушич. Младата актриса започва да се превъплъщава гениално в най-трудните драматични образи: Медея, Електра, Сафо, Антигона, Клитемнестра, Луиза Милер, Миледи Милфорд, Амалия, Мария Стюарт, Хеда Габлер, Маргарита Готие, Монна Ванна, Лукреция Борджия, Нора, Елена Андреевна. При това е едва на двайсет и пет! Истинско чудо в света на театъра е толкова млада актриса да носи този тежък, сложен репертоар, който обикновено изпълняват опитни, зрели актриси с дълъг стаж на сцената. При това да играе почти всяка вечер през седмицата, да пътува всеки ден!
Скоро театър "Зора" приема нейното име "Роза Попова" и това е истинска сензация в културния живот на България - театър да се нарече на името на една действаща актриса! И така: цели двайсет и четири сезона Роза Попова има свой театър. Истинско щастие за един артист! Създава го по свой облик и стил, като държи особено на репертоара. Той е основан предимно върху голямата световна класика с превес към античния театър, северните автори, френската литература и немския романтизъм, има и образци от българската драматургия. Самата тя

превежда и поставя за първи път у нас

редица заглавия от модерната немска, австрийска и скандинавска драматургия. Следва стриктно текста и стилистиката на автора, не префасонира и не изкривява класиката, което днес у нас е повсеместно и отблъсква публиката. В спомените си пише: "За да измениш облика на един театър, да отговориш на новите жажди и търсения на зрителя, трябва да почнеш първо от репертоара, но никога да не правиш отстъпки пред лошия вкус..." Сред "хитовите спектакли" тогава безспорно най-значимият е "Куклен дом" на Хенрик Ибсен с нейната ненадмината Нора, призната дори от съперничката й, великата Адриана Будевска. И както пише Камен Зидаров, който е имал щастието да я гледа: "Роза Попова взема тази пиеса не само защото чувства и разбира, че тази роля е за нейните сили, а защото в лайтмотива на "Нора" е включена и разкрита съдбата на жената в съвременното общество. По този начин Роза Попова разбива тясно естетическите рамки за ролята на театъра с обществените и с етическите проблеми, вълнуващи обществото. Затова в сцената с тарантелата тя до такава степен разкъсва своите нерви и разпалва своя огнен темперамент, че, изтръпнали, зрителите очакват всеки момент "да падне в пропастта", мъртва, както се казва..."
Роза Попова не играе много в София - притеснява я завистта на колегите й, смутени от необикновената мощ на таланта й. Години наред тя работи за големите театри в страната: Русе, Пловдив, Плевен, Бургас. Изключителен е приносът й като директор, режисьор, театрален преводач и първа актриса. Гастролира нееднократно в Югославия, където е обявена за "звезда", отива до Виена, за да учи при великия Йозеф Кайнц, но той я връща обратно, защото счита, че е толкова даровита и подготвена, че просто няма защо повече да учи.
През 1926 г. отбелязват тържествено нейния творчески юбилей. Тогава е само на 47 години, в разцвета на силите си.

Слиза твърде рано от сцената

умира на 11 април 1949 г. в бедност, забравена от всички, както обикновено става у нас и днес с повечето артисти.
Гео Милев, който освен голям поет и преводач, навремето е бил и забележителен театрален критик, пише: "Малко артисти е родила нашата България досега, а още по-малко артистки. Драматическата актриса е твърде голяма рядкост във всички театри по света. У нас е имало досега само две, но бих казал, че и това не е малко - прекрасните Роза Попова и Адриана Будевска..."
Един любопитен момент от живота на великата българска актриса е описан от журналиста Светослав Камбуров в юбилейния сборник "Роза Попова", София, 1926 г.:
"От Сопот пристига в Карлово, където в момента играе театър "Роза Попова", група граждани да помоли актрисата да почете и техния град. Трогната от молбата на депутацията, Роза Попова веднага се отзовава да почете западналото историческо градче. Отива в Сопот, родното място на любимия й Вазов, и обявява безплатно представление за всички. Но какво се случва там?
Не виждали друг път професионален театър, някои местни бабички влизат в читалищния салон с хурки и къдели. Салонът е препълва с нетърпелива, развълнувана публика. Завесата се вдига. И Роза Попова пристъпва към сцената. Когато се появява, тя се спира и не смее да направи и крачка напред... Целият под е посипан с рози! Пълна тишина! Бабичките слагат тихо хурките до себе си и я гледат като замаяни. Роза пристъпва, силно развълнувана, но градушка от розови цветове я обсипва отвред. Когато салонът най-сетне се укротява и притихва, стиховете на великия австрийски поет Грилпарцер започват да се леят с магическо очарование от малката читалищна сцена на възрожденския Сопот. Роза Попова, тази велика българка, ще сподели по-късно, че никога не била играла тъй прочувствено, с такъв трепет и дълбок драматизъм ролята на поетесата Сафо, както в Сопот, града на великия Вазов, в сърцето на този райски кът от България, Розовата долина..."
 

Бедност заплашва развития свят

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 235

Национална стачка блокира Франция

автор:Дума

visibility 146

/ брой: 235

Алпите били база за руския шпионаж в Европа

автор:Дума

visibility 207

/ брой: 235

Кратки новини

автор:Дума

visibility 161

/ брой: 235

Боко ТВ

автор:Велислава Дърева

visibility 570

/ брой: 235

В България се имитира борба срещу корупцията

автор:Дума

visibility 245

/ брой: 235

Животът на един "шпионин"

visibility 256

/ брой: 235

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ