04 Декември 2022неделя19:55 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще бъде предимно облачно. Над Западна и Централна България ще е без валежи, а след обяд над югозападните райони от страната и облачността временно ще се разкъса. На изток през целия ден ще превалява слаб дъжд. Ще духа слаб, в източните райони - до умерен вятър от север-североизток. Дневните температури ще се повишат и максималните ще са между 3° и 8°, в София - около 7°. Днес ще бъде предимно облачно. Над Западна и Централна България ще е без валежи, а след обяд над югозападните райони от страната и облачността временно ще се разкъса. На изток през целия ден ще превалява слаб дъжд. Ще духа слаб, в източните райони - до умерен вятър от север-североизток. Дневните температури ще се повишат и максималните ще са между 3° и 8°, в София - около 7°.

Акцент

Банките и нещата от живота

/ брой: 205

автор:Славчо Кънчев

visibility 1627

Част Четвърта
"Почти всичко, което зависи от човека, може да се разврати от златото."
Платон (427-347 г. пр. н. е.) - древногръцки философ, създател на обективния идеализъм


"Голдман Сакс с патлаци" - ето как метафорично американският разследващ журналист Джек Аделстийн, работил за авторитетния японски всекидневник "Йомиури шимбун", описва клана Ямагучи - най-големия в Якудза - мафията в Япония. Използването на образа на влиятелната американска банка никак не е случайно.
Макар че несъмнено страната може да се хвали с едно от най-ниските равнища на престъпност в света, от началото на новото хилядолетие традиционните дейности на Якудза: рекет, наркотици, проституция, хазарт, постепенно намаляват относителната си тежест във финансовите потоци към престъпния свят.
Несъмнено една от причините за промяната е, че полицията все по-добре върши работата си. По данни на правоохранителните органи през 2012 г. членовете на Якудза са намалели с цели 28 процента в сравнение с преди 10 години, но въпреки това все още броят... 63 000 души! Това е

най-многочислената мафия в света

Но другата, основната причина за пренасочването на дейността на Якудза е, че членовете на мафията започват да се занимават с далеч по-изгодни във финансово отношение дейности, по-дискретни, а и по-стабилни. Внезапно част от престъпните синдикати в Япония се насочиха към финансите и злоупотребите с поверителна информация. "Бизнесът със злоупотреби с вътрешна борсова информация се разрасна неимоверно, можете да направите много повече пари чрез борсови манипулации, отколкото чрез класическото изнудване. Това е новата страст на Якудза" - споделя в бестселъра си "Токийска поквара" Джейк Аделстийн. Резонно е заключението му за превръщането на престъпните босове в банкери с патлаци.
Именно затова и официалните власти в Токио са подложени на международен натиск да прилагат по-сурови мерки срещу изпирането на пари от японските престъпни синдикати в момент, когато американското финансово министерство полага усилия за замразяване на авоарите в чужбина на клона Ямагучи - "милиарди долари с незаконен произход всяка година" - според финансови експерти в Съединените щати.
Ето защо японските власти ожесточиха мерките, откакто през септември 2013 г. банка "Мидзухо" призна, че е отпуснала кредити на двама мафиоти. Четири други банки, сред които най-голямата - "Мицубиши Ю Еф Джей файненшъл груп", не чакаха да ги изобличат, а бързо признаха, че също са заемали пари на членове на Якудза. Ами че да, наистина е твърде скандално да бъдат отпускани кредити, които после ще бъдат изплащани чрез извършване на престъпления. Макар че вероятно върху цялата тази история погледът от страна на японските банки-кредитодаватели е бил в напълно розова светлина: проява на добронамереност - нали природата е дала на човека всичко, с изключение на парите. Пък и най-тежкото нещо на света е празният джоб.
Именно затова големи екипи от специалисти в банковата сфера получиха задание да помъдруват - но успешно! - как да бъде заобиколен наложеният от Европейския съюз след финансовата криза таван от 100% годишни бонуси върху годишната заплата на банковите служители, или до 200%, но с изричното одобрение на акционерите. Е, малка подробност от вътрешната банкова кухня е, че банковите чиновници от висшия ешелон - чрез съответните машинации - са и съпритежатели на акции. Но на това обстоятелство не би било правилно да се гледа само като конфликт на интереси, то по-скоро е противодействие на отвратителния парадокс, че Слънцето е толкова голямо, а хубавите места под него са толкова малко.
Всъщност въпреки помпозните ангажименти за ограничаване на възнагражденията на банкерите, много от големите европейски банки ще продължат да изплащат тлъсти бонуси на своите служители. Новината отново нажежи общественото недоволство срещу тази порочна практика, която дори мнозина финансови анализатори определят като главната причина за финансовата криза. Всуе се оказаха опитите на официален Брюксел да регулира заплащането в банковия сектор. Те се оказват напразни усилия, след като тинк-танковете на банковата сфера бързо намериха начин да заобиколят ограничението.
Така например най-голямата британска банка "Ейч Ес Би Си" (HSBC) обяви публично, че тримата ръководни изпълнителни директори на банката ще получават "фиксирани надбавки" на стойност около 130% от заплатите им за настоящата година. Главният изпълнителен директор Стюарт Гъливер го очакват допълнителни 1,7 млн. паунда към заплатата му от 1,25 млн. паунда, а общият размер на раздадените бонуси за 665 служители ще достигне астрономическите 2,4 млрд. паунда.
Банка "Ейч Ес Би Си" не е единствената, която в порядък, наречен екстрен, евакуира своите служители от ада на финансовите недоимъци. Редица други банки също кроят планове за допълнителни парични стимули на своите екипи в Европа. А всички - би било чудо някоя финансова институция да не се включи - се очаква да последват примера на HSBC и да поискат

одобрението на своите акционери

за увеличаване на бонусите до два пъти размера на основното възнаграждение. Но като че ли най-иновативен е "мисловният тръст" на "Голдман Сакс" (Goldman Sachs) за заобикаляне на ограниченията в бонусите, наложени от Европейския съюз и засягащи финансовите институции, действащи на негова територия. Именно "Голдман Сакс" е банката, която създаде най-сложните деривативи, опции, суапове и други финансови инструменти, станали печално известни по време на кризата. И сега тя успя да изобрети и корнукопична** схема за заплащане, която би оцеляла и при най-масираната атака от страна на официален Брюксел. Стотици топбанкери, прозрели, че парите са толкова по-голямо зло, колкото по-малко ги притежаваш, ще бъдат включени в нова структура за променливо заплащане, която заменя бонуса с евфемизма, "месечна надбавка", базирана на позицията. Финансовият гигант от Уолстрийт е изготвил "пътна карта" как умело да заобиколи европейската регулация и да не допусне неговите служители в лондонското Сити да изпаднат в ролята на гаврошовци сред останалите членове на глобалния му екип. Понеже, както е известно, американските банкови мениджъри получават средно с 8% по-високи заплати и с цели 50 процента по-големи (оле-лее!) премии от европейските си колеги. До момента е известно, че надбавките ще бъдат изплащани ежемесечно в зависимост от "икономическите условия". Това е една перфектна ниша за манипулация на Директивата за капиталовите изисквания (Capital Requirements Directive - CRD IV) на официален Брюксел, която влезе в сила през юли 2013 г. Именно тя урежда формирането на променливия компонент на общото възнаграждение спрямо фиксираната заплата на банкерите, като ограничава бонусите. Но новото ноу-хау на "Голдман Сакс" позволява дори в условия на финансов спад банкови мениджъри да получават допълнителни възнаграждения.
Такъв прецедент вече съществува. Закъсалата "Роял Банк ъф Скотланд" (RBS) получи одобрение от акционерите си да изплати на своите топбанкери 576 млн. паунда бонуси, въпреки отчетената официална загуба от 8,2 млрд. паунда за 2013 г. - най-големия отрицателен актив, откакто банката получи спасителен заем от английското правителство през 2008 г.
Този повтарящ се поведенчески стереотип на банкокрацията плисва в лицето на обществото  един въпрос. Един от многото: Банките научили ли са изобщо нещо от банковата криза? Не по-малко належащият въпрос е защо банкерите са толкова пристрастени към бонусите, след като именно те са мотивационният мотор, който ги тласка твърде често към високорискови операции, нерядко завършващи със стремглав финансов срив, токсичен както за самата банкова институция, също и за кариерното развитие на банкерите. Вредни най-вече и за публичния интерес, но той в никакъв случай не е в центъра на вниманието на обитателите на Банколандия. Именно затова

основната работна идея на ограниченията

в бонусите, приети от Брюксел, е, че всички лица, които поемат материални рискове от името на една банка, да бъдат включени в рамката за регулация на заплащането им и това да намали апетитът им към риск.
Според някои анализатори и изследвания по темата, банкерите не желаят да се откажат от бонусите, понеже не са в състояние в психологически аспект да го постигнат. Чувстват опасността да изпаднат в абстиненция. Психолози твърдят, че хората, които притежават значително богатство, показват сходни характеристики като пристрастените към наркотици или алкохол. Че нали още в І в. пр.н.е. древноримският поет Публий Сир е прозрял, че "Златото разпалва жаждата за злато, а не я утолява".
Ето защо по много канали банковите служители могат да бъдат депремирани, ако бонусите им например са по-малки от тези на колегите им в индустриалния сектор - ето го едно зърно за депресия. Друг депресиращ сигнал - ако ежегодната крива на бонусите клюмне надолу. Ето го и едно частично обяснение на стремежа за непрестанно увеличаване на възнагражденията с натрупването на трудов стаж в дадена банка. Бацилът на "бонус културата" тласка все по-нагоре възнагражденията на целия сектор и е успял да прекъсне обективните икономически връзки с основни величини като производителността и печалбата. Понеже съществува "вътрешно-отраслово" дискретен обмен на информация относно размера на бонусите. Тяхната ескалация вече е и една принудена ваксина срещу текучеството на кадри. В условията на глобален пазар не само на стоки и услуги, но и на кадри, всеки банкер иска да се чувства "справедливо възнаграден", гаранция да не би да бъде "прецакан" по линия на финикийските знаци спрямо колегите си в други финансови институции. Реалният резултат е една надпревара нонстоп по пистата за бонуси, които се налагат като крайна и единствена легитимация за професионалните качества.

Има ли светлина в дъното на тунела?

Да, но засега едва-едва мъждука надеждата банкерите да се освободят от вредносния за обществото свой навик. От една страна, с тази цел са възприетите от Европейската комисия допълнителни правила при раздаването на бонуси на банкерите. Това са т.нар. Регулаторни технически стандарти (Regulatory Technical Standarts - RTS), които въвеждат критериите за категоризиране на персонала, чиито действия оказват съществено влияние върху рисковия профил на дадена банкова институция. "Някои банки правят всичко възможно, за да надхитрят правилата за заплащането", заяви през март т.г. при представянето на стандартите тогавашният европейски комисар за финансовите услуги Мишел Барние. Той допълни, че Европейската комисия ще остане бдителна, за да бъде сигурна, че новите разпоредби, разработени от Европейския банков орган (ЕБО), ще бъдат спазвани.
От друга страна, малък оптимизъм поражда и фактът, че съществуват някои - макар и спорадични засега - доказателства, че ситуацията започва да се променя в положителна посока. Някои от големите европейски банки наистина се опитват да намалят парите за висшите мениджъри, но като интегрална картина продължава да липсва воля за това. Една бяла овца сред черното банково стадо е шведската "Свенска Ханделсбанкен" (Svenska Handelsbanken). Никога не е изплащала бонуси на своите банкери (с изключение на малък брой служители в отдела за инвестиционно банкиране), но въпреки това надминава по финансови резултати повечето от своите конкуренти. И се утвърди като една от водещите банки в скандинавските държави, а същевременно е една от най-рентабилните финансови институции в Европа в продължение на десетилетия.

Каква е ситуацията в България?

Членовете на банкократичното общество споделят информацията по въпроса за техните заплати и евентуални бонуси - или както и да са наричани другояче - като неми риби. Колкото се отнася до официално изнесената от Българската народна банка актуална информация за банковия сектор у нас, то тя е, че за първите пет месеца на 2014 г. печалбата на трезорите вече е в размер на 364 млн. лв. - с 98,5 млн. лв., или с 37% повече спрямо аналогичния период през миналата година. Няма промяна и в подреждането на първите пет банки, що се отнася до размера на техните активи. Най-голям обем на активите продължава да притежава Уни-Кредит Булбанк. Втора е Банка ДСК, а трета - Първа инвестиционна банка. На четвърта позиция остава Корпоративна търговска банка, а Обединена българска банка запазва петата си позиция.
Дали да се заинтересуваме какви са заплатите и останалите възнаграждения на главните изпълнителни директори на гореизброените пет банки? Но като че ли все пак е по-уместно в случая да се съобразим с едно от правилата за изискани обноски на английските джентълмени: "Нека не задаваме въпроси, от чиито отговори после и двете страни в диалога ще се чувстват неудобно".
Лично моето мнение е, че в контекста на цялата социална обстановка у нас, ако на чичо Вуте му хрумне да направи това питане по интернет от кошарата си, то не би се чувствал сконфузен, когато научи отговора. Даже ни би се притеснил, че леля Пена може да го зареже, понеже ще й светне, че мъжът й страда от парична дисфункция. В остро-хронична форма!
А Вие, г-н Главен изпълнителен директор, как бихте се чувствали, когато отговаряте?
... Банките и нещата от живота... Нещата от живота и банките... И още един въпрос, Въпросът с главна буква, който виси със страшна сила, обесен с главата надолу: Докога в банковата сфера интересът на суверена няма да е изцяло защитен?

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България
**Произлиза от метафоричния образ на рога на изобилието в древногръцката митология

КРАЙ

Извор на скандали

автор:Евгени Гаврилов

visibility 145

/ брой: 234

Български резил

автор:Юри Михалков

visibility 1125

/ брой: 234

Парадокси на пазара на труда

автор:Аида Паникян

visibility 947

/ брой: 234

Нов автомобил за ДЦПЛУ - Пещера

автор:Дума

visibility 873

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ