Балонът с шистите се надува

"Мисля, че имаме голям проблем". Така определя ситуацията с добива на шистов газ в САЩ Дебора Роджърс, член на Федералната резервна банка на Далас, в разговор със свой колега през май 2010 г. Роджърс, която преди време е била борсов агент на "Мерил Линч", започнала да проучва действителното състояние на индустрията по добив на шистов газ в САЩ през октомври 2009 г., след като присъствала на реч на главния изпълнителен директор на най-голямата компания за добив за шистов газ в Америка Chesapeake Energy, Обри Макклендън. "Сметките не излизаха", разказва Роджърс. Нейните проучвания показали, че сондажите за добив на шистов газ се изчерпвали по-бързо от очакваното. За това разказва публикация във вестник "Ню Йорк Таймс" от 25 юни т.г. с автор Иън Урбина и заглавие "Вътрешни хора бият тревога насред треската за газ". Журналистите са получили достъп до близо 500 електронни писма, разменени между различни участници в индустрията за добив на газ от шисти. Писмата са получени въз основа на Закона за достъп на архивите или са били предоставени на вестника от консултанти и анализатори на индустрията. В публикуваните на сайта на "Ню Йорк Таймс" имейли имената на хората са заличени.

Факсимилета в. „Ню Йорк Таймс”

Имейл от юли 2009 г., изпратен от бивш служител на "Енрон", който обяснява, че е разгледал данните от кладенците в находището "Хейнсвийл", разработвано от Chesapeake. Служителят пише: "Чудя се кога ще започнат да казват на хората, че тези кладенци не са това, което са си мислели, че ще бъдат."

За какво разказват "вътрешните хора"

Иън Урбина резюмира, че в писмата се разкриват мнения, които са в ярък дисонанс с битуващата оптимистична нагласа за бъдещето на шистовия газ. Изразява се скептицизъм по отношение на прогнозите за наличието и добива на шистов газ, на финансовите резултати на компаниите, и се правят намеци, че работата намирисва на огромна далавера. Впрочем това е нещо, за което ДУМА писа още миналата година, като се позова на мненията на американски и руски геолози в статията "Пирамида от шисти". Един имейл от 28 август 2009 г., написан от анализатор на компанията за изследвания в областта на енергетиката HIS Drilling Data свидетелства, че нещата са може би още по-зле от описаната преди година картина: "В света на независимите (вероятно се имат предвид специалисти, които не работят за компании за шистов газ - б.а.) се говори, че добивът на шистов газ е просто гигантска схема на Понци и икономиката не работи".

Имейл от служител на компанията Schlumberger, която работи по добив на шистов газ в Европа. За този сондаж се казва, че е "мизерен", но операторът ще направи пари, като го препродаде на друг, като се позове на ажиотажа около добива на шистов газ. Получателят на този имейл пише в отговор: "Това е цинично. Чудя се кога индустрията отново ще започне да се занимава с геология и геофизика. Консултирах се с мениджър на хедж фонд, който отскоро работи в сектора за проучване и добив. Той ме попита коя ще е следващата голяма игра след шистите. Това е много добър въпрос, нали?"

Схемата на Понци, за която говори авторът на писмото, е един от най-грандиозните случаи на финансова пирамида в света. Тя е наречена на името на Карло Понци, чиновник в Бостън, който през 20-те години на XX век мами инвеститорите, като обещава висока възвръщаемост на вложените средства при нисък риск. Схемата на Понци се срутва от само себе си, когато спрат новите инвестиции. Сякаш по този повод анализатор от инвестиционната компания PNC Welth Management пък пише през февруари с.г.: "Парите се наливат от страна на инвеститорите, въпреки че шистовият газ е по природа нерентабилен". Това мнение на свой ред се допълва от човек, посочен в публикацията като "пенсиониран геолог от голяма петролна и газова компания": "И сега тези корпоративни гиганти преживяват момент в стил "Енрон"... Те искат да изкривят истината, за да я скрият". Бивш изпълнителен директор на "Енрон" пише през 2009 г. независимо от геолога: "Чудя се кога ще започнат да казват на хората, че тези кладенци не са това, което са си мислели, че ще бъдат?" Той добавя, че поведението на газовите компании му напомня на видяното в "Енрон", пише "Ню Йорк Таймс".

Съобщението, в което накрая се коментира, че добивът на шистов газ прилича на схема на Понци. "Чувам от тези, които не работят за компании, добиващи в "Хейнсвил" и "Марселъс", че тези находища не са рентабилни..."

Компанията "Енрон" в продължение на години е фалшифицирала финансовите си отчети, за да крие загубите си, с цел привличането на нови инвеститори и увеличаването на печалбите си на борсите.
Редица геолози като Артър Бърман, за който ДУМА вече разказа, отдавна бият камбаната, че компаниите за добив на шистов газ изкривяват отчетите си и прикриват истинската себестойност на добива на газ от шисти. Заради тези си твърдения Бърман се превърна в "черна овца" за американските газови компании. Но той се оказа прав. Компанията Chesapeake Energy през 2009 г. беше отличникът на шистовата индустрия в САЩ и двойно увеличи капитализацията, но само година по-късно, в края на 2010 г., се оказа обрасла в дългове и изправена пред фалит. Как се случва това, при положение, че ни проглушиха ушите с приказки за "революцията" на шистовия газ и неговите блестящи перспективи? 

Това е част от кореспонденция между геолог в Тексас, който е работил в Phillips Petroleum Company, и негов колега. Двамата обсъждат шума около добива на шистов газ. "Вярвам, че си много точен в твоя анализ на шистовите полета. Струва ми се, че този шум създава фалшиво усещане за сигурност на американската общественост."

"Малка" грешка в изчисленията

При добива на шистов газ нуждата от инвеститори, готови да влагат средства в начинанието, има ключово значение. Самата технология, която предполага непрекъснато сондиране на земята, буквално десетки хиляди сондажи, изисква намирането или заемането на средства за направата на нови и нови кладенци, защото или старите се изтощават прекалено бързо, или добитият газ е недостатъчен, за да покрие експлоатационните разходи. Както пише "Ню Йорк Таймс": "Голяма притегателна сила за инвеститорите е все по-големият размер на газовите резерви, които някои компании отчитат. Резервите... са важни, защото те са основна мярка за стойността на петролната и газовата компания."
Истината е, че никой няма точна представа какви са реалните запаси от шистов газ, и още по-малко се знае, колко от тези запаси са икономически рентабилни за разработка.
В края на м.г. експертът от Центъра за изучаване на световните енергийни пазари към РАН Светлана Мелникова изнася доклад пред семинара "Революцията на шистовия газ: рискове и възможности за Русия". В него тя посочва, че вече 10 години всички, които говорят за запасите от шистов газ, се опират на работата на германския специалист Ханс-Холгер Рогнер, който още през 1997 г. предполага, че те са от порядъка на 456 трлн. куб. м. Самият автор нарича обаче тази цифра "спекулативна". И е имало защо.
На 23 август т.г. агенция "Блумбърг" съобщи, че изследване на Геоложката служба на САЩ е показало, че в находището "Марселъс", което обхваща района от щата Ню Йорк до Кентъки, има запаси от 84 трлн. куб. фута шистов газ. Нищо интересно освен обстоятелството, че по-рано друга държавна служба на САЩ - Департаментът по енергетиката, оценяваше газа в находището на 410 трлн. куб. фута. И двете цифри са огромни, но и разликата е, меко казано, повече от впечатляваща.
От разкритата от американския вестник кореспонденция разбираме обаче, че подобно, а дори и по-лошо, е положението и в други газови полета. Най-известното находище - тексаското "Барнет", изглежда се изтощава със стремителни темпове само няколко години след началото на разработките, нещо непознато за находищата на традиционен природен газ. Известно е, че сондажите в него намаляват дебита си през втората година от добива с 37%, а през третата с 50% в сравнение с първата.
През май м.г. експертът от Rice University Кенет Б. Медлок III признава пред Дебора Роджърс в Далас, че находището "Барнет" "наистина е замряло и вероятно скоро ще пресъхне". В добавка към това "Ню Йорк Таймс" цитират и писмо на геолог от ConocoPhillips, който по-рано, през септември 2009 г., пише до свой колега по повод "Барнет", че шистовият газ може да приключи като "най-голямото икономически неизгодно поле в света". Друг геолог от Chesapeake пише пък до федерален енергиен анализатор: "В тези шистови полета никой кладенец не е достатъчно рентабилен. Те всички губят по малко пари или правят само малко пари."
Собствен анализ на "Ню Йорк Таймс", на базата на данни, предоставени от компаниите на регулаторните органи, показал, че в три големи находища - "Барнет", Хейнсвил" и "Файетвил", по-малко от 20% от площта, заявена от добиващите компании като перспективна, се очертава да донесе печалби. Останалото, както бихме казали в България, е "фира". Проучване върху 9000 кладенеца за добив на шистов газ, при което са използвани данни за периода 2003-2009 г. пък показва, че по-малко от 10% от тях са възстановили очакваните разходи до седмата година от експлоатацията си.

На лов за балъци

След като така описаната картина показва сериозни проблеми с рентабилността на добива на шистов газ, естествено възниква въпросът, откъде тогава се появи този голям ажиотаж около него. Българският експерт Александър Стоянов от Центъра за анализи и прогнози в енергийната сфера дава следното обяснение в сп. "Геополитика" миналия месец. Като пише, че в резултат на повишаването на цените на енергоносителите се е увеличило производството на съответното оборудване за добива им и съответно то е поевтиняло, Стоянов добавя: "В резултат на това в САЩ възникна специфичен нов бизнес: многобройни групи спекуланти започнаха да регистрират компании за добив на шистов газ, след което купуваха евтини участъци (обикновено в района на бивши и настоящи сметища или бивши каменни кариери) и започнаха сондажи... Въпросните спекуланти, които с помощта на мощни рекламни кампании и очевидно фалшиви данни за очакваните добиви съумяха да продадат голяма част от акциите на компаниите си, а пък онези, които се излъгаха да ги купят, след това бяха принудени да поддържат тази измама, с надеждата да препродадат същите акции на някой друг наивник... Обикновено кладенецът пресъхва само след няколко месеца. Въпросните няколко месеца обаче се оказват достатъчни, за да се пласират акциите на уж "печелившата и суперперспективна" компания. Тъй като разходите по краткотрайната експлоатация на този тип находища, естествено, са малки, компаниите, които ги експлоатират, спокойно могат да раздуват колкото си искат в своите отчети "хартиената ефективност" на "находищата" си."
Ще бъде наивно да мислим, че американската държава не вижда накъде върви бизнесът с шистовия газ. Прави впечатление, че кампанията за популяризирането на газа от шисти в световния печат започна през пролетта на 2010 г., точно когато, едва ли е съвпадение, се появиха първите сериозни публикации за нерентабилността на този бизнес и за екологичните проблеми, свързани с него, и пак по същото време (какво ново съвпадение!) Държавният департамент на САЩ обяви своята Глобална инициатива за шистов газ. Явно в случая ставаме свидетели на класическо прехвърляне на проблемите от болната глава върху здравата. Явно в САЩ си мислят, че бизнесът за милиарди долари може да бъде спасен от неизбежния колапс, ако обхватът на сондажите бъде разпространен и върху други балъци, пардон, държави. Но след като участниците в добива на шисти говорят за него като за "схема на Понци", то тогава излиза, че ако България влезе в играта, ще стане участник в една откровена далавера.
Анализите на специалистите, а също и разкритата от "Ню Йорк Таймс" кореспонденция показват, че разработките за шистов газ в България ще имат нищожна от гледна точка на държавния интерес доходност спрямо очевидните рисковете за екологията и здравето на хората.