Банковият мораториум - в услуга на банките, не на клиентите

Подготвя се частен банков мораториум върху плащанията по банкови заеми на редовни клиенти. Препоръката от Европейския банков орган, както обикновено, е остаряла родилно, но за сметка на това - едностранчива и егоистична. Асоциацията на банките побърза да я подкрепи безусловно. Няма и как иначе да е.

Ще се дадат възможности на безупречните банкови длъжници да облекчат положението си, като разсрочат, отсрочат или временно преустановят плащанията си. Може би си струва да споменем, че при частен мораториум трябва и двете страни да са съгласни с него, иначе облекчението ще е поднесено като баница с късмети. Без повод. Стабилните банкови потребители нямат нужда от облекчения. А и като правило облекчителен мораториум прокламира задължения, а не задължилият го. Банката няма частен мотив за това, ако не е удовлетворена от държавата или от публичния интерес по друг начин - само тогава може да обяви мораториум, но за да удовлетвори не потребността на длъжника, а своя субективен финансов интегритет.

От облекчения се нуждаят бизнесите с притеснения. За тях - ни дума, ни вопъл. За сметка на това - и пак в услуга на съвременната банкова манифактура, Европейският банков орган предвижда да не се заделят допълнителни провизии за загуби от преструктуриране на кредити, станали проблемни или изискуеми в резултат от коронавируса. Така банките изкуствено ще си занижат текущите отрицателни резултати. Това е форма на държавна помощ за манифактурите. Макар и временна, счетоводна - но помощ все пак.

А мораториумът лицемерно се обявява за частен. И почти дебилно - за справедлив. Не, струва ми се, че тече инспирирана, конвулсивна държавна помощ за банките. Скрита зад многословието на многохилядните регулации на европейските многочислени органи с широки правомощия и тесни чела.

Банките не бива да се ценят, те трябва да се уважават. Те са институции. И банковите клиенти трябва да се уважават, дори и да не носят очакваната икономическа изгода и дори да са преоценени според счетоводните стандарти. Те са животът, какъвто и да е той. Особено в условията на КОВИД-19. Доколкото знам, обикновено животът е личен, а не институционален. И не институциите поддържат него, а той - тях. Дано този вирус ни помогне да го разберем.