07 Декември 2019събота00:51 ч.

Бащата на българската сценография

45 години от смъртта на Александър Миленков, първопроходецът

/ брой: 231

автор:Огнян Стамболиев

visibility 1659

Със своите повече от 350 сценографски решения за оперни, драматични и балетни спектакли в Народния театър и Народната опера Александър Миленков (1882-1971) ще остане в нашата културна история като първия български художник-сценограф. Той беше изключително талантлив творец, с подчертан усет повече към живописното, красивото, отколкото към обемното и конструктивното тълкуване на сценичното пространство. "Неговата склонност към детайлираното многообразие, съчетано с живописния му похват, както справедливо подчерта Розалия Бикс, обусловиха връхните му постижения в оперите от класическия и особено руския класически репертоар - "Садко", "Снежанка", "Царска годеница", "Евгений Онегин", "Мазепа", "Княз Игор", "Иван Сусанин"."
Роден е на 7 януари 1882 г. под знака на Козирога в града на майсторите-зографи Самоков. След като завършва четвърти гимназиален клас през 1899 г., неговият учител по рисуване го съветва да стане художник. Баща му има малка фурна и след доста увещания и молби го пуска да замине за столицата, за да учи в Държавното рисувално училище. Скоро го напуска и заминава за столицата на Бавария - Мюнхен, тогава, както и днес, важен музикален и театрален център в Европа, за да следва стенопис. Там на 10 януари 1905 г. (съдбовен за него ден!) отива за първи път на опера. След спектакъла на "Танхойзер" от Вагнер е поразен от магията на музикалния театър, както ще сподели сам в едно интервю: "Беше нещо фантастично, непостижимо... предчувствах, че ще промени живота ми!" Миленков решава на всяка цена да стане театрален художник. Представя свои рисунки на проф. Ханс Фраам, той веднага го приема за свой ученик. През лятото се връща в София и участва с две свои платна за първи път в художествена изложба, организирана от проф. Антон Митов. Дебютът е повече от успешен. Забелязан е от проф. Иван Шишманов, тогава министър на Народното просвещение (към него е и българската култура), който му осигурява стипендия за обучение по сценография в Мюнхен. Така Миленков става първият българин, учил и завършил тази специалност у нас. По това време театралната живопис в България е още в пелени. Няма нито подготвени сценографи, нито се обръща внимание на сценичното оформление на спектаклите, които често пъти се изнасят с готови или стари или импровизирани декори и костюми.
На 3 януари 1907 г., историческа дата в нашата култура и духовност, се открива новата сграда на Народния театър, тогава една от най-красивите и модерно оборудваните в света. Младият Александър Миленков изготвя декорите за "Пролога", написан специално от Иван Вазов, а след това и тези за Вазовата историческа драма "Към пропаст". Щастлив е, че великият писател одобрява работата му! Така поставя началото на българската театрална живопис. От септември 1907 до август 1909 г. служи в армията, след което е назначен за художник-декоратор на Народния театър. Първата му голяма работа е върху "Вишнева градина" на Чехов. И тъй като Операта тогава играе в Народния театър, Миленков съвсем естествено става и неин художник-сценограф. Отначало декорите само се проектират от него, а изпълнението им се извършва в специализирани ателиета в Германия и Австрия. Но скоро Миленков започва сам да ги рисува. И както споделя той в едно интервю, това са повече от 300 000 квадратни метра платно! Един огромен, египетски труд през тези години. От 1910 до 1947 г. той е едновременно художник и на операта, и на театъра - цели 37 сезона!, а от 1947 до 1958 г. е главен художник само на Софийската опера.
Умира на 3 януари 1971 г. при автомобилна катастрофа на бул. "Цариградско шосе", малко преди да навърши 89 години.
Трудно е да се изброят неговите най-силни постижения, освен трите споменати по-горе. Но все пак ще прибавим "Аида", "Цар Калоян", "Савската царица", "Самсон и Далила", "Хугеноти", "Еврейката", "Танхойзер", "Лакме", "Турандот"... В тях той изявява изцяло таланта си на живописец - майстор на декоративните пана и отличен познавач на детайлите от бита на героите във всяка от тези опери, при една почти етнографска красивост и точност, придружени от лекота и изящество в рисунъка.
След Александър Миленков в българската сценография се появиха редица други значими творци: Пенчо Георгиев, Иван Пенков, Асен Попов, Евгени Вашченко, Преслав Кършовски, а след войната: Ани Хаджимишева, Мариана Попова, Мария Трендафилова, Иван Икономов, Любомир Йорданов, Радостин и Бояна Чомакови... Но Александър Миленков си остава първият, първопроходецът...Бащата на българската сценография.

Александър Миленков

Една импозантна "Аида" в Софийската опера през 1935 г., сценография и костюми на Александър Миленков

Бедност заплашва развития свят

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 235

Национална стачка блокира Франция

автор:Дума

visibility 146

/ брой: 235

Алпите били база за руския шпионаж в Европа

автор:Дума

visibility 207

/ брой: 235

Кратки новини

автор:Дума

visibility 161

/ брой: 235

Боко ТВ

автор:Велислава Дърева

visibility 570

/ брой: 235

В България се имитира борба срещу корупцията

автор:Дума

visibility 245

/ брой: 235

Животът на един "шпионин"

visibility 256

/ брой: 235

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ